Учените изчисляват, че близо 67 трилиона тона лед са се стопили и слели с океанските води през последните 25 години.
Докато Земята се бори с последиците от изменението на климата, вариращи от горещи вълни до горски пожари, се очаква планетата да се сблъска с допълнителни предизвикателства, като наводнения в крайбрежните региони поради бързото топене на ледените покривки.
Учените твърдят, че 71 от 162 ледени шелфа около Антарктида са намалели по обем за 25 години от 1997 г. до 2021 г., с нетно изпускане на 7,5 трилиона тона стопена вода в океаните.
Екип от изследователи, ръководен от д-р Бенджамин Дейвисън, научен сътрудник в университета в Лийдс, провежда скорошно проучване върху ледените шелфове на Антарктика.
Сателитът GOCE на ESA и анимацията на мисията на NASA-German Grace изобразяват леда, изгубен от Западна Антарктида, причинявайки спад в гравитацията на Земята.
Западни ледени шелфове
Техните открития разкриват, че почти всички ледени шелфове в западната част на Антарктида са претърпели намаляване на размера. Обратно, повечето ледени шелфове от източната страна или остават стабилни, или се разширяват по обем.
Учените изчисляват, че близо 67 трилиона тона лед в западната част са се стопили и слели с океанските води през последните 25 години. За сметка на това 59 трилиона тона лед са се добавили към шелфовете в източната част, което води до нетна загуба от 7,5 трилиона тона.
Дейвисън заявява: „Има смесена картина на влошаването на ледените шелфове и това е свързано с температурата на океана и теченията около Антарктика.“
„Западната половина е изложена на топла вода, която може бързо да ерозира ледените шелфове отдолу, докато голяма част от Източна Антарктика в момента е защитена от близката топла вода от ивица студена вода на брега.“
Океаните, заобикалящи Антарктика изпитват различни течения. Например, водата от западната страна се движи в различна посока в сравнение с източната страна. В резултат на тези движения по-топла вода попада под ледените шелфове в западната част, допринасяйки за топенето на леда.
„Очаквахме повечето ледени шелфове да преминат през цикли на бързо, но краткотрайно свиване, след което бавно да израснат отново. Вместо това виждаме, че почти половината от тях се свиват без признаци на възстановяване“, отбелязва Дейвисън.
Климатичните последици, причинени от човека
Освен това Дейвисън приписва отговорността за загубата на лед на човешките дейности, водещи до глобалното затопляне, тъй като естествените промени в климатичните модели биха довели до повторно израстване на тези западни ледени шелфове.
Проучването представя ледените шелфове като гигантски ледени тела, плаващи в моретата около Антарктида, простиращи се от ледената покривка на континента, покриваща значителна част от сушата.
Изявление на учените описва ледените шелфове като „гигантски тапи“ в края на ледниците, които забавят потока от лед, който се оттича в океаните. Ако те станат по-тънки или по-малки, тези естествени бариери отслабват. Следователно ледниците губят лед с по-бързи темпове.
Екипът проучва над 100 000 сателитни радарни изображения, за да оцени загубата на ледения шелф в Антарктика. Данните са събрани главно от сателитите CryoSat-2 и Sentinel-1. CryoSat-2 е първият от спътниците на мисията Explorer на Европейската космическа агенция, посветен на наблюдението на полярните ледени покривки и ледници на Земята.
Топенето или отцепването засяга глобалната циркулация
Последствията от топенето на ледените шелфове могат да бъдат катастрофални за ледената система на континента и глобалната циркулация, предупреждава проучването.
Това може да повлияе отрицателно на гигантския „конвейер“ в океаните, премествайки хранителни вещества, топлина и въглерод, които са жизненоважни за полярните екосистеми, поддържането на морския живот и климатичния баланс.
Топенето на ледените шелфове и сливането им с океана като прясна вода може да отслаби океанската циркулационна система. Изявлението обяснява, че проучването е установило, че за повече от 25 години около 66,9 трилиона тона от тази прясна вода са навлезли в Южния океан около Антарктика.
В Южния океан тежката, солена вода потъва на океанското дъно, процес от съществено значение за глобалните океански течения. Сладката вода от Антарктика се смесва със солена вода, което я прави по-лека и по-бавна за потъване. Това разреждане отслабва циркулационната система на океана.
Професор Анна Хог от университета в Лийдс и съавтор на изследването заявява: „Проучването генерира важни констатации. Склонни сме да мислим за ледените шелфове като преминаващи през циклични напредъци и отстъпления. Вместо това виждаме постоянно изтощение поради топене и отцепване.“
Тя добавя, че повечето от ледените шелове са се влошили драстично – 48 са загубили повече от 30 процента от първоначалната си маса само за 25 години.
„Това е още едно доказателство, че Антарктика се променя, защото климатът се затопля. Проучването предоставя базова мярка, за да се видят по-нататъшни промени, които могат да възникнат, когато климатът стане по-топъл.“
Проучването е публикувано 12-ти октомври в списание Scientific Advances.
Източник: InterestingEngineering
