Учени от Тексаския университет в Остин и Тексаския университет A&M успешно отглеждат и събират първата в историята реколта от нахут в симулирана „лунна почва“.
Докато НАСА се подготвя за мисията „Артемида“, това проучване предлага потенциално решение за дългосрочна продоволствена устойчивост на Луната.
„Изследването се отнася до разбирането на жизнеспособността на отглеждането на култури на Луната. „Как да превърнем този реголит в почва? Какви естествени механизми могат да предизвикат тази трансформация?“, казва Сара Сантос, постдокторант в Института по геофизика към Тексаския университет (UTIG) в Джаксънското училище по геонауки.
Проблемът с реголита
Лунната пръст, или лунният реголит, е враждебна среда. Тя представлява груб прах, лишен от органичния живот, който прави земната почва плодородна.
Въпреки че съдържа някои минерали, от които растенията се нуждаят, прахът крие и тежки метали, които могат да забавят растежа или да отровят реколтата.
Изследователите използваха лунен симулант от Exolith Labs, проектиран да имитира точно химичните и физичните свойства на почвените проби, върнати от мисиите „Аполо“.
За да създадат подходяща среда за отглеждане от стерилния и богат на метали лунен реголит, учените смесват симулираната „лунна почва“ с богат на хранителни вещества вермикомпост — страничен продукт от дейността на червеи red wiggler, които разграждат отпадъци от мисии, като хранителни остатъци и памучни текстили.
За защита на реколтата нахутът е инокулиран с арбускуларни микоризни гъби. Това симбиотично съчетание позволява на растенията ефективно да абсорбират основни хранителни вещества, като едновременно с това филтрират токсичните тежки метали. В крайна сметка това позволява на нахута да процъфтява в различни експериментални почвени смеси.
А какъв е вкусът му?
Проучването установява, че смес от до 75% лунна пръст може успешно да доведе до реколта от нахут. При по-високо съдържание растенията започват да се поддават на суровите условия на околната среда, което води до стрес и неуспех.
Забележително е, че инокулираните гъбички спомагат за удължаване на живота на стресираните растения и успешно колонизират симулираната „лунна почва“. Тъй като тези гъбички могат да оцелеят в лунната среда, вероятно ще е необходимо само еднократно въвеждане, за да се създаде дългосрочна, самоподдържаща се среда за растеж за бъдещи мисии.
Макар че реколтата е важен момент, все още никой не опитал хумуса. Изследователите все още трябва да отговорят на основния въпрос: безопасно ли е?
Следващата фаза на проекта, финансиран от НАСА, включва оценка на хранителния профил на нахута и проверка, дали по време на отглеждането не са абсорбирани опасни тежки метали от реголита. Освен това, вкусът на бобовото растение все още не е определен.
„Искаме да разберем дали са подходящи като източник на храна. Колко са здравословни? Съдържат ли необходимите за астронавтите хранителни вещества? Ако не са безопасни за консумация, колко поколения ще са необходими, за да станат такива?“, казва Джесика Аткин, първи автор и докторант в Катедрата по почвознание и растениевъдство в Тексаския университет A&M.
Докато човечеството се стреми да се превърне в мултипланетарен вид, издръжливият нахут може да се превърне в жизнеспособна опция за култура за устойчиво съществуване извън Земята.
За изследователите на утрешния ден Луната най-накрая може да започне да прилича малко повече на дома.
Проучването е публикувано в списанието Scientific Reports на 5 март.
Източник: InterestingEngineering
