„Какво ще се случи, ако марсоход кацне в Антарктида? Ще може ли да определи каква е причината за Кървавият водопад?“
По време на експедицията Terra Nova през 1911 г. британският геолог Томас Грифит Тейлър се натъква на хипнотизираща гледка в Антарктида – водопад, от който сякаш тече кръв. Повече от сто години това явление, известно като „Кървавите водопади“, обърква учените и пленява въображението на обществеността.
Изследователи от университета Джон Хопкинс обаче разкриват скорошен пробив в прессъобщение, което най-накрая хвърля светлина върху това объркващо природно чудо.
Виновникът за червения поток
Кен Ливи, изследовател в съоръжението за характеризиране и обработка на материали на Джон Хопкинс, използва мощни трансмисионни електронни микроскопи, за да изследва пробите от Кървавите водопади.
Изследването му разкрива наличието на миниатюрни, богати на желязо наносфери в изобилие във водата, които се окисляват, за да й придадат кървав вид. Тези наносфери – една стотна от размера на човешка червена кръвна клетка – притежават уникални физични и химични характеристики, съдържащи елементи като силиций, калций, алуминий и натрий.
„Веднага щом погледнах изображенията от микроскопа, забелязах, че има тези малки наносфери и те са богати на желязо и имат много различни елементи освен желязото – силиций, калций, алуминий, натрий – и всички те варират“ обяснява Ливи.
Изследователят е работил в екип, изследващ ледника Тейлър и Кървавия водопад, чиито открития са публикувани в рецензираното списание Frontiers in Astronomy and Space Sciences.
Прозорец към древния микробен живот и планетарното изследване
NASA/Michael Studinger
За да разберем напълно мистерията на Кървавия водопад, разбирането на антарктическата микробиология е от решаващо значение.
Древните, богати на желязо и сол води на ледника крият микроорганизми, които може да са съществували от милиони години. Учените вярват, че изследването на тази уникална среда и нейните устойчиви форми на живот може не само да подобри нашето разбиране за Земята, но и да предложи прозрения за търсенето на извънземен живот.
Участието на Ливи в проекта произтича от неговия опит в планетарните материали и анализа на марсиански проби. Той задава удивителен въпрос: „Какво би се случило, ако марсоход кацне в Антарктида? Ще може ли да определи каква е причината Кървавият водопад да е червен?“
Това любопитство кара изследователите да анализират Кървавия водопад, сякаш е място за кацане на Марс, използвайки методи, подобни на тези, използвани от марсоходите, изследващи Червената планета.
Пробите, събрани от Кървавия водопад по време на антарктическа експедиция, са изпратени до съоръжението MCP на Джон Хопкинс. Там Ливи използва трансмисионна електронна микроскопия, за да разкрие наличието на енигматичните наносфери. Въпреки че този пробив дава отговори на мистерията на Кървавия водопад, той също подчертава ново предизвикателство.
„Нашата работа разкри, че анализът, извършен от марсоходите, е непълен при определяне на истинската природа на екологичните материали на повърхностите на планетата. Това е особено вярно за по-студените планети като Марс, където образуваните материали може да са с наноразмерени и некристални.
„Следователно нашите методи за идентифициране на тези материали са неадекватни. За да разберем наистина естеството на скалистите повърхности на планетите, ще е необходим трансмисионен електронен микроскоп, но в момента не е възможно да го поставим на Марс“, добавя той.
При разплитането на тази вековна енигма учените не само демистифицират едно завладяващо природно чудо, но и отварят вратите за по-нататъшно изследване и разбиране на нашата и потенциално други планети във Вселената.
Източник: InterestingEngineering
