Безсънието вероятно е измъчвало човечеството от древни времена, но през последните 20 години учените постигат сериозен напредък в разбирането си за хроничното лишаване от сън.
Днес безсънието е един от най-разпространените психологически проблеми в света. То обаче рядко се проявява самостоятелно, което води до една от най-големите промени, които учените са направили в разбирането си за хроничното лишаване от сън.
По-голямата част от хората страдащи от безсъние често имат и други психични и физически здравословни проблеми, като диабет, хипертония, хронична болка, заболяване на щитовидната жлеза, стомашно-чревни проблеми, тревожност или депресия.
В своята диагностична история, безсънието, съчетано с друго заболяване или разстройство, се е наричало вторично безсъние. Това означава, че безсънието се е считало за следствие от тези други основни състояния, поради което, до сравнително скоро лекарите обикновено не са се опитвали да лекуват вторичното безсъние.
В началото на 2000-те години, както научните изследвания, така и клиничните доказателства започват да сочат, че този подход е погрешен. Учените стигат до заключението, че безсънието може да предшества или да съществува дълго след първичното състояние. Това води до признаването, че безсънието често е независимо разстройство, изискващо собствено лечение.
Нещо повече, през годините се натрупват сериозни доказателства, че когато хората подобрят съня си, това може да доведе и до подобрение на други здравословни състояния. Хронична болка, хронична сърдечна недостатъчност, депресия, психоза, алкохолна зависимост, биполярно разстройство и посттравматично стресово разстройство могат да се повлияят положително, ако пациентите се справят с проблемите със съня.
Кой страда от безсъние?
През последните две десетилетия са натрупани по-подробни и международни данни, илюстриращи колко повсеместно е безсънието. Безсънието засяга почти всички, въпреки че жените, възрастните хора и хората с по-нисък социално-икономически статус са по-уязвими към него.
Тези групи са изложени на комбинация от биологични, психологически и социални рискови фактори, които ги излагат на дългосрочно нарушаване на съня. Например жените често преминават през хормонални промени, бременност и раждане, кърмене, менопауза, грижи за близки, както и по-високи нива на депресия и тревожност. Всичко това може да доведе до по-чести и продължителни проблеми със съня.
Някои от актуалните проблеми в изследванията на безсънието включват необходимостта от разбиране на различните видове симптоми на безсъние и тяхната връзка с рисковете за здравето. Например има данни, че трудното заспиване е свързано с по-висок риск от депресия, повече отколкото честото будене през нощта или прекалено ранното събуждане. Учените все още изследват и какви промени настъпват в мозъчната активност, сърдечния ритъм и нивата на стресовите хормони при хора с безсъние. Както при много други психични състояния, засега все още няма открити ясни биомаркери, които категорично да показват наличие на безсъние.
Въпреки това, изследванията помагат на учените да разберат някои неща, които хората могат да направят, за да предотвратят преминаването от епизоди на безсъние до хронично безсъние, което е по-трудно за лечение. Когато симптомите на безсъние се появяват твърде често (в по-голям процент от нощите), и продължават повече от три месеца, тогава може да се постави диагноза „разстройство на съня“ или хронично безсъние.
Един от най-често срещаните и вредни навици, които се развиват по време на периоди на безсъние, е лежането в леглото и опитите за заспиване. Учените са установили, че лежането в леглото будни води до постоянно когнитивно възбуждане и с времето това кара мозъка ви да спре да свързва леглото със съня.
Следователно, ако не можете да спите през нощта, станете и направете нещо друго, което е поглъщащо, но успокояващо – четете, напишете списък за следващия ден, слушайте успокояваща музика или правете дихателни упражнения. Когато отново се почувствате сънливи, тогава се върнете в леглото.
Ако на следващия ден сте твърде уморени, може да поспите следобед, за максимум 20 минути. Трябва обаче да се внимава със съня през деня, тъй като това може да намали сънливостта през нощта и заспиването може да стане още по-трудно.
Има ли ефективно лечение?
Хората, които дълго време се борят с безсънието, могат да опитат подход, който често е по-ефективен от медикаментите – но остава сравнително непознат.
Това е когнитивно-поведенческата терапия за безсъние (КПТИ). Звучи сложно, но всъщност представлява структурирана програма, която помага да се променят навиците и мислите около съня, така че тялото постепенно да възстанови естествения си ритъм.
Добрата новина е, че този подход показва ефект при повечето хора с безсъние. Най-добри резултати се наблюдават, когато състоянието не е от много дълго време и когато има по-малко съпътстваща тревожност, болка или депресия, както и положителни очаквания към терапията.
Проблемът е, че много хора изобщо не търсят помощ – или подценяват симптомите, или не знаят, че съществуват алтернативи на хапчетата за сън. В същото време достъпът до този тип терапия в клиничната практика често е ограничен.
Затова често се стига до употреба на сънотворни медикаменти, които могат да помогнат краткосрочно, но не са идеалното дългосрочно решение, тъй като са свързани с:
- зависимост и привикване
- замаяност и отпадналост през деня
- нарушения в концентрацията и паметта
- риск от падания и други странични ефекти
Вече съществуват и по-нови класове медикаменти, които изглеждат по-безопасни, но все още няма достатъчно дългосрочни данни за тяхната употреба.
Добрата новина е, че вече има и достъпни онлайн програми за КПТИ, които могат да се използват самостоятелно и са добра алтернатива за много хора.
В последните години медицината на съня напредва значително и въпросът вече не е дали има решение, а дали то достига навреме до хората, които имат нужда от него
Източник: Iuliana Hartescu, Senior Lecturer in Psychology, Loughborough University/The Conversation
