Социалната чайна е едно от най-емблематичните пространства в гр. Варна. Нещо повече – това е първото съвременно социално предприятие в България. Това не е кафене. Нито е просто място за социални събития. Това кауза.
За да разберете повече, Ви представяме един разговор с екипа на Социалната чайна.
Здравейте! Разкажете ни как се роди идеята за Социалната чайна?
Това е доста добър въпрос, защото много пъти ни питат как започнахте, но не и защо. Чайната, сама по себе си като идея, винаги е била просто инструмент за решаване на един социален проблем.
Чайната е повече процес, отколкото резултат. През 2009-та година група приятели създадохме неправителствена организация, която беше с фокус млади хора и тяхното личностно развитие. В процеса на работата ни установихме, че има млади хора, до които не достигат почти никакви извънкласни или интересни форми за свободното време и лека-полека започнахме да работим с тях- основно младежи без родители или младежи в сложна икономическа ситуация.
В продължение на няколко години доброволствахме в домове за деца без родители, но виждайки как част от децата стават тинейджъри, а тинейджърите се превръщат в млади хора, осъзнахме, че те имат много повече нужда от истинско място в обществото, а не само от ролеви игри, гоненица и правене на комикси в дома. Искахме да направим физическо място, на което да се учат на социални умения и работни навици, което да ги запознае с различни професии и различни хора. Това беше през 2014-та и във Варна социо-културния живот беше доста различен- в София имаше места като Червената къща, СоХо, Бетахаус и много искахме да направим комбинация между място, от което Варна да има нужда, но съдържателно да е обвързано с младежите, с които работим.
Свързващата нишка бяха билките и чая- носещи хармония, спокойствие и посланието на това, че България е една от държавите в света с най-много различни билки на квадратен километър и това е наше богатство, също като децата и младите хора. Идеята за чайната е многопластова и отне време да се развие до всичко това, което е днес- място, което дава първа работа и менторска подкрепа на младежи без родители.
Какво Ви мотивира през цялото това време?
Мотивацията на екипа идва от това, че Чайната не е самоцел- тя е инструмент за промяна на обществото.
До момента при нас са работили над 50 души, а сме подкрепили над 120 деца чрез ателиета за игра и работилници, посредством посещения в домовете. Мотивира ни това, че знаем много ясно защо започнахме- за да дадем гласност на един проблем в обществото, за който все още няма решения- как децата и младежите без родителите стават пълноценна част от нашето общество и каква отговорност има обществото за това.
Най-мотивиращият фактор за всички ментори в Чайната със сигурност си остават младежите, които са завършили успешно програмата и продължават своя професионален път на друго работно място. Имаме вече доста такива истории с различни младежи, с които дори и години след като спрат да работят при нас си говорим и сме в контакт – чисто човешки. Всеки от нас е резултат от средата си и в Чайната често казваме, че ако искаме един младеж да стане по-добър, по-отговорен, по-пълноценен човек, то ние трябва да му създадем средата за това. Често младежите, с които работим, са имали трудно детство и редица лоши ситуации зад гърба си- да кажем Х ситуации. Когато ние създадем Х+1 добри ситуации в Чайната, едва тогава можем да очакваме да започне евентуално някаква промяна към по-добро.
Срещнахте ли подкрепа от бизнеса?
Определено. Самият старт на Чайната беше подкрепен изключително много от редица компании. През 2014-та бяхме финалисти на състезанието на социални предприемачи “Промяната” и след класирането там имахме добра платформа.
Общо над година фондонабирахме – срещахме се с различни представители на компании от България и Европа, за да аргументираме защо е нужно да има такова място като Чайната. Имаше такива, които ни отказаха, но имаше и много, които повярваха в нас и в годините тяхната подкрепа е правела възможно ние да продължим, дори при трудни икономически условия и липса на адекватна данъчна политика към социалните предприятия. Подкрепата от бизнеса е партньорство- не е бизнес транзакция и е хубаво, че все повече компании търсят такъв тип партньорство и усещат нуждата да подкрепят социални инициативи по устойчив начин.
Каква е ефективността на вашето социално предприятие?
Дефиницията, зад която Чайната разпознава социалното предприемачество е следната – социална инициатива, която използва бизнес инструменти с цел решаване на социален проблем или преодоляване на социално предизвикателство.
Когато говорим за ефективност в този случай имаме два аспекта- социалната ефективност и бизнес ефективност. Социалната ни ефективност е висока и устойчива във времето поради това, че вече 5 години имаме стабилни резултати и разпознаваема подкрепа от редица институции. Бизнес ефектът ни е много трудно да бъде устойчив в средата, в която функционираме и тук нямам предвид само COVID-19.
В България няма адекватна данъчна политика към субекти на социалната икономика като нас и това води до парадокса на това, че ние генерираме приход от стопанска дейност, но той не е печалба и не води до разпределяне на дивиденти. Ние го насочваме към решаване на социален проблем, но въпреки това, държавата го облага и така ни поставя в ситуация на Параграф 22- колкото повече искаме да помогнем на младежите, с които работим, толкова по-малко средства ни остават, с които да го правим.
Пример за това какво правим с приходите от продажба на чай, храна и организирането събития – освен фактът, че в Чайната са наети и осигурени средно 10 младежи, ние ги подкрепяме като им осигуряваме менторска подкрепа и курсове за различни неща, от които имат нужда за да могат да водят самостоятелен живот след напускане на дома- например шофьорски курс, готварски курс, обучения по български или английски език и т.н.
Често се налага да им помогнем с първоначални вноски по наем на квартира или ежедневни житейски проблеми, за които един средностатисчекси човек би очаквал помощ от родителите си, но в случая това не е възможно. За това обичаме да казваме, че при нас бизнес моделът е обърнат- “Ние не наемаме хора, за да продават чай, а продаваме чай, за да наемаме хора”.
Какви са перспективите пред социалните предприятия в България?
Всеки социално-икономически регион има различни възможности и обикновено там, където има много обществени предизвикателства, има и много перспективи за социални предприятия. В България има приет закон, който регулира дейността на социалните предприятия, има и програма, която финансира проекти за подкрепа на дейности на такива субекти.
Както в много други обществени сфери и тук, преди всичко трябва да има единно разбиране от институциите за това какво точно искаме от социалните предприятия – искаме да ги превърнем в следващо поколение социални услуги, искаме да са чист бизнес, искаме да са хибридна форма или нещо друго. Според нас, проектното финансиране на едно социално предприятие трябва да бъде под 50% от функцията му, защото ако едно предприятие зависи само от публични средства, то трудно бихме се съгласили, че е бизнес. Да речем, че бизнес моделът на чайната в годините се е променил доста, но средствата, за да се самоиздържа, винаги си били поне на 60% генерирани от стопанската дейности и труда на екипа. В добрите периоди този процент е бил и над 70% , но за кратко.
Винаги места като нашето ще имат нужда от дарители и изпълнение на проекти, но между тези три финансови потока трябва да има баланс. В много държави социалните предприятия получават годишен организационен грант- обикновено това е символична сума, с която общината или държавата показва своята подкрепа, но за съжаление в България няма такава практика към социалните предприятия.
В началото на пандемията направихме проучване и написахме доклад заедно с двама колеги – Александър Куманов и Илина Мутафчиева. С тях проучихме състоянието на 30 социални предприятия по време на кризата в България и ключовите изводи, заедно с препоръки изпратихме към всички релевантни институции. Към момента все още нямаме отговор на изпратените препоръки или коментари по доклада.
И за финал – какво ще пожелаете на читателите на Лидер.бг
Пожелаваме на читателите ви да търсят качествените лидери и да осъзнават, че ако липсват такива наоколо, имат два избора – да не следват никого или самите те да станат лидери.
