Китовете и делфините обитават едни от най-големите и на пръв поглед най-девствени среди на Земята, от тропическите брегове до антарктическите води. Оказва се обаче, че дори те не могат да избегнат PFAS – устойчиви „вечни химикали“, които изтичат от домовете, фабриките и водните ни пътища в морето.
Тези химикали са тайните съставки в нашите незалепващи тигани, водоустойчиви якета и килими, устойчиви на петна. Те принадлежат към група от над 1400 съединения, известни като PFAS (пер- и полифлуороалкилни вещества).
„Вечните химикали“ попадат в околната среда чрез производствени отпадъци, промишлени отпадъчни води, пречиствателни станции и др. След като тези химикали напуснат домовете и фабриките ни, става почти невъзможно да се отървем от тях. Отмити във водните пътища, те достигат до морето.
Малките организми ги абсорбират от водата, рибите ги ядат, а по-големите хищници ядат рибите. С всяка стъпка химическото натоварване се увеличава. Като едни от най-големите хищници, китовете и делфините могат да се окажат с много високи нива в телата си. Дори дълбоководните видове, които живеят и се хранят далеч от хората, не са в безопасност.
В ново изследване е установено, че концентрациите на PFAS в китоподобните са се увеличили в световен мащаб от 2000 г. насам. Животните в Тихия океан са най-засегнати, като гърбатите делфини показват най-високи концентрации на PFAS.
Тези бозайници са стражи на здравето на океана. Те се намират високо в хранителната верига, живеят много години и са изложени на замърсяване в големи части на океана. Когато китовете и делфините показват признаци на излагане на химикали, това ни казва, че нещо не е наред в по-широката морска екосистема.
Защо да се тревожим за вечните химикали?
Много от тези химикали се използват от десетилетия. Тяхната изключителна издръжливост и способност да устояват на топлина, мазнина и вода ги правят много полезни.
Учените обаче са все по-загрижени за тях, защото те се задържат в продължение на десетилетия и с течение на времето се натрупват в телата ни, както и в дивата природа и околната среда.
Основният проблем е какво могат да причинят тези химикали. Изследвания върху хора и животни свързват PFAS с имуносупресия, хормонални промени, репродуктивни проблеми и ефекти върху развитието. Но все още няма достатъчно изследвания, за да се разбере как различните PFAS съединения и нивата на експозиция влияят върху здравето.
Разбирането на тези въздействия върху китовете и делфините е още по-трудно. Морските бозайници са дълголетни, силно мобилни и изложени на много проблеми, причинени от човека, едновременно – от изменението на климата до шумовото замърсяване и други.
Въпреки това, има предупредителни знаци. Някои проучвания върху делфини съобщават за промени в имунните маркери, свързани с излагането на PFAS.
Как се тестват делфините и китовете?
При хората, тестването на нивата на PFAS обикновено се извършва с кръвен тест. При китовете и делфините не е толкова просто.
Изключително трудно е да се вземат кръвни проби от големи морски бозайници в дивата природа. Учените често разчитат на тъканни проби от мъртви животни, особено от черния дроб и бъбреците, където много PFAS съединения са склонни да се натрупват. Тези проби се анализират в специализирани лаборатории, способни да откриват малки концентрации на отделни PFAS съединения.
По този начин учените измерват PFAS в китове и делфини от десетилетия. Всяко проучване добавя още едно парче към пъзела, показвайки, че тези химикали присъстват в различни видове, популации и океани.
Новото проучване прави крачка назад, за да разгледа глобалната картина. Изследователите събират данни за PFAS от китоподобни по целия свят, като се фокусират върху проби от черен дроб, тъй като те са най-често срещаният тип тъкан, което им позволява да направят сравнение между проучвания от различни видове и региони.
Какво показват резултатите?
Установено е, че замърсяването с PFAS се различава съществено в зависимост от вида, местоположението, пола, възрастта и времето.
Най-високите концентрации са открити в крайбрежните делфини и морски свине, което предполага, че животните, живеещи в близост до градски и индустриални зони, са изложени на по-голямо въздействие.
Китоподобните в Тихия океан показват по-високи нива от тези в другите океани. Това вероятно се дължи на високата промишлена активност и мащаба на историческото производство на PFAS в крайбрежните райони.
Женските китове и делфини могат да предават химикалите по време на бременност и кърмене. Това означава, че малките им могат да бъдат изложени на завишени нива в много ранна възраст.
Мъжките често имат по-високи нива от женските.
Има някои големи пропуски в глобалния набор от данни, което означава, че няма как напълно да се определи степента на замърсяване с PFAS при китоподобните край бреговете на Индия, Индонезия и части от Африка.
Какво трябва да се направи?
Въпреки че остават важни въпроси относно въздействието на PFAS върху китовете и делфините, широко разпространеното замърсяване е реален повод за тревога. Трябва да се продължи мониторинга, като същевременно се засилят регулациите и се работи за намаляване на потоците на PFAS в околната среда.
Историята показва, че глобалните действия срещу вредните химикали дават резултат. След като става ясно, че защитният озонов слой на Земята се разрушава, държавите се съгласяват постепенно да премахнат отговорните за това химикали. Озоновият слой сега се възстановява.
Преди 20 години Европейският съюз предприема стъпки за забрана на някои съединения с перфрамирана киселинност (PFAS). Новото проучване установява по-ниски нива на някои от традиционните PFAS съединения в Средиземно море, модел, който може да отразява ефектите от регулациите. Това е положително, но не е достатъчно. ЕС сега предприема допълнителни действия за по-добро регулиране на този клас вечни химикали.
Вечните химикали са едно от ключовите предизвикателства пред замърсяването на нашето време. Важно е да осъзнаем, че това, което попада в океана, не изчезва просто така. Най-малко пък PFAS.
Източник: Katharina J. Peters, Lecturer in Biological Sciences, University of Wollongong; Frédérik Saltré, Senior Lecturer in Ecology and Biogeography, University of Technology Sydney; Australian Museum; Karen Stockin, Professor of Marine Ecology, Te Kunenga ki Pūrehuroa – Massey University/The Conversation
