Норвегия демонтира последната си арктическа мина за въглища и превръща зоната, която се намира в национален парк, в арктически парк, два пъти по-голям от Гранд Тетон във Вайоминг.
Целта е архипелагът Шпицберген, по-специално Ван Миенфьорд, да се превърне отново във „виеща“ пустиня – най-добре управляваната пустиня в света, където полярните мечки, тюлени и безброй други арктически видове могат да процъфтяват в това, което според експертите ще бъде един от най-устойчивите райони, застрашени от изменението на климата.
Семената не са единственото нещо, което се съхранява под земята на Свалбард. Там въглищата се добиват под държавен монопол от 100 години. Въпреки натиска заради изменението на климата, нарастващ през 21-ви век, едва през 2016 г. правителствената бяла книга обяви мораториум.
Седем национални парка, 15 светилища за птици, един геопарк и шест резервата са разположени на две трети от архипелага от 23 500 квадратни мили (61 000 квадратни километра) от острови, фиорди, планини и ледници. 3000 полярни мечки обитават района, а в края на лятото на Свалбард гнездят над 20 милиона птици от 80 различни вида.
Фиордът Van Mijen има морски лед през цялата година и като такъв е важно място за ловуване на мечките. В гърлото на фиорда рудникът Свеа зарежда кораби с въглища от поколения, но сега се премахва, а не се изоставя, за да се гарантира, че районът се връща в девственото си естествено състояние.
В прессъобщение от юни, от норвежкото правителство обяви, че разширяват съществуващия национален парк Nordenskiöld Land, за да обхване фиорда, създавайки допълнителни 1 129 квадратни мили (2 914 квадратни километра) пустиня, наречена Национален парк Van Mijenfjorden.
„Нашата цел е Свалбард да бъде една от най-добре управляваните зони на дивата природа в света. Това налага да прилагаме мерки за справяне с климатичните промени и натиска, причинен от увеличения трафик. Защитата на фиорда Van Mijen и околностите е пряк отговор на това “, казва министър Свейнунг Ротеватн в същото съобщение.
Границите на новия парк се намират върху съществуващия национален парк Sør-Spitsbergen, което улеснява посетителите да видят и двата.
Източник: World At Large
