Китай тества на място интелигентно роботизирано минно превозно средство на дълбочина 2000 метра (6561 фута) в западната част на Тихия океан. Изпитването е проведено в чувствителна зона на западния Тихи океан, по-конкретно отвъд установената от САЩ „втора островна верига“ и на около 1000 км (621 мили) източно от Гуам.
По време на теста интелигентното превозно средство демонстрира способността си да се самонавигира и маневрира по неравното океанско дъно, покрито с кобалтова кора, потвърждавайки оперативната готовност на технологията за дълбоководен добив.
Вестникът South China Morning Post (SCMP) съобщава, че роботизираното превозно средство е разработено от екип от Националния инженерно-изследователски център за метални мини в Чанша, Централния южен университет и Университета в Тианджин.
Тази стъпка е част от засилващата се глобална конкуренция за ресурсите на морското дъно, като страни като САЩ също се борят за контрол. Кобалтът се използва широко в производството на акумулаторни батерии и дори в аерокосмическите приложения.
Експериментален робот
Прогнозите сочат, че океанското дъно съдържа огромни количества кобалт, над 7,3 милиарда тона. Това количество надвишава известните наземни запаси в света с над 600 пъти.
Тези кобалтови кори се намират на склоновете на подводните планини, които съдържат важни метали като кобалт, никел и платина. Най-богатите залежи се намират в Тихия океан.
Експерименталният автомобил използва четири независимо задвижвани вериги с активно регулиране на височината за стабилност. Оптимална стабилност е постигната при скорост от 5 см в секунда, като може да достигне и скорост до 20 см (7,8 инча) в секунда.
Предишните усилия на Китай в областта на дълбоководното минно дело се ограничават предимно до теоретични проучвания и прототипи в лабораторни условия.
Новото минно превозно средство разполага с инженерни подобрения, предназначени да преодолеят предизвикателствата на морското дъно. Например, то е оборудвано с независима система за задвижване на четирите колела, осигуряваща максимална мобилност в сложен и неравен терен.
Подробностите около мисията – като товароносимостта на превозното средство, продължителността на захранването и конкретната техника за добив – остават неизвестни.
Състезанието за дълбоководното минно дело
Китай в момента доминира на световния пазар на кобалт, главно благодарение на контрола си върху по-голямата част от световния капацитет за преработка и рафиниране.
Страната контролира приблизително 73% от световния капацитет за рафиниране на кобалт. Прогнозира се, че до 2030 г. Китай ще осигурява приблизително 46% от световните доставки на кобалт.
Очаква се този успешен тест да засили международната конкуренция за ценните дълбоководни минерали.
Според информация, планът на Министерството на отбраната на САЩ за натрупване на запаси от кобалт е бил отменен през октомври поради „непредвидени технически и логистични предизвикателства“. Планът включва закупуване на до 7500 тона кобалт с легирана чистота като част от дългосрочна петгодишна инициатива.
През 2013 г. Международната организация за морското дъно предоставя на Китай правото да проучва зона от 3000 квадратни километра, богата на кобалт, в подводните планини в западната част на Тихия океан.
Натискът към дълбоководното минно дело, подхранван от търсенето на критични минерали, среща силна съпротива от страна на учените, които предупреждават за потенциално катастрофални последици за околната среда.
Те отправят строги предупреждения, че тази практика, особено ако се извършва по нерегулирано или прибързано, представлява екзистенциална заплаха за деликатните и до голяма степен неизследвани крехки морски екосистеми в дълбокия океан.
Източник: InterestingEngineering
