Изследването включва изстрелване на лазерни лъчи, по-тънки от ширината на човешки косъм, върху минерали, открити в австралийска диамантена мина.
Сътрудничество между изследователи от Обединеното кралство, Китай и Австралия открива неуловимата съставка, необходима за оцветяването на диамантите в розов цвят, се казва в прессъобщение. Тази важна информация може да помогне за намирането на повече находища на редкия скъпоценен камък.
Широко известно е, че образуването на диаманти се случва дълбоко в Земята. Диамантените находища и мини обаче се намират на много по-малка дълбочина. Това става възможно благодарение на бързото транспортиране на тези въглеродни структури от дълбоки земни вулкани, които ги доближават до повърхността.
Повечето от тези диаманти обаче са прозрачни и само много малка част имат различни нюанси. Предишни изследвания показват, че когато континентите се сблъскват, огромният натиск от удара изкривява кристалната решетка вътре в диамантите, освобождавайки цветове като кафяво, червено и розово.
Редките розови диаманти в Аргайл
Диамантената мина Аргайл в Западна Австралия затваря през 2020 г., но не и преди да допринесе за повече от 90 процента от всички открити розови диаманти в света досега. Повечето находища на диаманти в света могат да бъдат датирани от преди повече от 2,5 милиарда години, но тези в Аргайл са относително по-млади.
От досегашните изследвания знаем, че отлаганията на Аргайл се намират на кръстовището на два древни континента. А преди около 1800 милиона години северният и западният континент се сблъскват, превръщайки диамантите в находищата в розови скъпоценности. Това, което не беше ясно досега, беше как тези диаманти са си проправили път към повърхността.
Хуго Олирук, научен сътрудник в университета Curtin в Австралия, заедно с други изследователи от Обединеното кралство, Китай и Австралия, анализират минералите от мината Аргайл, за да разберат произхода им.
Липсващата съставка
Изследователите използват лазерни лъчи, които са по-малки от ширината на човешки косъм върху скали, предоставени от Rio Tinto, минна организация. Те установяват, че находището Аргайл е с около 100 милиона години по-младо от предишните оценки.
Въпреки че това не би имало голяма разлика за нас днес, за геолозите то напълно измества времевата скала и съвпада с друго голямо геоложко събитие, случващо се в района. Аргайл се намира в района, където Кимбърли и останалата част от северна Австралия се разбиват преди много години и оставят белег, който не може да заздравее.
Олирук и колегите му сега смятат, че розовите диаманти са били доближени до повърхността от разпадането на първия суперконтинент Нуна.
„Въпреки че континентът, който щеше да стане Австралия, не се разпадна, районът, където се намира Аргайл, е разтегнат, включително по протежение на белега, което създава празнини в земната кора, за да може магмата да се изстреля нагоре към повърхността, носейки със себе си розовите диаманти.“, казва Олирук в прессъобщение.
Изследователите са на мнение, че образуването на диаманти по време на разпадането на континентите може да е преобладаващо, но недостатъчно признато.
„Когато тези три съставки са налице – дълбок въглерод, континентален сблъсък и след това разтягане – тогава смятаме, че ще бъде възможно да намерим „следващият Аргайл“, добавя Олирук.
Резултатите от изследването бяха публикувани в списанието Nature Communications.
Източник: InterestingEngineering
