Днес в света се говорят около 7000 езика, които позволяват на хората да разговарят, да разказват истории и да обменят информация. Възможността да предаваме идеите си е неразделна част от човешкото съществуване, а ново проучване показва, че използваме езика много по-дълго, отколкото първоначално сме смятали – поне отпреди 135 000 години.
Въпреки че всеки език има свое уникално звучене и структура, нови изследвания показват, че всички над 7000 езика, които се говорят днес, може да водят началото си от едно езиково родословно дърво.
Екип от изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT), Американския природонаучен музей, Катедрата по лингвистика в Университета на Сао Пауло и други международни сътрудници изследват генетиката на древните хора и разкриват, че способността за езиково мислене вероятно е била заложена в нашата ДНК много преди предците ни да започнат да мигрират по света.
Миягава и екипът му разглеждат 15 различни научни изследвания, използващи разнообразни методи, и забелязват, че всички те водят до едно и също заключение: хората са започнали да се разделят на различни групи преди около 135 000 години. Това се основава на изследване на неща като пълната ни ДНК, Y-хромозомите (предадени от бащите) и митохондриалната ДНК (предадена от майките).
Изследователите твърдят, че ако езикът се е развил след това разделение, то някои човешки групи днес може да нямат език или да общуват по съвсем различен начин. Но случаят не е такъв – всички хора имат език, което кара изследователите да смятат, че езикът трябва да е съществувал преди разселването на хората.
„Всяко население, разклоняващо се по света, има свой език и всички езици са свързани“, обяснява Шигеру Миягава, почетен професор по лингвистика и професор по японски език и култура Кочи-Манджиро в Масачузетския технологичен институт. „Мисля, че можем да кажем с голяма доза сигурност, че първото разделение е станало преди около 135 000 години, така че капацитетът на човешките езици трябва да е бил налице оттогава или преди това.“
Някои учени смятат, че преди няколко милиона години хората може да са имали способността да използват езика, само като гледат как общуват другите примати (например маймуните). Но според Миягава не става въпрос само за издаване на звуци – става въпрос за умствена сила, която ни позволява да комбинираме думи и граматика в система, която ни позволява да изразяваме сложни идеи.
Той казва, че човешкият език е специален, защото се състои от две основни части: думи, които са имената, които даваме на неща като „дърво“ или „бягане“, и синтаксис, който се отнася до граматиката или правилата, които ни помагат да свързваме думите по смислен начин.
Миягава предполага, че хората са имали умствени способности за езика, преди да започнат да го използват за общуване. Първоначално той може да е бил частен инструмент за мислене, но преди около 135 000 години еволюира в социална комуникация.
Доказателства за тази промяна се появяват в археологията преди около 100 000 години с поведение като издълбаване на символи в пещери и гробници.
„Езикът е задействал съвременното човешко поведение“, казва Миягава. „По някакъв начин той е стимулирал човешкото мислене и е спомогнал за създаването на тези видове поведение. Ако сме прави, хората са се учили един от друг, благодарение на езика и са насърчавали иновации от типа на тези, които виждаме преди 100 000 години.“
Миягава признава, че все още има много какво да се научи в тази област, но вижда изследвания като това като важни стъпки към разбирането на това как се е появил езикът. „Подходът ни е много емпирично обоснован, като се опира на най-новите генетични познания за ранния хомо сапиенс“, казва той. „Мисля, че сме на прав път, и се надявам, че това ще насърчи хората да погледнат повече към човешкия език и еволюцията.“
Вижте пълния текст на научния труд, озаглавен „Езиковият капацитет е бил налице в популацията на Homo sapiens преди 135 хил. години“.
Източник: My Modern Met
