Доц. д-р Вита Юкневичене е доцент в Академията в Шяуляй към Университета на Вилнюс и гост-доцент в Колежа по бизнес и икономика в Университета на Йоханесбург. Тя е председател на Координационния комитет на Мрежата за високи изследователски постижения – Researchers’ excellence network (RENET), Литва. От 2023 г. тя е съветник по наука и иновации (Научен съвет на Литва към Министерството на вътрешните работи на Република Литва). Изследователските интереси на Вита включват политики и иновативни практики за устойчиво регионално развитие.
Доц. д-р Даниела Венциславова Георгиева е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Даниела Георгиева е старши анализатор и експерт програми и проекти във Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ с фокус на дейността си върху подпомагане на бизнеса чрез иновации и научни изследвания. Тя е преподавател и възпитаник на Международно бизнес училище – Ботевград, България (IBS), където преди това е работила като доцент и декан. Областите, в които работи научно и като преподавател са: скритите иновации, отчитане на иновационни проекти и дейности, оповестявания за НИРД към финансовите отчети на предприятията, финансиране на НИРД, иновационни политики и стратегии, управленско счетоводство, счетоводна политика. Тя има повече от 40 публикации в национални и международни престижни научни издания. Тя има специализация по въпросите за насърчаване на иновациите и предприемачеството чрез бизнес инкубатори в Института за предприемачество и развитие на Индия, Индия.
Г-жо Юкневичене, бихте ли ни казали малко повече за иновациите в глобалните вериги на стойността? Какво и как точно Вашият проект ще подобри и обнови тези вериги?
Вита Юкневичене: Иновацията обикновено се разбира като нещо ново (в определена организация, сектор, индустрия или дори в световен план), но новостта не е единствената характеристика на това понятие. Веднъж мои колеги-академици ми казаха, че ако новостта е основополагаща за иновацията, то и газовите камери през Втората световна война щяха да бъдат определени като иновация. Ето защо иновациите трябва да се анализират широкообхватно на база положителните им ефекти върху обществото и възможността за комерсиализацията им.
Глобалните вериги за добавена стойност (ГВДС) променят производствените процеси, поради което много компании вече не произвеждат стоки и услуги изцяло в една държава или в рамките на собствените си организационни граници, а включват партньори и от други държави. Участието в такива вериги може да се разглежда като огромна възможност за компаниите да станат част от мрежа за международно сътрудничество, като същевременно създават иновации с висока добавена стойност.
Научният проект, който се ръководи от доц. д-р Даниела Венциславова Георгиева се фокусира върху анализирането на феномена на глобалните вериги за добавяне на стойност чрез разработване и тестване на модел за оценка на иновационния потенциал на регионите, в които извършват дейност участващите в подобни вериги предприятия. Бенефициент по проекта е Международно висше бизнес училище, а самият проект е финансиран от Фонд „Научни изследвания” (с договор КП-06-Н55/8). Ето защо ще дам думата на Даниела, за да обясни малко повече за проекта.
Даниела Венциславова Георгиева: Благодаря, Вита! Феноменът на глобалните вериги за добавена стойност далеч не е нов за теорията и практиката. Най-общо ГВДС са системен процес, обхващащ дейности по производството, размяната, дистрибуцията и следпродажбеното обслужване на даден продукт или услуга, при който част от тези дейности се изпълняват в различни държави. В нашето проучване обаче установихме, че ГВДС се асоциират от анализираните предприятия предимно като вериги за доставки и логистика. Тези вериги обаче са много повече. Според изследвания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), глобалните вериги за добавяне на стойност създават значителни икономически ползи за компаниите и за регионите, в които те извършват дейност. Участието в ГВДС способства за намаляване на производствените разходи и разходите за продажба на продукти. Подпомага дифузията на знание и технологии от външни инвеститори, наред с повишаване на капацитета на местните фирми за създаване на иновации. Въпреки положителните аспекти на ГВДС нашите проучвания установиха, че много български фирми се въздържат от участие в подобни вериги и дори очакват разпадането им. Една от причините са шоковете по веригите. Разбира се, COVID-19 промени бизнеса и управителите станаха още по-скептични относно това дали да станат „глобални“. Приоритет на българските производители е бързата реализация на продукцията на локално и регионално ниво. В резултат на това техните управленски решения са предимно краткосрочни и в контекста на честите икономически и политически промени. Поради тази причина, думата иновация е без значение за тях и не им носи стойност, защото бизнесът иска пари или активи. Ето защо ние се стремим да анализираме не само факторите, влияещи върху участието на предприятията в ГВДС, но и да изследваме ефекта от едно такова участие в контекста на въздействието върху регионалната конкурентоспособност. Мечтите ни са големи, защото искаме да направим модел за оценка на иновационния потенциал на глобалните вериги за стойност на базата на две пилотни проучвания, включващи представители на високотехнологичния и нискотехнологичния сектори в България.
Каква е времевата рамка на вашия проект и може ли да бъде удължена?
Вита Юкневичене: Проектът започна през ноември 2021 г. и ще приключи през ноември 2024 г. Разбира се, екипът на проекта трябва да идентифицира потенциалните насоки на изследването, докато анализира феномена, така че да може да се подпомогне бъдещето кандидатстване за нов научен проект, фокусиран върху проблем, който може да остане неразкрит в рамките на този.
Какво показват досегашните ви изследвания за международните практики в ГВДС? Къде е Югоизточна Европа на този етап?
Вита Юкневичене: Глобалните вериги за добавена стойност стават неделима част от международния пазар и конкуренция. Интегрирането в европейските и глобалните търговски вериги и веригите за добавена стойност е един от най-предпочитаните начини за постигане на икономически растеж, особено за нововъзникващите и развиващи се икономики. Положителните ефекти могат да бъдат идентифицирани в търговията, дохода на глава от населението, инвестициите, производителността и т.н.
Печалбите от участието в ГВДС обаче не са автоматични. Предишни изследвания вече установиха, че развитите страни със високи и средни доходи се възползват по-ефективно от участие в ГВДС, докато за страните с ниски и средни доходи икономическите ползи са по-малки. Затова компаниите могат да получат конкурентно предимство от участието си в подобни вериги, но в същото време съществува и възможността да фалират, ако не намерят собствената си идентичност в периода на сътрудничество с по-силни и по-големи партньори.
Счита се, че Южна, Източна и Централна Европа са в етап на развитие на ГВДС, тъй като тяхната мрежа дълго време имаше структура (ядро-периферия), доминирана от руски и германски сектори. Несигурностите, като ефектите от Голямата рецесия в Европа, затрудненията, причинени от пандемията от COVID-19 и войната в Украйна драматично засилиха социално-икономическата уязвимост на по-слабо развитите страни в региона. Следователно държавите трябва да намерят нови пазари и нови партньори в глобалните вериги за стойност, за да останат конкурентоспособни и силни.
Какво още трябва на България, за да създаде добри условия на бизнеса за трансфер на стоки и услуги? Проблем ли е инфраструктурата?
Даниела Венциславова Георгиева: Един сложен проблем има нужда от комплексно решение. Инфраструктурата не бе отчетена като съществен проблем в рамките на проектните резултати в сравнение със съществуването на скрити иновации, неподходящи европейски индикатори за измерване и оценка на иновационния потенциал на микро и макро ниво, проблеми с правата на интелектуална собственост, липса на квалифициран човешки ресурси и т.н.
ГВДС са канал за разпространение на технологични знания, предприемаческа култура и иновационен капацитет. Нашето проучване сред предприятия от мебелната промишленост обаче показа, че съществува неразбиране относно същността, ролята и ползите от участие в ГВДС. Тук проблемът за тези предприятия не беше в правителствената политика или инфраструктурата, а по-скоро в цялостната визия на ръководството за ползите и вредите от участие в ГВДС.
Друго наше проучване показва, че някои компании, опериращи в микроелектрониката и микромеханиката смятат ГВДС за „тривиални“ и им липсва потенциал за създаване и прилагане на иновации. „Критичен елемент” във веригата е човешкият капитал. Знанията и уменията на работната ръка не съответстват на потребностите на сектора, което води до намаляване на добавената стойност по веригата. За ефективното участие в ГВДС е необходимо разработването на нова перспектива за определяне на ползите и заплахите, паралелно с намаляване на рисковете по веригата и приоритизиране на доставките на основни суровини и материали.
През цялото време мислим какво може да направи България, но за съжаление живеем в ситуация, в която България не може да направи много по въпроса. Бизнесът е в основата на промяната и всичко, което страната ни може да направи, е да се намесва възможно най-малко. Заключение, до което много други експерти преди мен са достигали. Съгласна съм, че имаме нужда от голяма промяна в нашата система и следователно от промяна в законодателството, за да стимулираме трансфера на технологии, иновации и знания. Ние обаче живеем в среда на постоянни промени в нормативната уредба, които често са неефективни. В България имаме толкова много проекти като нашия, толкова много експерти на високо ниво, толкова много работни групи. Проблемът е, че не работим заедно, не си сътрудничим, фокусираме се само върху нашата област и забравяме, че имаме нужда от интердисциплинарност. За да си сътрудничим, трябва бизнесът, академичните среди и правителството да бъдат на една и съща лодка и да гребат в една и съща посока. Но липсва нещо много важно – доверието, че нещо ще се промени. Поради това бизнесът се бори сам и все по-малко иска да участва в проекти, работни групи и проучвания на академичната общност. Политиката и промените не могат да бъдат едностранчиви. Ето защо в края на нашия проект ще подготвим кратка ретроспекция от анализите и резултатите, които ще споделим с уважаваните държавни институции. Остава ни само да вярваме, че те ще го прочетат и ще ни изслушат.
Успяват ли българските учени да използват добре технологичното ноу-хау? А бизнесът?
Вита Юкневичене: Напълно съм съгласна, че науката и бизнесът трябва да си сътрудничат постоянно, а не само когато имат общи проекти. Вярвам, че някои изследователи водят двоен живот – съчетават научна работа и предприемачество, така че резултатите от научните изследвания да се прилагат на пазара. Сигурна съм, че българските учени имат какво да споделят, а бизнесът какво да научи от тях.
Знаем обаче, че учените и бизнесмените водят различен начин на живот: учените трябва да проверяват всичко по няколко пъти и чак тогава да направят заключение, а това отнема време. Бизнесмените обикновено работят като пожарникари – те се нуждаят от решения тук и сега. Така че не е лесно да се прехвърли ноу-хау от един сектор в друг, от една организация в друга, от науката – към бизнеса. Обикновено такова сътрудничество се нуждае от държавна подкрепа, не само да започне, но и да се поддържа.
Това ли са тенденциите в Европа и света днес? В медиите се говори много за съкращаване на ГВДС? Може би глобалният свят крие много непредвидими предизвикателства?
Даниела Венциславова Георгиева: Още през 2015 г. Европейската комисия отбеляза, че търговската политика на ЕС трябва да засили позициите на Европа в глобалните вериги на доставки. Очакваме картата на ГВДС да бъде „преначертана“. Въпрос на време е да се осъществи преструктуриране на световните икономики. Това изисква особена гъвкавост на участниците в ГВДС и способност за бърза адаптация. Бизнесът (най-вече големите играчи) следва да прилага управленски подходи, които оказват влияние върху устойчивостта на цялата верига, подпомагайки потенциала им за иновации, както и конкурентоспособността на нейните участници.
Проучването ни сред български мебелни предприятия показа, че ГВДС не се идентифицират като вериги за трансфер на иновации, знания и опит. По отношение на диверсификацията на веригата за доставки и постигане на стратегическа автономност, анализираните предприятия не участват в сложни вериги. Скъсяването на производствения процес е възможен при използване на предварително обработени материали или заготовки. Това обаче увеличава себестойността на продукцията. Доставки от чужбина (на дъски, греди, заготовки от дървесина, сплави от метал, пластмаса, кожа) са приоритетно от Европейския съюз заради улеснените процедури и по-малък документооборот при превоз, стандартизация и др. изисквания към материалите или готовите продукти.
В крайна сметка малките и иновативни компании, с по-ограничени количества продукция, са по-склонни да имат доставчици извън ЕС (например Китай), но ако искат да са гъвкави, то съкращаването на ГВДС е решение. Поддържането на запаси от основни суровини също е възможност за намаляване на сътресенията по веригите от бъдеща несигурност в икономическата, политическата и здравна обстановка. Това по същество противоречи на ефективното прилагане на системата „Точно навреме“. Необходимо е постигане на баланс в складовите стопанства на предприятията. Използването на взаимозаменяеми материали и ресурси, както и идеята за намаляване на зависимостта на Европа от чужди пазари следва да бъде реализирана целенасочено и на основата на ефективен пакет от данъчни и митнически мерки и облекчения.
Бихте ли ни казали повече за това какво е регионална иновационна система? Какви добри примери от Шяуляй и региона можете да ни покажете в бъдеще?
Вита Юкневичене: Регионалната иновационна система се възприема като мрежа за сътрудничество между различни институции (публични и частни организации), базирана на организационни и институционални договорености, взаимоотношения и контакти, допринасящи за процесите на генериране, използване и разпространение на знания, като по този начин стимулира иновациите и конкурентоспособността на региона. Резултатите от дадена регионална иновационна система зависят от нейните участници и техните взаимодействия. Обикновено могат да бъдат разпознати три основни групи участници – бизнес (индустрия), университет (академични среди) и правителство. Искам да подчертая, че в такива условия на несигурност значителна роля се отрежда на организациите за подпомагане на бизнеса, научните изследвания и иновациите (научно-технологични паркове, инкубатори, специални агенции или центрове и т.н.).
Добрите примери, които виждам, са от моя регион Шяуляй, където Вилнюският университет има свой факултет – Академия Шяуляй. Виждам как научни институции като университети и държавни висши учебни заведения винаги са в постоянен контакт с Търговската камара за промишленост и занаяти в Шяуляй, която обединява бизнеса в региона и представлява техните интереси. Правят се общи приложни изследвания, необходими на регионалните компании. Резултатите от изследванията се представят както от учени, така и от представители на камарата, като се обсъждат със заинтересованите страни (академични среди и образователни институции, местната власт, бизнеса). Обсъжда се какво може тези заинтересовани стани да направят заедно, за да се образоват необходимите професионалисти и да се мотивират да останат в региона. Въпреки че това сътрудничество е силно вдъхновено от нови, млади, мотивирани лидери, подобно сътрудничество може да се превърне в добър пример за всеки регион или държава как да развие своята иновативност и да получи повече конкурентно предимство, търсейки устойчиво и интелигентно развитие.
English version
New perspectives for Global Value Chains: the example of Bulgaria and Lithuania
Assoc. prof. Vita Jukneviciene is an associate professor and a researcher at Šiauliai Academy at Vilnius University and a visiting associate professor at College of Business and Economics at University of Johannesburg. She is a Chairperson of Coordination Committee of Researchers’ Excellence Network (RENET), Lithuania. From 2023 she is Science and Innovation Advisor (Research Council of Lithuania, functions in the Ministry of Interior of the Republic of Lithuania)). Vita’s research interests include tourism policy and sustainable regional development. She has published several publications in the field of tourism policy implementation for regional development.
Assoc. prof. Daniela Ventsislavova Georgieva is an associate professor at the Economic Research Institute, Bulgarian Academy of Sciences. Apart from this she is an expert at ARC Fund and ARC Consulting focusing on supporting businesses through innovation and R&D. She is a lecturer at the International Business School – Botevgrad, Bulgaria (IBS) where she previously worked as an associate professor and a dean. Her research interests are management accounting, accounting policy, accounting of non-profit organizations, accounting of innovative projects, evaluation and recognition of intangible assets, and cost accounting of research and development activities. She has more than 30 publications in national and international books and journals. She specialised in Promoting innovation and entrepreneurship through incubation at the Entrepreneurship and development institute of India, India.
Mrs. Jukneviciene, could you tell us a little more about innovation in global value chains? What and how exactly your project will improve and renew the supply?
Vita Jukneviciene: Innovation is usually kept as something new (in a particular organization, sector, industry or even the world), however, novelty is not the only feature of it explaining the essence. Once I was told by my colleagues – academicians, that if novelty were the only specific innovation, then the gas chambers during the Second World War would be identified as an innovation too. This is why innovations must have more features such as positive effects on society and the possibility of commercialization.
Global value chains have changed production processes, thus, many companies no longer produce goods and services entirely in one single country or within their own organizational boundaries, but include partners from outside. Participation in such chains can be considered as a huge opportunity for companies to become part of strong international cooperation while creating innovations or the possible threat of being lost in the process of global value co-creation.
The scientific project, which is led by assoc. prof. Dr. Daniela Ventsislavova Georgieva is focused on analysing the phenomenon of global value chains to develop and test a Model for assessing their innovation potential for regional development. The beneficiary of the project is the International Business School which is funded by the Bulgarian National Science Fund (КП-06-Н55/8). So here maybe I can give the floor to Daniela to explain a little more about the project?
Daniela Ventsislavova Georgieva: Thank you, Vita. The phenomenon of global value chains is far from new, however in our study, we found out that Global value chains are primarily seen only as supply chains. But global value chains are so much more. According to OECD, GVCs can generate significant economic benefits for the participating companies as well as for the national and regional economies where they are located. Hence, participation in GVCs stimulates the creation of process innovations, which reduce the cost of the manufactured product or the delivered service by more efficiently converting the input materials and resources into the final product (service). Still, many Bulgarian companies refrain from participating in such chains and even expect their future destruction. Of course, COVID-19 changed everything and people got even more skeptical about becoming global. In our study, we found out that the majority of companies in the field of agriculture, for example, are satisfied with the local market and don’t want to expand abroad. A priority of Bulgarian agricultural producers is the fast selling of the products. As a result, their management decisions are mainly short-term and in the context of frequent economic and political changes. Because of that innovation is a word with no importance to them as farmers want cash or machinery. Because of that, we aim to analyze not only the factors affecting participation in GVCs but to examine the effect of such participation within the context of the impact of their innovation potential on regional competitiveness. We dream big because we want to make an Assessment model for the innovation potential of Global Value Chains based on two pilot case studies involving representatives of the high-tech and low-tech sectors in Bulgaria.
What is the time frame of your project and can it be extended?
Vita Jukneviciene: The project has started in November, 2021 and will be finished in November, 2024. Of course, researchers have to identify future directions of the research while analysing the phenomenon, so it might happen that the research team will apply to a new scientific project, focusing on something that could remain unrevealed in this one.
What does your research show so far about international practices in global supply chains? Where on this stage is South-Eastern Europe?
Vita Jukneviciene: Global value chains become an inseparable part of the international market and competition. Integration into European and global trade and value chains is one of the most preferred ways to gain economic growth, especially for emerging, developing economies. Positive effects can be identified in trade, income per capita, investment, productivity, etc.
However, gains from participation in global value chains are not automatic. Previous researches already identified that developed countries, getting high and middle income, appear to be benefiting from such participation, while researchers find less robust effects for low and lower-middle-income countries. Therefore, we emphasize that companies might gain more competitive advantage, but at the same time, they could even go bankrupt if they do not find their own identity during the period of collaboration with stronger and bigger partners.
South, Eastern, and Central Europe are considered to be at the development stage of global value chains as their network for a long time had a core-periphery structure, dominated by Russian and German sectors. Uncertainties, such as the effects of the Great Recession in Europe, the adversities of the COVID-19 pandemic, and the war in Ukraine have dramatically intensified the socio-economic vulnerabilities of the less developed countries in the region. Therefore, countries must find new markets and new partners in global value chains to remain competitive and strong.
What more does Bulgaria need to create good conditions for business or the transfer of goods and services? Is infrastructure a problem?
Daniela Ventsislavova Georgieva: Well, a complex problem needs a complex solution. Infrastructure is not a big issue compared to the existence of hidden innovations, inappropriate European innovation scoreboard indicators, intellectual property rights issues, lack of human resources, and so on.
GVCs are a channel for the dissemination of technological knowledge, entrepreneurial culture, and innovation capacity. Our survey of some Bulgarian furniture companies showed that they still do not efficiently rely on global value chains as a leading source of innovation. Their GVC participation is low as it is primarily related to collaboration with foreign material suppliers. Here the issue was not the government but the overall vision of the management as they do not see participation in global value chains as a way of technology transfer, diffusion of production activities, R&D collaboration, and sharing new knowledge and ideas outside the country of the entity’s origin.
Another study of ours shows that some companies consider GVCs as „trivial“ and lack the potential to create and implement innovation. A „critical element“ in the chain is the human capital. The current quality of knowledge and skills of the workforce leads to reduced value-added along the chain. So effective participation in global value chains requires the development of a new perspective to identify benefits and potential future threats while reducing chain risks and prioritizing the supply of key raw materials.
All the time we think about what Bulgaria can do, unfortunately, we live in a situation where Bulgaria cannot do much about it. The business is the core of the change and all our country can do is to interfere less. I agree that we need a big change in our system and hence change in the legislation so to stimulate the transfer of technology, innovation and knowledge. However, we are living in an environment of constant changes in laws which are not effective. In Bulgaria we have so many projects like ours, so many high-level experts, so many working groups and no final solution. The problem is that we do not work together, we do not cooperate, we focus only on our field and forget that we need interdisciplinarity. To cooperate we need the business, the academia and the government to be on one and the same boat. But something very important is missing – we miss trust, trust that something will change. Because of that, the business is struggling on its own and wants to be involved less and less in projects, working groups, and surveys. Policy and changes cannot be made one-sided. That is why at the end of our project we will prepare a policy brief which we will share with the respected governmental institutions. All that will be left is trust that they will read it and listen to us.
Do the Bulgarian scientists manage to make good use of the technological know-how? And the business?
Vita Jukneviciene: I fully agree that science and business must cooperate constantly, not only while having common projects. I do believe that some researchers live double lives – combining scientific expertise and entrepreneurship, therefore, results from scientific research are applied to the market. I am sure, Bulgarian scientists have a lot to share, and businesses to take over.
However, we do know that scientists and business people live different lifestyles: scientists must measure several times and just then make a conclusion (it takes time), and businessmen usually work like firefighters – they need solutions now and here. So, it is not easy to transfer know-how from one sector to another, from one organization to another. Usually, such cooperation needs governmental support to start and to be maintained.
Are these the trends in Europe and the world now? Much talk of chain shortening and nearshoring is in media? Perhaps the global world has many unpredictable challenges?
Daniela Ventsislavova Georgieva: As early as 2015, the European Commission noted that the EU trade policy needs to strengthen Europe’s position in the global supply chains. We expect the map of the global value chains to be “redrawn”. The trends at the conceptual and strategic levels are becoming clearer and it is a matter of time for the rates of actual restructuring of the economies to pick up speed. This requires particular flexibility of the participants in the process and the ability for a fast adaptation. The functional dependency of the businesses connected to global supply chains addresses directly the matter of applying innovative approaches that have an impact on the entire supply chain implementing the overall innovation potential which guarantees its sustainability as well as the competitiveness of its participants. At the same time, there is still an open question as to the need for legislative interventions to activate and encourage the shortening of the supply chain in the agricultural sector for example.
In the furniture industry, another example from our project, companies do not participate in complex chains that would make them dependent on market shock and changes. They have a low level of cooperation with enterprises from other essential sectors such as IT and mechatronics, or with NGOs and other research organizations. Shortening the production process is possible when using pre-processed materials or blanks. However, this increases the cost of production. Deliveries from abroad (of boards, beams, wood blanks, metal alloys, plastic, leather) are prioritized by countries from the European Union because of facilitated procedures and less document turnover during transportation, standardization, etc. requirements for materials or finished products. Hence, in this industry, the GVCs are primarily at the European level.
In the end, small and innovative companies with smaller amounts of production are more willing to have suppliers from outside the EU (China for example) but if you want to be flexible and to find fast solutions to the changes shortening the GVCs is a solution. Maintaining stocks of essential raw materials is also an opportunity to reduce shocks along the chains from future uncertainty in the economic, political, and health environment. Such stock essentially contradicts the effective implementation of the Just-in-Time system, which is why proper logistics and achieving balance in the warehouse of enterprises is necessary. The use of interchangeable materials and resources, as well as the idea of reducing Europe’s dependence on foreign markets should be implemented purposefully and on the basis of an effective package of tax and customs measures and reliefs.
Could you tell us more about what a regional innovation system is? What good examples from Šiauliai and the region can you show us in the future?
Vita Jukneviciene: A regional innovation system is perceived as the network of cooperation between different institutions (public and private formal institutions and other organizations), based on organizational and institutional arrangements, relationships, and contacts, contributing to knowledge generation, use, and diffusion processes, thus increasing the region’s innovation and competitiveness. The results of a particular regional innovation system depend on its actors and their interactions. Usually, three main positions of participants might be recognized such as business (industry), university (academia), and government. But I would like to emphasize that in such conditions of uncertainty, significant roles are assigned to business and innovation, research and innovation support organizations (science-technology parks, incubators, valleys, special agencies or centres, etc.) as well as civil society organizations.
The good examples I see are from my region Šiauliai, where Vilnius University has its faculty – Šiauliai Academy. I see how scientific institutions such as universities and state higher education institutions are always in constant contact with Šiauliai Chamber of Commerce, Industry, and Crafts, which unites businesses in the region and represents their interests. Common applied research about professionals, needed for regional companies, is done to identify the gap of studies. The outcomes of research are presented both by scholars and representatives of the chamber, discussing with interest groups (academia and educational schools, local government, enterprises) – what can be done together to educate needed professionals and to attract them to stay in the region. Even though this collaboration is very much inspired by new, young, motivated leaders in all three sectors, such cooperation might become a good example for any region or country to develop its innovativeness and gain more competitive advantage, seeking for sustainable and smart development.
