За да се гарантира опазването на видовете и тяхната среда, най-накрая беше изготвен нов договор на ООН за устойчиво използване и защита на откритото море след двуседмичен денонощен маратон от преговори в Ню Йорк.
Съгласуваната рамка преразгледа изискванията за оценка на въздействието върху околната среда при добива на природни ресурси и определи универсален стандарт за процедурата за извършването им и докладването на констатациите.
Освен това договорът предоставя на страните по договора правото да създават зони за опазване и защитени територии в международни води, където никоя държава обикновено не би могла да наложи закона.
Основните усилия за договора са положени от ЕС, Обединеното кралство, САЩ и Китай и са бързо ускорени след срещата на върха COP15 в Монреал миналата година. Дискусиите за допълненията към Конвенцията по морско право обаче продължават от 2004 г. насам, съобщава New Scientist.
Преди две години концепцията за защита на 30% от сушата и океаните на Земята с цел опазване беше предложена на една от срещите на върха на страните по Парижкото споразумение за климата и много природозащитници виждат този нов договор като най-добрата надежда за постигане й.
Както при всички договори на ООН, те са законно приложими само ако една нация стане законна страна по тях. След като 60 страни ратифицират всеки договор на ООН, той се счита за международно право и влиза в сила.
Сред работата, която предстои да бъде свършена, ще бъде да се реши как морските защитени зони в международни води ще бъдат установени, управлявани и защитавани.
Както се видя, когато САЩ, Франция, Обединеното кралство, Русия, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел не успяха да ратифицират забраната на ООН за ядрени оръжия, приета от над 140 страни през 2020 г., или поради нежеланието на няколко нации за прилагане на Римския статут, който създаде Международния наказателен съд, ООН има малка власт да принуди нациите да го спазват, ако не приемат договора в собственото си законодателство.
„Договорът определя широки ангажименти за защита на 30% от откритото море. Кои части ще бъдат защитени и колко стриктно, остава да се реши“, казва морският биолог Хелън Скейлс пред New Scientist.
„Надявам се, че договорът ще приложи смислена защита, която е стриктна гаранция за зоните за опазването им от всички потенциални източници на вреда.“
Източник: GoodNewsNetwork
