Преминаването от една възраст в друга в много култури се отбелязва чрез различни ритуали и обреди. Като едно от най-интригуващите общества в историята, не е изненадващо, че маите се открояват и в това отношение: децата получавали малки блестящи украшения на ушите още от четиримесечна до едногодишна възраст, отбелязвайки първите ярки признаци на своето съществуване.
Тъй като маите имали сложна и очарователна система от вярвания около концепциите за Аз-а и душата, докторантката Ясмин Флин Арайдал се фокусира върху ушите, тъй като маите били известни с практикуването на модификации, като разтягане на ушите, като белези за развитието в живота на човек.
Археолозите знаят, че ушните украшения са имали специално значение за маите, свързано с класическия бог на вятъра, символ на дишането. Въпросът, който стои в основата на най-новото проучване, обаче е кога маите са си пробивали ушите. Имало ли е определен момент, възраст, в която маите са преминавали през този ритуал на прехода?
Арайдал се обръща към иконографията, оставена от маите, за да анализира изображения на децата в тях в продължение на две хилядолетия, като идентифицира кога за първи път са се появили обеците в живота им и какво разкрива това за тяхното разбиране за себе си и за смисъла на съществуването, тъй като те са получавали пиърсингите си още преди да получат дрехите, съответстващи на пола им.
Пробити уши = ти съществуваш
Както се посочва в проучването, публикувано в Childhood of the Past, когато са били лишавани от статуса си, когато са били жертвани или поставяни в плен, маите са губили украшенията си за уши, което подсказва дълбокото значение, което тези бижута са имали за тяхното чувство за идентичност и място в обществото.
Според археолозите ритуалът на пробиване на ушите е бил извършван от т.нар. специалисти в ацтекското общество. Но дали маите са практикували подобен ритуал? Проучването предполага, че е възможно те да са му придавали изключително значение. Трудно е да се определи кога маите за първи път са започвали да пробиват ушите си, тъй като изображенията на деца са изключително редки.
Въпреки липсата на доказателства, Арайдал локализира 83 изображения върху керамични фигурки, рисувани сцени и каменни резби от класическия и посткласическия период, или 800 г. пр.н.е. и 1500 г. пр.н.е., съобщава Phys. След това тя сравнява тези произведения на изкуството с описания на вярванията им за човешката душа, написани от общностите Чол и Цоцил.
Според нейния анализ, практиката на пробиване на ушите е била един от най-ранните ритуали на прехода в обществото на маите, който се е извършвал преди те да започнат да носят дрехи, съответстващи на пола им. Поетично казано, може би, индивидът в обществото на маите първо съществува като живо, дишащо човешко същество, преди да приеме тази социална конструкция.
Пробиването на ушите се превърнало в обществен белег
Някои маи изглежда получавали тези знаци за съществуването си на възраст около три до четири месеца.
Според изображенията обаче този ритуал на прехода най-вероятно се е извършвал между една и четири години. И това било само началото. С течение на времето малките дупки се разтягали, превръщайки се в символ на статус.
При маите всеки преминавал през един и същ първи ритуал, който отбелязвал началото на живота му в обществото и определял ролята и мястото му в него.
Archaeology Mag отбелязва, че елитът демонстрирал своите „паунови пера“ чрез по-големи и по-сложни украшения, изработени от ценни материали като нефрит. Обикновените хора пък създавали своите обеци от керамика, дърво или връвчици, които обикновено не устояват на времето. Но обеците не били просто символ на статус – те оформяли личността в крехкия етап на духовното ѝ развитие.
Откритията са публикувани в International Journal of Nautical Archaeology.
Източник: InterestingEngineering
