Скорошно проучване разкрива, че светът генерира 52 милиона тона пластмасово замърсяване годишно, като над две трети от тях идват от развиващите се страни. Тези отпадъци се разпространяват по цялото земно кълбо – от дълбините на океаните до най-високите планински върхове и дори в човешките тела.
Изследователите вече алармират за далечните последици от тази нарастваща екологична катастрофа.
Глобална картина на пластмасовите отпадъци
В новото проучване се сравнява количеството на замърсяването с пластмаса, причинено от повече от 50 000 града по света.
Изследователите от университета в Лийдс са изчислили, че всяка година в откритата околна среда попадат 52 милиона метрични тона пластмасови отпадъци – достатъчно, за да се напълни Сентрал парк в Ню Йорк до височината на Емпайър Стейт Билдинг.
За разлика от пластмасата, която се озовава в депата или се изгаря по подходящ начин, това проучване се фокусира върху пластмасата, която се изхвърля небрежно или се изгаря в открита среда, създавайки сериозни опасности за околната среда.
Професор Костас Велис от университета в Лийдс подчертава, че в много развиващи се страни държавните служби за събиране на отпадъци не успяват да управляват пластмасата правилно. Югоизточна Азия и Африка на юг от Сахара се очертават като най-големите нарушители, главно поради липсата на системи за изхвърляне на отпадъци за 15 % от световното население.
Сред градовете, които замърсяват най-много с пластмаса, са Лагос, Нигерия, Ню Делхи, Индия, и Луанда, Ангола. Индия оглавява световния списък, генерирайки над 10 млн. тона (9,3 млн. метрични тона) пластмасови отпадъци годишно – повече от два пъти повече от обема, произвеждан от други държави, като Нигерия и Индонезия.
Изненадващо, Китай, който често е критикуван за своя екологичен отпечатък, се нарежда на четвърто място, но е постигнал значителен напредък в решаването на проблемите с отпадъците.
Глобалният юг и проблемът с пластмасата
Резултатите от проучването предизвикат разговори за отговорността на страните от глобалния юг в управлението на замърсяването с пластмаса. Велис подчерта, че коренът на проблема се крие в липсата на ресурси и на правителствен капацитет за справяне с отпадъците, а не в действията на отделни хора или общности.
Той заявява: „Не бива да хвърляме вината върху Глобалния юг… това е просто липса на ресурси и способност на правителството да предоставя необходимите услуги.“
Въпреки че индустриализирани държави като САЩ и Обединеното кралство произвеждат относително по-малки количества замърсяване с пластмаса, като САЩ са на 90-то място, а Обединеното кралство – на 135-то, те са критикувани, че допринасят за проблема косвено.
В продължение на години много от по-богатите държави изнасят пластмасови отпадъци в по-бедните страни, създавайки вратичка, която им позволява да избягват справянето със собственото си замърсяване.
Въпреки усилията за ограничаване на търговията с пластмасови отпадъци, като например забраната на Китай за внос на пластмаса, експерти като Тереза Карлсон от Международната мрежа за елиминиране на замърсителите твърдят, че търговията с пластмасови отпадъци между държавите все още се увеличава.
Тя определя обема на замърсяването с пластмаса като „неуправляем“, като изтъква, че световното производство на пластмаса продължава да се увеличава, което задълбочава кризата.
Риск за човешкото здраве: Микропластмаса навсякъде
Замърсяването с пластмаса не е само екологично – то представлява и нарастваща заплаха за човешкото здраве. Микропластмасата, която представлява малки пластмасови частици, получени в резултат на разграждането на по-големи отпадъци, е открита в почти всяко кътче на света.
От Марианската падина до върха на Еверест, а сега дори и в тъканите на човешките тела, пластмасата се е превърнала в огромна невидима заплаха. Велис нарича микропластмасата „голяма бомба със закъснител“, като обяснява, че повечето от тези частици се отделят в Глобалния юг, което допълнително усложнява проблемите с управлението на отпадъците в по-бедните региони.
„Вече имаме огромен проблем с разпръскването. Те са в най-отдалечените места… в това, което дишаме, което ядем и което пием“, предупреждава той.
Многобройни проучвания през тази година установяват наличие на микропластмаси в питейната вода, както и в човешки тъкани като сърца, мозъци и дори репродуктивни органи. Въпреки че лекарите и учените все още не са сигурни в дългосрочните последици за здравето от тези открития, наличието на пластмаса в човешкото тяло става все по-обезпокоителен въпрос.
Външни експерти като Нийл Тангри от GAIA, глобална мрежа от застъпници за екологична справедливост, предупреждават, че фокусът върху управлението на пластмасовите отпадъци не трябва да засенчва необходимостта от намаляване на производството на пластмаса.
„Това е необходимо, но далеч не е цялата история“, казва Тангри, като предупреждава, че справянето само със замърсяването няма да доведе до справяне с основната причина за кризата – прекомерното производство на пластмаса.
Докато светът се подготвя за заключителните преговори по правно обвързващ договор за борба със замърсяването с пластмаси, които ще се проведат в Южна Корея през ноември, натискът върху правителствата и промишлеността да намерят трайни решения на този глобален проблем се увеличава.
Организацията на обединените нации прогнозира, че световното производство на пластмаса, което вече възлиза на 440 милиона тона (400 милиона метрични тона) годишно, може да се утрои до 2050 г., което ще доведе до „задушаване на планетата в пластмаса“.
Експертите са единодушни, че без драстични действия бъдещите поколения ще наследят свят, който все повече ще бъде затрупан с пластмасови отпадъци, което може да има опустошителни последици за околната среда и здравето.
Изследването е публикувано в списание Nature.
Източник: InterestingEngineering
