Онкологичните заболявания са сред водещите причини за смъртност в световен мащаб, като честотата им непрекъснато нараства. Според Световната здравна организация (СЗО), всяка година над 19 милиона души по света се диагностицират с рак, а броят на новите случаи продължава да расте. Въпреки напредъка в лечението и профилактиката, увеличаването на рисковите фактори като застаряващото население, тютюнопушенето и нездравословният начин на живот допринасят за ръста на онкологичните заболявания през последните десетилетия.
В България онкологичните заболявания също бележат значително нарастване, като ракът на белия дроб, гърдата и простатата са сред най-често срещаните диагнози. Статистиките показват, че всяка година се регистрират над 30 000 нови случая, което поставя страната сред държавите с висока заболеваемост. И въпреки, че лечението и профилактиката се подобряват, ранната диагностика остава ключов фактор за успешно лечение.
Днес имаме удоволствието да Ви срещнем с един изключителен лекар, който е посветил живота си на борбата с това коварно заболяване – д-р Николай Недев, Началник на отделението по Лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, София.
Д-р Недев е специалист с богат международен опит, придобит в Южна Африка, Нова Зеландия и Европа. Той е пионер в областта на лъчетерапията, въвеждайки свои иновативни методи за лечение. Разработил е една от първите програми за IMRT (интензитетно модулирана лъчетерапия) и е усъвършенствал техники за стереотактична радиохирургия. Специализира в лъчетерапията на различни онкологични заболявания като рак на белия дроб, гърдата, простатата, мозъчни тумори и метастази, както и малигнени лимфоми.
От 2017 г. ръководи отделението по Лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, София. Д-р Недев е активен член на редица международни асоциации, сред които ASTRO, ESTRO, ANZHNCS, MCNZ, AHPRA и Българския лекарски съюз.
Здравейте, д-р Недев! Изключителна чест е за нас, днес да сте наш гост. Вие сте един от пионерите в лъчетерапията. Кое беше основното Ви вдъхновение да изберете тази специалност и как поддържате мотивацията си в една толкова тежка и предизвикателна област на медицината?
Здравейте! Давам си сметка, че медицината винаги е била обвита в един ореол на мистериозност в очите на хората вън от нея. В действителност това е професия като всички други, понякога тежка, понякога носеща удовлетворение от добре свършената работа и от елемента на личностно израстване за лекаря. Така че едва ли е имало някакво вдъхновение в началото, но истината е, че дори в най-трудните моменти, никога не се налага да се питаш дали това, което вършиш, има смисъл. Чисто екзистенциално, в живота на човека с годините въпросът за смисъла все по-често надига глава.
Всъщност винаги съм намирал поетизираните концепции като “вдъхновение” или “призвание” за неуместни в професионалната сфера. Медицината дава толкова на пациентите, колкото и на лекаря. Никога не можеш да гледаш на живота по същия начин, когато си виждал как свършва живота на други хора.
Медицината непрекъснато напредва, но когато говорим за онкологичните заболявания, статистиките в световен план стават все по-плашещи с всяка следваща година? На какво се дължи това според Вас?
Без съмнение в момента лекуваме много повече пациенти отколкото преди 10-15 години. Това не е непременно нещо плашещо. Много от тези хора си угасваха в миналото далеч от болниците, получили само базисна медицинска помощ. За онкологичните заболявания не се говореше; дори и в днешно време причината за смъртта на много известни хора не се споменава, като нещо едва ли не срамно – вижте медиите дори в момента. Затова се създава идеята, че някак си това заболяване го е нямало. И правеше пациентите много самотни в последните дни на живота им.
Промени се обаче относителната честота на смъртността от различните онкологични заболявания. Със скрининговите програми за карцином на гърдата и на маточната шийка, донякъде и тези при карцином на белия дроб, простатата и на дебелото черво, в момента имаме възможност да диагностицираме все повече хора преди да имат истински симптоми на заболяването.
Преди се смяташе, че ракът е болест на старостта. В последните години обаче все повече млади пациенти се сблъскват с тази диагноза. Медицината има ли обяснение за този ръст на онкологичните заболявания сред младите хора?
Както повечето от нас са усетили, младостта е много относително понятие. С възрастта линията между младите и не чак толкова младите се измества и размива. Не мисля, че в момента има някакво истинско “подмладяване” на онкологичните заболявания.
И все пак има ли повод за оптимизъм днес? Появяват се все повече иновативни лечения, диагностиката става все по-прецизна. Колко дълъг път извървя медицината в борбата си с рака?
Лечението на онкологичните заболявания значително се промени в последните 5-10 години. От една страна са налични програми за ранно диагностициране на заболяванията, от друга страна имаме множество лечения, както със системна лекарствена терапия, така и с хирургия и лъчетерапия. Освен това подходът към онкологичните заболявания се промени драматично.
Ранните дни на онкологията бяха осеяни с негативизъм – за доста заболявания нямаше истински ефективно лечение, терапиите бяха много токсични, а перспективите често граничещи с безнадеждност. Тази безнадеждност нерядко преливаше от сферата на чисто медицинските аспекти в отношенията и нагласата на хората от нашата специалност. Онкологът се беше превърнал в един много сериозен човек със загрижено лице. С времето това се промени.
Макар и доста трудно, и в България си пробива път медицината, базирана на доказателства. Дълго време медицината се основаваше на един почти аристотелски подход. Типичното за него беше голямата тежест на авторитета, на единичния лекар. Нещо се приема за вярно само заради това кой го казва. Наложи се да преразгледаме сериозно разбиранията си, когато бяха поставени под лупата на добре организираните клинични проучвания и статистиката.
Кои са най-новите методи в лъчетерапията и радиохирургията, достъпни ли са те за пациентите в България и как променят шансовете на пациентите за успешно лечение?
На практика всички доказани нови методи за лъчетерапия в света са налични и в България. В последните 10-15 години почти всички отделения по лъчетерапия в България бяха преоборудвани с модерни линейни ускорители и брахитерапевтични системи. Нарасна опитът от работата с тях. Повечето пациенти се лекуват с модулирана по интензитет лъчетерапия, което позволява лъчетерапевтичната доза да се фокусира върху тумора и в същото време да се минимизира дозата в околните тъкани. Стереотактичната радиохирургия преобърна концепциите на класическата лъчетерапия в определени ситуации и позволи да се дадат немислимо високи дози лъчетерапия в много малки участъци, като при това се избегне лъчението на околните тъкани. Това доведе от една страна до много по-добър контрол на облъчения тумор, а от друга страна даде увереност на лекарите да преследват много по-настойчиво и агресивно тумори, считани доскоро за нелечими. Естествено, всяка техника е толкова успешна, колкото се използва за верните показания и в контекста на цялостното лечение.
Отделението ви се разширява, все повече пациенти избират Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост за лечението си. Какво ви отличава от другите места?
Винаги е трудно да се сравняват различни болници и отделения. Никога не е въпрос на техника и машини. Това, което се опитваме да направим, е едно обърнато към пациента отделение. Отделение, в което пациентът е в центъра на вниманието.Това да е подплатено с добра лъчетерапия, но и с комплексността на радиационната онкология. Лъчетерапията в останалия свят се нарича радиационна онкология, което не е само семантична разлика, а е свързано с цялостния поглед при консултиране на пациента и провеждане на лечението.
Много се е говорило за рисковите фактори за развитие на рак през годините. Ако трябва да кажете на хората три неща, които не бива да пренебрегват, когато става въпрос за профилактика и намаляване на риска от рак, какви биха били те?
Спрете да пушите – белият дроб не е единственият потърпевш. Пушенето увеличава драматично риска и от карциноми на пикочния мехур и панкреаса. Скринингът е за здрави хора, изследвайте се – цитонамазки, проверка на туморния маркер на простатата, мамографии, колоноскопии, ако имате роднина по права линия с карцином на дебелото черво. И накрая – нека ваксинираме момичетата и момчетата срещу човешкия папиломен вирус. Българската статистика за карцинома на шийката на матката е като за страна от третия свят. И не, това не е проблем само на жените.
Сякаш най-добрият шанс да обърнем негативната статистика е свързан с профилактиката и ранната диагностика. Страхът от диагнозата обаче кара много хора да отлагат посещението при лекар. Как може да бъде преодоляно това?
Страхът е ирационално чувство и е трудно човек да се справи с него с рационални мерки. Всъщност по-големият проблем не е страхът, а това, че в живота на човека се случват хиляди други неща – и всички те се конкурират за вниманието му.
Работили сте с пациенти на три континента. Има ли разлика в нагласите и настроението на пациентите към диагнозата и лечението на рак в различните региони, и как тези различия се отразяват на процеса на лечение?
Различията са много малки. Всички хора си приличат. Никой не е истински подготвен да бъде диагностициран с онкологично заболяване. Всички се страхуват. Има известна разлика между по-религиозните хора и истинските атеисти. Модерното общество до голяма степен е загубило вярата във вертикални висши сили. Това го прави много по-тревожно, защото остава с впечатлението, че всичко зависи от самия човек и от нищо друго. Във всеки един от нас често се появява по някоя изродена клетка, която във вярната среда ще се опита да превземе целия организъм. И да – не сме винаги в контрол на здравето си. Остава ни да сме смирени, рационални и да извървим пътя си. Винаги съм виждал ролята на лекаря като на човека, с когото пациентът върви по този път.
Какви са бъдещите тенденции в онкологията, които смятате, че ще променят напълно подхода към лечението на рака през следващите десетилетия? Каква е ролята на изкуствения интелект в това бъдеще?
Няколко са основните неща в модерната онкология. Чисто технически сме рафинирали операциите, лъчетерапията, образните изследвания. Досега гледахме на отделните ракови заболявания като на хомогенни групи. Един поглед по-дълбоко в биологията им показва, че те се различават при различните пациенти. И обратното, различни тумори могат да имат общ механизъм, който да бъде атакуван по аналогичен начин. Това е в основата на “персонализираната медицина”. Другото, което се случва в модерната онкология, е, че с наличието на множество лечения лекарите се предават много по-трудно в терапията на напредналите карциноми. Например намирането на мозъчни метастази беше често крaя на лечението за много онкологични пациенти. В днешно време те могат да се лекуват успешно, което позволява останалото лечение да продължи.
Най-важното в медицината остава взаимодействието между лекар и пациент. Изкуственият интелект е средство, което истински може да помогне на лекаря в техническия аспект на лечението – може да помогне с диагнозата. Той е безпристрастен, никога не е уморен или раздразнен. Може да интерпретира и предложи промени в лечението – той подлежи на сравнително лесна тренировка въз основа на последните открития в медицината. Полезен е, когато пациентът трябва да вземе решение дали да се обърне към лекар за конкретен проблем и т.н. Изкуственият интелект обаче не може да замени лекаря във взаимодействието с пациента, а то е основното в лечебния процес. Така е от времето, когато лечителят е бил и шаман на племето, така и днес, когато зад всеки от нас стоят модерните болници, апаратура и лекарства.
