Според Световната здравна организация (СЗО) сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смъртност в световен мащаб, като всяка година отнемат живота на около 17.9 милиона души.
В България, данните от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) показват, че около 65% от всички смъртни случаи са свързани със сърдечно-съдови заболявания, което подчертава необходимостта от развитие и внедряване на иновативни методи в кардиологичната практика.
Инвазивната кардиология играе ключова роля в подобряването на качеството на живот и намаляването на смъртността сред пациентите с кардиологични проблеми. Днес имаме удоволствието да Ви срещнем с един изключителен лекар, който се е посветил на това да „поправя“ сърцата на хората. Наш гост е доц. Валери Гелев, който повече от 10 години ръководи Клиниката по кардиология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
Доц. Гелев завършва медицинското си образование в Медицинския университет – София през 1990 година. Придобива две специалности – „Вътрешни болести” и „Кардиология”. След специализацията си в „Кардиология”, доц. Гелев получава лиценз за инвазивен кардиолог.
До 2013 година ръководи Отделението по инвазивна кардиология в Националната кардиологична болница и УМБАЛСМ „Пирогов”. От февруари 2013 г. е началник на Клиниката по кардиология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
Доц. Гелев е автор на множество публикации в български и международни списания, съавтор е на два учебника. Участвал е в редица национални и международни конференции. Доц. Гелев е председател на Дружеството по интервенционална кардиология и член на Българското кардиологично дружество и Европейския клуб за хронични оклузии. Владее английски, немски и руски език.
Здравейте, д-ц Гелев! Изключително удоволствие е днес да Ви посрещнем като наш гост. Как се промени лечението на сърдечно-съдовите заболявания през годините и какво място заема инвазивната кардиология в този процес?
Съвременното лечение на сърдечно-съдовите заболявания отбелязва много голям напредък в последните години с въвеждането на новите методи на лечение, както медикаментозни, така и интервенционални. Следейки постиженията от средата на миналия век, до началото на този се регистрира намаляване на смъртността от ССЗ в развитите икономически страни с над 50 %, което е значима редукция. За съжаление в България сърдечносъдовата смъртност все още остава водеща причина за смърт.
Естествено инвазивната кардиология има своето водещо място в лечението на заболяванията на сърцето. Голям напредък в тази посока е лечението на острия коронарен синдром (миокардния инфаркт), където интервенционалното лечение се наложи като водеща терапия, която намалява значително смъртността при тези пациенти.
Отбелязваме голям напредък на интервенционалната кардиология и в лечението на структурни сърдечни заболявания, където неинвазивния (безкръвен) метод на лечение се наложи при пациенти, които са неподходящи за оперативно – кардиохирургично лечение. Особено голям напредък има интервенционалното поставянето на аортни клапи и корекциите на митралната клапа, където интервенционалното лечение е доказало своите предимства пред хирургичното, особено при високо-рискови пациенти. Успоредно с това много нараснаха и нашите възможности при реваскуларизацията (възстановяването на нормалния кръвоток) на коронарните артерии (артериите на сърцето), където прилагайки нови диагностични методи и авангардни терапии, интервенционалната кардиология се превръща в надеждна алтернатива на оперативното лечение. Трябва да отбележим, че развитието на технологиите навлиза широко и в дейността на сърдечно-съдовата хирургия, където новите материали и консумативи допринасят за ефективно и дълготрайно лечение, успоредно с използване на миниинвазивни методи.
Говорейки за инвазивна кардиология, трябва да споменем и стремителния напредък на електрофизиологията, (диагностицирането и лечението на сърдечни аритмии), където инвазивното лечение на почти всички ритъмни и проводни нарушения вече е предпочитан и утвърден метод на поведение.
Какви са най-новите иновации и високотехнологични методи в областта на инвазивната кардиология и достъпни ли са те за пациентите в България?
Почти всички иновативни и високотехнологични методики, които са утвърдени в лечението на ССЗ са налични в България. Това са образните методики за оценка на стенозите на коронарните съдове, като интраваскуларния ултразвук, оптичната кохерентна томография, методите за функционална оценка на стесненията на съдовете, които ни позволяват да оценим дали една лезия е необходимо да бъде третирана, както и ред други неинвазивни методики.
В България са налице и модерните методи за третиране на силно калцифицирани стенози от артериите на сърцето, като коронарната ротаблация и интраваскуларната литотрипсия, една съвременна методика, която позволява ефективно въздействие както на повърхностни калциеви отлагания по съдовете, така и на дълбоките такива. Тази иновативна и модерна методика се наложи като необходима за лечението на много от пациентите, най-вече тези в напреднала възраст.
В страната рутинно се прилагат утвърдените методи за лечение на структурни заболявания на сърцето, като например – транскатетърното поставяне на аортна клапа, което е рутинно и е достъпно за всички високорискови пациенти. От няколко години е възможно и неоперативното третирането на недостатъчност на митралната клапа с новата технология Mitral Clip.
За съжаление много от тези иновативни технологии не се реимбурсират от НЗОК, реимбурсират се частично или в ограничен обем, което ги прави недостъпни за голяма част от пациентите, които се нуждаят от тях.
Често казваме, че ни боли сърцето. Боли ли сърцето наистина и кога е наложително да потърсим консултация със специалист? Кои са симптомите, които алармират за проблем и не бива да пропускаме?
Да, сърцето боли и то много, и това е много тревожен симптом, който трябва да ни накара да потърсим лекарска помощ незабавно. Болка в гърдите на широка площ, която може да се провежда към шията, долната челюст или ръката е много типична и характерна за инфаркт на сърцето. Тя е симптом, при който най-често имаме запушена артерия на сърцето и трябва да потърсим незабавна помощ за ефективно и навременно лечение, защото ползата от лечението е най-голяма ако то се извърши не по-късно от шестия час.
Изчакването и неглижирането на подобни оплаквания е свързано с неприятни последици и дори може да е фатално. Други симптоми, зад които които могат да се крият сериозни проблеми са задухът, лесната умора, отоци по долните крайници. Такива могат да бъдат и чувството на сърцебиене, наличието на аритмии, както и замайвания, причернявания.
Като цяло много от заболяванията на сърцето могат да протичат и безсимптомно, поради което е необходимо активното отношение, за ранно откриване на отклонения. Това означава осъществяването на профилактични прегледи, следене на стойностите на артериалното налягане, както и преглед от специалист, тогава когато имаме придружаващи заболявания като диабет, преживели сме мозъчен инсулт или в семейството ни има родственици с ранна изява на сърдечно заболяване.
Въпреки постоянното развитие на методите за лечение, статистиката за смъртността от сърдечно-съдови заболявания е все така плашеща, като все повече пада възрастта на хората, засегнати от тези заболявания. Как разболяваме сърцата си и какво в начина си на живот трябва да променим, за да подобрим грижата за сърдечното си здраве?
За съжаление в България все още не можем да пречупим тази неблагоприятна тенденция за нарастване на заболеваемостта и смътността от ССЗ. За да се случи това трябва да създаде мащабна програма, която да обхване всички социални аспекти на тези заболявания. Усилията трябва да бъдат насочени в две посоки.
Едната е намиране на начин за осигуряване на модерно и навременно лечение на пациентите със ССЗ, което значително би намалило смъртността и инвалидизацията им.
Втората, която е по-важна и ефективна, но и по-трудна, е да се създаде ефективна система за профилактика, както първична, така и вторична. Това означава превръщане на сърдечно-съдовото здраве в национален приоритет, който да покаже и утвърди един здравословен начин на живот и поведение. Всички трябва да си дадем сметка, че това е много сложна и много амбициозна цел, която изисква сериозен ресурс, но в дългосрочен план е изключително добра и възвратима инвестиция.
Атеросклерозата стои в основата на исхемичната болест на сърцето, чрез отлагане на плаки в артериите на сърцето, които водят до остро или хронично запушване на тези съдове с всички неблагоприятни последици, които в крайна сметка водят до сърдечна недостатъчност – най-честата причина за увеличение на смъртността при тези болни.
Кои са основните рискове фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания? Доколко наследствени са те?
Основните рискови фактори за развитие на атеросклероза са дислипидемията (увеличено ниво на липидите в кръвния серум), артериалната хипертония, захарния диабет и тютюнопушенето. Други важни рискови фактори са затлъстяването, което нараства като епидемия и стои в основата на развитието на една част от основните рискови фактори, като диабета, високото кръвно налягане и дислипидемията. Друг рисков фактор е заседналият начин на живот и липсата на физическа активност, както и стреса, свързан със съвременния начин на живот.
Бих искал да отбележа, че тютюнопушенето, който е основен рисков фактор, е единственият, чийто контрол е изцяло в наши ръце. Всички останали са генетично обусловени и не винаги можем да контролираме изявата им, докато пушенето е изцяло под наш контрол и е много неразумно сами да причиняваме необратими щети на здравето си като продължаваме да пушим.
Колко важни са профилактиката и превенцията? Все повече хора използват всякакви модерни преносими устройства, които проследяват физическото им състояние, но все така избягваме редовното посещение в лекарските кабинети. Колко често трябва да си правим профилактични прегледи?
Очевидно начина да профилактираме този тип заболявания е да контролираме рисковите фактори. Важно е да знаем кои са те и да ги търсим активно. Тогава, когато установим наличието на някой от тези рискови фактори трябва да предприемем всички мерки за лечение и контролиране на наличните отклонения, както и търсене на начално сърдечно увреждане, което да се лекува адекватно. Ранното установяване на подобно засягане и адекватното му лечение най-често могат да ограничат развитието на заболяването и неблагоприятните последици.
Практически това означава, след опредена възраст (около 40 г., при липса на известно фамилно обременяване), посещение при личен лекар или кардиолог за профилактични прегледи и изследвания. Профилактичен контрол на артериалното налягане поне веднъж годишно, като при откриване на високи стойности, иницииране на лечение с достигане на таргетни стойности и стриктен контрол след това. Спазване на основните принципи за здравословно хранене с ограничаване на приема на сол, разумна употреба на мазнини от животински характер, прием на повече сурови плодове и зеленчуци, както и храни богати на фибри. Създаването на навици за системна, съобразена с възрастта и възможностите физическа активност.
Какви промени се надявате да видите в областта на инвазивната кардиология в България през следващите години и оптимист ли сте, че можем да обърнем негативната статистика у нас?
Оптимист съм и съм сигурен, че в близко бъдеще ще имаме още по-голям напредък и успехи в лечението на болестите на сърцето. Ние сме постигнали много, но имаме още много какво да направим, но трябва да е ясно, че затова са необходими усилията на всички нас, както като професионалисти, така и като индивидуални личности, отговорни за своето собствено здраве.
