През второто тримесечие на годината бизнесът в Европа изпраща доста противоречиви сигнали. Отчетен е ръст на обявените фалити в Европейския съюз (ЕС), а регистрациите на нови компании леко намаляват. При отделните сектори обаче се наблюдават сериозни разлики, а България не следва зададената от Европа посока.
Последните данни, изнесени от Евростат, показват, че в периода април-юни броят на регистрациите на нови предприятия в ЕС намалява с 0,5% спрямо предходното тримесечие, докато обявените фалити се увеличават с 5,7%.
Разликата не изглежда драматична, но картината по сектори показва доста по-интересен процес – докато в някои части на европейската икономика създаването на нов бизнес се ускорява, други едновременно губят нови компании и отчитат повече несъстоятелности.
Технологичният сектор привлича нов бизнес, индустрията отстъпва
В пет от осем наблюдавани сектори е отчетен спад в регистрациите на нови компании. Най-сериозен е той в индустрията – 3,6%, следвана от хотелиерството и ресторантьорството с 3,4% и образованието и социалните дейности с 3,2%.
Не такава е ситуацията в сектора на информацията и комуникациите, където регистрациите скачат с 8,8% само за едно тримесечие. Строителството също записва ръст, макар и значително по-умерен – 1%, а финансовите услуги остават практически без промяна.
Технологичният и комуникационният сектор продължава да привлича нов предприемачески интерес, на фона на общия спад на нови регистрации в ЕС.
Фалитите растат най-силно в образованието и социалните дейности
Броят на обявените несъстоятелности в ЕС нараства в пет от осемте наблюдавани сектора. Най-сериозно е положението при образованието и социалните дейности, където ръстът е с 21,1%, следвани от транспорта с 11,4% и финансовите услуги с 6,8%.
Трите сектора, които не следват общата тенденция, са хотелиерството и ресторантьорството, където несъстоятелностите намаляват с 2,6%, строителството – с 1,7% и търговията – с 1,2%.
Затова общият европейски ръст от 5,7% не трябва да се тълкува като равномерно влошаване на бизнес средата. Натискът е концентриран в определени части на икономиката.
България не следва общата тенденция
През второто тримесечие на 2026 година ситуацията в България се различава от общата картина в Европа. Официалните данни на Националния статистически институт показват, че за периода в страната са регистрирани 11 334 нови юридически лица, а 966 са влезли в процедура по обявяване в несъстоятелност/фалит.
И при двата показателя е отчетен спад. Спрямо първото тримесечие новите регистрации се свиват с 8,9%, значително повече от средния спад от 0,5% за ЕС. При процедурите по несъстоятелност тенденцията е обратна на европейската – броят им в България намалява с 5,9%, докато в ЕС се увеличава с 5,7%.
Ако се сравни сегашната ситуация в страната с тази от година по-рано, данните са още по-категорични. Спрямо същия период на 2025 г. новите регистрации са с 9,2% по-малко, а несъстоятелностите – със 17,7% по-малко.
По-внимателният поглед към отделните сектори разкрива важна особеност на българските данни. От всички 11 334 новорегистрирани юридически лица през второто тримесечие 9 481 попадат в широката категория „Търговия на едро и дребно; ремонт на автомобили и мотоциклети“. Секторът формира цели 83,7% от новите регистрации. Той доминира и при несъстоятелностите – 835 от общо 966, или 86,4%.
Мащабът на тази концентрация се вижда още по-ясно при сравнението с останалите сектори. В информационните и комуникационните дейности са регистрирани 209 нови юридически лица и 13 несъстоятелности, в строителството – 313 нови регистрации и 20 несъстоятелности, а в индустрията – съответно 130 и 34.
Повече фалити не означава непременно повече затворени компании
Важно е тези данни да се анализират внимателно, защото в статистиката на Евростат „фалит“ означава юридическа единица, за която е започнала процедура по обявяване в несъстоятелност след съдебно решение. Това решение може да бъде предварително и не означава непременно незабавно прекратяване на дейността на компанията.
Също така регистрацията на юридическо лице не е идентична с реалното създаване на активно предприятие. Затова данните за регистрациите са по-скоро ориентир за динамиката на бизнес активността, отколкото точна мярка за броя на новосъздадените и реално работещи компании.
Новите числа, изнесени от Евростат, не бива да се тълкуват и като доказателство, че европейският бизнес внезапно е навлязъл в криза. Те обаче очертават две тенденции, които е добре да бъдат проследени – по-слабата динамика при създаването на нови предприятия и нарастващият натиск върху част от вече съществуващия бизнес.
На този етап България остава леко встрани от тази динамика. Новите регистрации намаляват, но същото се случва и с фалитите в страната. Следващите месеци ще са важен тест за това, дали наблюдаваме временно забавяне или по-трайна промяна в предприемаческата активност у нас.
Източници: Евростат; Национален статистически институт
