В продължение на повече от две десетилетия кратерът Silverpit, странна кръглa вдлъбнатина, скрита под Северно море, озадачава учените. Те се чудят дали това е белег от удара на огромен астероид или просто резултат от обичайни геоложки промени дълбоко под морското дъно.
Сега загадката най-накрая е разгадана. Използвайки най-модерни сеизмични изображения и микроскопски анализ на скални проби, екип от изследователи е открил най-силното досега доказателство, че кратерът Silverpit, който е с ширина около три километра и е заровен под 700 метра седименти, е бил създаден от астероиден удар преди около 43 до 46 милиона години.
„Това е важно откритие, тъй като можем да използваме тези резултати, за да разберем как астероидните удари са оформили нашата планета през историята, както и да предскажем какво би могло да се случи, ако в бъдеще имаме сблъсък с астероид“, казва Уисдийн Никълсън, водещ изследовател и професор по геонауки в университета Хериот-Уат.
Идеята за кратер след сблъсък среща сериозно отхвърляне
Структурата Silverpit е забелязана за първи път през 2002 г. от петролни геолози, които картират морското дъно, на около 80 мили (128 км) от брега на Източен Йоркшир. Нейната перфектно кръгла форма, централен връх и пръстен от разломи изглеждат подозрително като кратер от сблъсък. Много експерти обаче не са убедени в тази идея.
Затова през 2009 г. Геоложкото дружество на Лондон провежда дебат, за да се стигне до решение. Около 80% от учените гласуват в подкрепа на идеята, че образуванието е причинено от движението на солеви слоеве или срутването на седименти.
Ето защо в продължение на години идеята за кратер от сблъсък изглежда обречена. Това се променя, когато Northern Endurance Partnership, проект за проучване на съхранението на въглерод под Северно море, събира нови сеизмични изображения с висока разделителна способност на морското дъно през 2022 г. Тези данни предоставят много по-ясни изображения от предишните проучвания.
Преразглеждане и потвърждаване на теорията за астероидното въздействие
Когато Никълсън и неговият екип проучват данните от 2022 г., те откриват несъмнени признаци за въздействие под формата на ясно очертани разломи, канали, издълбани от водата, която се е втурнала обратно в кратера, и дори ями извън основния ръб, които изглеждат като вторични кратери, образувани от отломки, изхвърлени навън.
Такива вторични кратери рядко се запазват на Земята, което прави Silverpit особено ценен.
Въпреки това, най-решаващото доказателство идва от скалите, а не от изображенията. Още през 1985 г. British Gas пробива сондаж северно от кратера и запазва част от седиментите. Екипът на Никълсън анализира зърната от тези проби и открива нещо необичайно.
Малки кристали от кварц и фелдшпат, не по-големи от човешки косъм, които носят микроскопични плоски деформации. Това са белези в атомен мащаб, причинени от огромното налягане на ударната вълна от сблъсъка. Нито един нормален геоложки процес не би могъл да ги създаде.
В крайна сметка, комбинирайки сеизмичните изображения, анализа на скалите и компютърните модели, изследователите потвърждават, че астероид с размер около 160 метра (размера на Великата пирамида в Гиза) се е разбил в плиткото море преди повече от 43 милиона години.
Този удар е предизвикал цунами с височина до 100 метра (328 фута), което е опустошило района и е довело до образуването на кратера Silverpit.
Интересно и рядко откритие
Потвърждението, че Silverpit е кратер от сблъсък, добавя нов член към много краткия списък на известните следи от сблъсъци на Земята, който включва само около 200 на сушата и едва 33 под водата.
Тъй като кратерът се е образувал във вода и бързо е бил затрупан от седименти, той е запазен в забележителни детайли, предлагайки на учените уникална лаборатория за изучаване на това как се разгръщат ударите в морска среда. Това включва редки доказателства за вторични кратери, които биха могли да помогнат на изследователите да разберат по-добре как се разпространяват отломките по време на сблъсъци.
Работата също така подчертава колко трудно може да бъде да се докаже произходът на удара. В продължение на години липсата на данни с висока разделителна способност и физически доказателства прави случая Silverpit толкова спорен.
В бъдеще изследователите се надяват да използват Silverpit, за да усъвършенстват моделите за това, което се случва, когато астероиди ударят морето. Тази информация може да се окаже жизненоважна, ако Земята се сблъска с подобна заплаха в бъдеще.
Проучването е публикувано в списанието Nature Communications.
Източник: InterestingEngineering
