Макар често да остават извън общественото внимание, вътрешните водни пътища са сред най-важните транспортни артерии на Европа. Още от древността реките служат за придвижване на хора и стоки, а днес осигуряват по-устойчива и екологична алтернатива на част от сухопътните товарни превози.
През 2025 г. обаче секторът отбелязва нов спад. По данни на Евростат товарният превоз по вътрешните водни пътища в Европейския съюз достига 118 милиарда тонкилометра, което е с 3% по-малко в сравнение с 2024 г., когато обемът възлиза на 121,6 милиарда тонкилометра.
Данните показват, че за десет години товарният превоз по вътрешните водни пътища в ЕС е намалял с близо 19% – от около 145 млрд. тонкилометра през 2015 г. до 118 млрд. тонкилометра през 2025 г.
Развитието на сектора през този период е белязано от значителни колебания. В периода 2015–2017 г. товарният превоз по вътрешните водни пътища в ЕС остава относително стабилен. През 2018 г. обаче настъпва рязък спад, а през 2019 г. и 2021 г. секторът отбелязва частично възстановяване, без да успее да достигне нивата от предходните години.
От 2022 г. низходящата тенденция отново се засилва, като през 2023 г. е отчетен най-ниският обем за последното десетилетие – 116,4 милиарда тонкилометра. Макар през 2024 г. да се наблюдава частично възстановяване, през 2025 г. товарният превоз отново тръгва надолу.
Германия и Нидерландия са двигателите на европейския речен транспорт
Две държави продължават да доминират в европейския речен товарен транспорт – Германия и Нидерландия.
През 2025 г. Германия отчита 42,7 милиарда тонкилометра превозени товари, а Нидерландия – 42,2 милиарда. Заедно двете страни формират близо 72% от целия товарен превоз по вътрешните водни пътища в Европейския съюз.
Това не е случайно. През тяхната територия преминава река Рейн – най-натовареният вътрешен воден път в Европа, който свързва индустриалните райони на Германия с пристанището в Ротердам – най-голямото морско пристанище на континента.
Международният транспорт има водеща роля
Над половината от всички превозени товари през 2025 г. са част от международния транспорт, който формира 54,7% от общия обем. Вътрешните превози представляват 24,9%, а транзитните – 20,4%.
Най-висок дял на международните превози е отчетен в Австрия (74%), следвана от Германия (64,1%) и Белгия (57,2%).
Противоположна е ситуацията в Чехия, където почти целият речен транспорт е вътрешен (97,4%). Високи стойности са отчетени още в Полша (82,2%) и Франция (60,2%), докато в Литва, Финландия и Швеция през 2025 г. е регистриран само вътрешен транспорт.
България е сред държавите с най-висок дял при транзитните превози
Разположението на България по поречието на Дунав превръща страната в един от ключовите транзитни коридори в Европа.
През 2025 г. 92,8% от товарните превози по вътрешните водни пътища у нас са транзитни. По-висок показател отчита единствено Хърватия (97,2%), а след България се нареждат Люксембург, Словакия и Унгария.
Река Дунав извира от Германия и преминава през 10 държави, преди да се влее в Черно море, превръщайки се в естествен мост между Централна и Източна Европа и един от основните европейски транспортни коридори.
Металните руди остават най-превозваните товари
По отношение на превозваните стоки най-голям дял заемат металните руди, които представляват 22,2% от всички товари, измерени в тонкилометри.
Следват коксът и рафинираните нефтопродукти с 16,2%, както и химикалите, пластмасите, каучукът и ядреното гориво с общ дял от 14,3%.
Сред отделните категории най-голям спад спрямо предходната година е отчетен при селскостопанските продукти – близо 20%. За сметка на това превозът на въглища и суров нефт отбелязва най-силен ръст – над 21%.
Повече от 37 000 километра плавателни водни пътища
Европейската мрежа от вътрешни водни пътища обхваща над 37 000 километра плавателни реки и канали, които свързват индустриални центрове, морски пристанища и логистични хъбове.
Сред най-важните транспортни артерии са:
- река Рейн – най-натовареният вътрешен воден път в Европа;
- река Дунав – вторият по дължина речен маршрут на континента
- каналът Рейн–Майн–Дунав, който от 1992 г. осигурява непрекъсната водна връзка между Северно и Черно море;
- Киелският канал, един от най-натоварените изкуствени канали в света, свързващ Северно и Балтийско море;
- Мителландският канал, който играе ключова роля за източно-западните товарни превози в Германия.
Устойчив транспорт с ключово значение за Европа
Въпреки отчетения спад, вътрешните водни пътища остават стратегически елемент от европейската транспортна система. Един речен кораб може да превози товара на десетки тежкотоварни камиони, като същевременно намалява разхода на гориво, въглеродните емисии и натоварването на пътната инфраструктура.
Именно затова развитието на речния транспорт е сред приоритетите на Европейския съюз в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Инвестициите в модернизиране на пристанища, канали и речна инфраструктура имат за цел не само да подобрят свързаността между държавите, но и да насърчат по-екологични и устойчиви начини за превоз на товари.
Въпреки временния спад, вътрешните водни пътища остават гръбнак на европейската товарна логистика. С развитието на устойчивия транспорт тяхната роля вероятно ще продължи да нараства, превръщайки реките не само в природни, но и в стратегически икономически коридори на Европа.
За България развитието на дунавския транспорт остава особено важно, тъй като реката предлага възможност за по-добра свързаност с европейските пазари и за укрепване на ролята на страната ни като логистичен мост между Европа и Черноморския регион.
