Начало Маркетинг Дигитален маркетинг През погледа на философията: Защо коледните реклами, създадени с изкуствен интелект не...

През погледа на философията: Защо коледните реклами, създадени с изкуствен интелект не ни въздействат по същия начин

Отново е онова време на годината, когато коледните реклами превземат ефира и се надпреварват коя ще предложи на потребителите повече магия, смисъл и топлина.

Компаниите обаче все по-често използват възможностите, които предлага изкуствения интелект, за да създадат своите реклами. Миналата година показа колко бързо подобен подход може да доведе до обратен ефект. В Холандия McDonald’s спря генерирана от ИИ коледна реклама, изобразяваща хаотични празнични инциденти, само три дни след ожесточена негативна реакция заради неразкритата употреба.

Новите правила на ЕС за прозрачност, които уреждат обозначаването на определени видове съдържание, генерирано от изкуствен интелект, целят да ограничат подобни практики. Празничната кампания на Coca-Cola през 2025 г. предизвиква подобни критики. Рекламата включва генерирани от изкуствен интелект пейзажи и животни, които много зрители сметнаха за необичайни.

Въпреки това и тази година марки, включително Very и Plusnet, продължават с употребата на изкуствен интелект. Тъй като британското законодателство не изисква разкриване на информацията на екрана, използването на технологията често остава скрито в отделни прессъобщения и търговски съобщения, вместо да се сигнализира директно на зрителите. Британският орган за рекламни стандарти обаче забранява подвеждащите реклами, включително тези, които създават невярно впечатление, че съдържанието е създадено изцяло от хора.

Други марки не афишират толкова открито използването на изкуствен интелект. Докато коледната реклама на Royal Mail за 2025 г. разчиташе на традиционни кадри с живи актьори, наскоро стана ясно, че кампанията е използвала озвучаване с изкуствен интелект за своята реклама.

Заместването на човешките изпълнители – дори зад микрофона – подхранва нарастващото безпокойство както сред експертите в индустрията, така и сред широката общественост, повтаряйки страховете, които предизвикаха стачките на холивудските сценаристи и актьори през 2023 г.

Загуба на доверие в анимираните реклами

Нарастващият скептицизъм не подминава дори традиционната анимация. Коледният късометражен филм на Dior, например, породи подозрения сред някои зрители. Описан като ръчно рисуван и режисиран от френския аниматор Силвен Шоме, със звезден актьорски състав, включващ Риана и Робърт Патинсън, той се фокусира върху приятелството на модния дизайнер Кристиан Диор с филмовата звезда Марлене Дитрих.

Коментаторите похвалиха автентичния му визуален вид, а на уебсайта на Dior беше публикувана страница зад кулисите, в която бяха представени актьорите и дизайнерските скици, с което компанията се опита да разсее подозренията за използване на изкуствен интелект.

Въпреки това, някои зрители сметнаха, че рекламата на Dior има няколко белези на изкуствен интелект. Ясен признак за генерирано от изкуствен интелект съдържание са изкривените ръце и пръсти. Някои зрители посочват, че на моменти се забелязват липсващи пръсти и странни преходи между ръцете в рекламата.

В интервю за Variety, Шоме и продуцентът Атон Сумаш настояват, че рекламата е рисувана на ръка и никога не е използван генеративен изкуствен интелект. Но потвърждават, че е използван процес, известен като „автоматизирана интерполация“, за генериране на междинни кадри като „много малка част от процеса“ за „повтарящата се, механична част от анимацията, а не за творческата работа“. Автоматизираната интерполация е стандартен инструмент за дигитална анимация, който предшества изкуствения интелект, но сега често включва неговото използване.

Случаят с Dior е илюстративен за това колко бдителна е станала публиката по отношение на използването на изкуствен интелект. Точно както наличието на дийпфейкове рискува да подкопае доверието ни във всички изображения онлайн, няколко неразкрити реклами, създадени с изкуствен интелект, могат да доведат до скептицизъм към цялата индустрия, тъй като зрителите търсят доказателства, че марките пестят средства, като не наемат истински творци.

Защо ни интересува изкуственият интелект в рекламите?

Дори когато конкретни обвинения се окажат неоснователни, по-широката тенденция към използване на генеративен изкуствен интелект в рекламата, без това да бъде публично оповестявано, повдига по-дълбоки етични и естетически въпроси пред цялата рекламна индустрия.

Моделите с изкуствен интелект често се обучават върху работата на художници без заплащане и заплашват да ги оставят без работа – да не говорим за въздействието на центровете за данни с изкуствен интелект върху общностите и околната среда.

Има и ирония в това, че големите марки избягват досадната задача да усъвършенстват детайлите и създават подвеждащо впечатление за изцяло човешко творение. Тези етични проблеми могат да повлияят и на начина, по който възприемаме красотата на рекламите, създадени с изкуствен интелект.

Но ако оставим настрана морала, разкритието за използването на изкуствен интелект прави рекламите естетически по-лоши по друг начин. Философите на изкуството твърдят, че фалшификатите имат по-ниска художествена стойност, защото създават невярна представа за творческото постижение зад тях. Обикновено оценяваме това, което художникът е направил, създавайки произведение. Така че, когато научим, че една картина не е истински Вермеер, а фалшификат от 20-ти век на Ван Мегерен, ние я преценяваме по различен начин. (Един философ дори оприличава това на усещането от сексуална изневяра – което може би е малко прекалено!)

По подобен начин, когато открием, че красива, анимирана коледна реклама е създадена с изкуствен интелект, може да изпитаме известно разочарование. Появата на деликатно анимирани на ръка герои е фасада, генерирана не от артистично въображение, а от сурова изчислителна мощ. Това не е измама, но може да омаловажи преживяването.

Използването на изкуствен интелект за създаване на сложни пейзажи не е лесно и може да изисква умения – някои философи го оприличават на градинарство. Но то не е истинският процес на рисуване и анимация на ръка. Да го представяме по този начин означава да създаваме невярна представа за вложения творчески труд.

В отговор на това, някои марки започват да описват подробно човешките процеси зад своите анимирани коледни реклами. Кампанията на Prada набляга на традиционната ръчно рисувана анимация, с отделно видео зад кулисите, представящо нейните творци. Други решават да последват примера. Barbour и Thatchers Cider наемат Aardman (продуценти на Wallace & Gromit), за да анимират ръчно рекламите си, докато празничната кампания на Etsy дори е озаглавена „празнувай това да си човек“. Има и студия за видеоигри, които подробно описват отказа си да използват генеративен изкуствен интелект.

Похвалите, които се изсипват върху тези традиционни продукции, доказват, че публиката все още държи на майсторството. Явно коледният сезон, носещ усещането за топлина и искреност, не може да бъде пресъздаден от алгоритъм, който никога не е изпитвал нито едното, нито другото.

Източник: Alex Fisher, Postdoctoral Fellow, University of Leeds/The Conversation