Нови изследвания хвърлят светлина върху скелетните останки на най-малко 42 деца на възраст между две и седем години, открити в Темпло Майор – централния религиозен комплекс на Теночтитлан (днешен Мексико Сити). Теночтитлан е древната столица на империята на ацтеките.
Тези останки, разкопани между края на юли 1980 г. и началото на януари 1981 г. от Националния институт по антропология и история на Мексико (INAH), сега се свързват с отчаян ритуал в чест на Тлалок (понякога наричан Нухуалпийи) – богът на дъжда, водата и плодородието в теотиуаканската и ацтекската религии, по време на тежката суша, опустошила Мексиканския басейн.
Леонардо Лопес Лухан, директор на проекта Темпло Майор на INAH, наскоро се връща към това откритие.
„Първоначално мексиканската държава се опитва да смекчи последиците от сушата, като отваря кралските зърнохранилища, за да разпредели храната между най-нуждаещите се слоеве, а в същото време извършва масови жертвоприношения на деца в храма Темпло Майор, за да успокои яростта на Тлалок “, казва Лухан. Въпреки това той добавя, че продължителната суша „е направила държавата уязвима, принуждавайки я да позволи масовото напускане на нейния народ“.
Суша и жертвени практики
Новите открития разкриват церемониалния контекст на жертвоприношенията, предлагайки по-задълбочен поглед върху религиозните практики в региона по време на криза. Много от тези скелети са носели огърлици.
Половината от 42-те жертви са с поротична хиперостоза, което показва недохранване. В прессъобщение на INHA се отбелязва, че първите тела са били поставени с лице нагоре със свити крайници в пепелява кутия с размери 170 x 111 x 54 cm.
Те почиват върху слой морски пясък, украсени с огърлици от халчихуит и мъниста от зелен камък в устата. След това отгоре били поставени допълнителни тела, поръсени със син пигмент, и поставени с морски елементи, птици, копал, обсидианови остриета и единадесет скулптури от тезонт, изобразяващи лицето на Тлалок.
Поклонението в северозападния сектор на Темпло Майор съответства на строителния етап по времето на Моктесума Илхуикамина (1440-1469 г.), втория император на ацтеките. През този период се е случила и опустошителна суша от 1452 до 1454 г., като 1454 г. е била най-тежката година.
Анализът на стабилните изотопи, ръководен от д-р Диана Морейрас Рейнага от Университета на Британска Колумбия, проследява произхода на жертвите. Повечето от тях са от Оахака, но има и от планините Чиапас и Гватемала, което показва широкия географски обхват на този ритуал. Въпреки това, отбеляза Лужан, мексиканците са принасяли в жертва и собствените си деца по време на краен недостиг, както е записано в източници от XVI век.
Моктесума се опитва да смекчи кризата, като преразпределя кралските зърнени храни, но недостигът на храна и епидемиите принуждават семействата да продават децата си. Тотонаките от залива и кохуиките от Гереро осигуряват доставки в замяна на работна ръка, като помагат на жителите на Теночтитлан по време на кризата.
Хидравлични системи преди испанския период
Едуардо Матос Моктесума, почетен изследовател на INAH, изследва усъвършенстваните хидравлични системи, разработени в предиспанските времена. Заедно с д-р Тереза Рохас Рабиела от Центъра за изследвания и висши проучвания по социална антропология в Мексико и д-р Карлос Е. Кордова от Държавния университет в Оклахома, Матос Моктесума изследва предиспанското управление на водите, модификациите по време на вицекралския период и окончателното пресушаване на езерата.
В съобщението за пресата се подчертава ролята на водоснабдяването за поддържане на политическата и социалната стабилност. Ритуалите за дъжд са били неразделна част от земеделския календар, като девет от 18-те месеца са включвали церемонии, някои от които са завършвали с жертвоприношения на деца. Тези деца, облечени като тлалоки, са били в центъра на церемониите, предназначени да измолят плодородие.
Източник: InterestingEngineering
