През последното десетилетие науката ни даде много повече информация за значението на храненето и витамините, които приемаме по време на бременността и в първите години от живота, не само за непосредственото здраве на детето, но и за развитието му десетилетия по-късно. Постепенно разбираме все по-добре колко силна може да бъде връзката между условията в най-ранните етапи от човешкото развитие и здравето и благосъстоянието ни в зряла възраст.
Наскоро проучване установи връзка между ограниченото излагане на захар през първите 1000 дни от живота – от зачеването до около двегодишна възраст – и по-нисък риск от развитие на деменция десетилетия по-късно.
Сега друго изследване насочва вниманието към още по-ранен период – времето преди раждането – и поставя любопитен въпрос за ролята на витамин D в развитието на мозъка.
Когато говорим за прием на витамини по време на бременност, обикновено се фокусираме върху здравето на бебето при раждането. Но възможно ли е количеството витамин D, приемано през бременността, да влияе и върху начина, по който работи мозъкът на детето много години по-късно?
Датско проучване предполага, че това е възможно. Според него децата, чиито майки са приемали по-висока доза витамин D в по-късните етапи на бременността, са се представили малко по-добре на тестове за вербална и визуална памет на десетгодишна възраст в сравнение с децата, чиито майки са получавали стандартната доза.
Резултатите са любопитни, но трябва да бъдат разглеждани в правилния контекст. Разликите са малки, а по-високата доза не е свързана с по-висока интелигентност, по-добро внимание, по-висока скорост на мислене, планиране или работна памет. Изследователите също така не са проучили дали установените разлики в паметта имат отражение върху представянето в училище или ежедневието на децата.
Проучването проследява деца, чиито майки са участвали в рандомизирано клинично изпитване, първоначално създадено, за да установи дали приемът на високи дози витамин D по време на бременността намалява риска от продължителни хрипове и астма при децата.
От 24-тата седмица на бременността до една седмица след раждането едната група е приемала по 2800 международни единици (IU), или 70 микрограма, витамин D дневно. Другата е получавала стандартната за Дания доза от 400 IU, или 10 микрограма.
От 623 деца, включени в първоначалното изпитване, 498 се връщат за когнитивни тестове на около десетгодишна възраст. След като отчитат фактори, които биха могли да повлияят на резултатите, учените установяват, че децата от групата с по-висока доза се представят малко по-добре при припомнянето на думи и предмети, както и при запомнянето на местата, на които преди това са се появявали визуални модели.
Защо е важно резултатите да се тълкуват предпазливо?
Важно предимство на изследването е, че майките са били разпределени на случаен принцип дали да получават по-високата, или стандартната доза. Това намалява вероятността резултатите да се обясняват с различия в доходите, храненето, здравословното състояние или начина на живот.
Първоначалното клинично изпитване обаче е било предназначено да изследва хриповете и астмата в детска възраст. Когнитивните способности са анализирани по-късно и не са били сред първоначално заложените резултати на проучването.
Изследователите наричат това „post-hoc вторичен анализ“. Когато се изследват множество възможни резултати, вероятността някои от установените разлики да са възникнали случайно се увеличава. Двете констатации, свързани с паметта, остават статистически значими и след направените проверки, но подобренията са умерени и трябва да бъдат потвърдени в клинични изпитвания, създадени специално за изследване на когнитивното развитие.
Децата са изследвани само веднъж – на десетгодишна възраст. Затова проучването не може да отговори на въпроса кога са възникнали различията, дали ще се запазят през юношеството или дали приемът на по-висока доза витамин D в по-ранните етапи на бременността би имал същия ефект.
Нивата на витамин D при децата след раждането се влияят от редица фактори – от излагането на слънчева светлина, храненето и приема на добавки до фактори, свързани с майката, включително кърменето и нейния витамин D статус.
Изследователите са измерили нивата в кръвта на шестмесечна и шестгодишна възраст, но две измервания не могат да покажат цялостното излагане на витамин D през първите десет години от живота на детето.
Остава неясно и кога точно витамин D би могъл да е повлиял върху развитието на децата – по време на бременността или в годините след раждането.
Важно е също, че повечето майки не са имали дефицит на витамин D в началото на проучването – ниски нива са установени при едва 15% от тях. Освен това 96% от проследените деца са бели, което ограничава възможността резултатите да бъдат отнесени към по-разнообразни групи от населението.
Всичко това е важно, защото обяснява защо установените малки подобрения в паметта все още не са достатъчно основание за промяна на настоящите препоръки за прием на витамин D по време на бременност.
Колко витамин D трябва да се приема по време на бременност?
Настоящите препоръки на британската Национална здравна служба (NHS) са бременните жени да приемат по 10 микрограма, или 400 IU витамин D дневно, през месеците с по-малко слънчева светлина, а при определени рискови групи – през цялата година.
Прекомерният прием на витамин D за продължителен период може да доведе до натрупване на калций в организма и да увреди бъбреците и сърцето. Затова бременните жени не бива да увеличават дозата с надеждата да подобрят бъдещите когнитивни способности на детето без консултация с медицински специалист.
Засега проучването предоставя само предварителни доказателства за малък възможен ефект върху вербалната и визуалната памет на десетгодишна възраст. Необходими са допълнителни изследвания, преди тези резултати да могат да доведат до промяна на настоящите препоръки.
Ако все пак искате да подкрепите естественото набавяне и синтез на витамин D по време на бременността, може да започнете от най-простите неща – пълноценното хранене и разумното излагане на слънчева светлина през подходящите месеци.
Сред естествените хранителни източници на витамин D са мазните риби като сьомга, сардини, скумрия и херинга, яйчният жълтък, както и някои обогатени с витамин D храни. Организмът ни произвежда витамин D и когато кожата ни е изложена на слънчева светлина.
Храната и слънцето невинаги са достатъчни за поддържане на оптимални нива, а необходимостта от допълнителен прием е индивидуална. Затова по време на бременност увеличаването на дозата на добавките с витамин D е добре да става единствено след консултация с лекар и при необходимост – след изследване на нивата му в организма.
А засега науката ни дава още една причина да се замислим колко голямо значение могат да имат малките решения в самото начало на живота, защото понякога ефектът от тях може да стане видим много години по-късно.
Източник: Hamid Merchant, Head of Department for Bioscience, University of East London/The Conversation
