Милена Георгиева е професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Институт по молекулярна биология, БАН. Тя е един от основателите на иновативния стартъп EPIX.AI, който разработва иновативен подход за забавяне на стареенето.
Научните ѝ интереси са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика, и съвременна биомедицина. Проф. Георгиева е автор на над 100 научни публикации и ръководи множество научноизследователски проекти. Проф. Георгиева е съосновател и председател на Българското дружество по дълголетие.
Проф. Георгиева, бихте ли обяснили интереса към науката за дълголетието? Какво е мястото на тази ниша в индустрията за здравето?
Науката за дълголетието е нова парадигма в превантивната медицина, която бележи бурно развитие под влияние на демографски, научни и технологични фактори. През последните години се натрупаха ключови знания за молекулярните механизми на стареенето – от ролята на теломерите и епигенетичните маркери като ДНК метилирането до идентифицирането на гени, действащи като модулатори на дълголетието.
Тези открития не остават само в сферата на фундаменталната биология. Благодарение на развитието на геномиката, биоинформатиката и изкуствения интелект, днес вече е възможно не само да се описват, но и количествено да се измерват и прогнозират промените в биологичната възраст, както и да се търсят начини за тяхната корекция. Така се оформя основата на т.нар. икономика на дълголетието – мултидисциплинарен сектор, който обединява биотехнологии, нутригеномика, персонализирана медицина и регенеративни подходи, насочени към подобряване на здравето в напреднала възраст.
Логично продължение на тази тенденция е трансформацията на медицината. Медицината на дълголетието постепенно се оформя като стратегическо ядро на бъдещото здравеопазване – тя не се ограничава до лечение на вече възникнали заболявания, а таргетира самия процес на стареене, който е основният рисков фактор за повечето хронични и дегенеративни болести. Тук особено място заемат т.нар. геропротектори – молекули, които могат да забавят биологичното стареене. В комбинация с биотехнологичния прогрес те отварят път към нови терапевтични платформи, включващи клетъчно рестартиране, тъканна регенерация, генетични и епигенетични редакции.
Тази еволюция в подходите се подпомага от високите технологии, и най-вече от изкуствения интелект (ИИ) и системната биология. Те правят възможна персонализираната диагностика на биологичната възраст и дават основа за прецизни, индивидуализирани интервенции. Натрупаните знания започват да се прилагат и в ежедневието – чрез превантивната медицина и дори биохакинга, макар терминът да е спорен.
Всичко това очертава прехода към изцяло нов модел на здравеопазване – от реактивна към проактивна, персонализирана и предиктивна медицина, в която дълголетието в добро здраве се превръща във водещ приоритет.
Колко „струва“ да си млад, ползвайки технологиите и възможностите на тази ниша? Каква е социалната добавена стойност на дълголетието?
Да останеш млад – биологично и функционално – днес не е въпрос само на късмет или генетика, а на информиран избор, постоянство и достъп до иновативни, научно обосновани технологии. Но е важно да подчертаем: дълголетието не е състезание по екстремизъм, а път към дългосрочна жизненост, здраве и смисъл. Разбира се, има примери като Брайън Джонсън – предприемач, който инвестира милиони долари годишно в биохакинг протоколи, клинично проследяване и персонализирана терапия за забавяне на биологичното си остаряване. Той е полезен модел за това докъде може да стигне технологичното дълголетие, но далеч не е универсален път.
Истината е, че биологичното подмладяване не изисква милиони. Най-мощните инструменти като качествен сън, епигенетично-информирано хранене (храната носи енергия, градивни единици, но и информация за това как да работят гените), движение, редовно проследяване на биомаркери и управление на стреса, са достъпни и приложими на индивидуално ниво. Все по-често се появяват скринингови тестове, AI-базирани анализи и персонализирани програми, които демократизират достъпа до знание и превенция.
Това е инвестиция в устойчиво общество, в което възрастта не е граница, а ресурс. Затова ключовото послание е ясно: дълголетието не е нито лукс, нито магия, а резултат от осъзната стратегия, основана на наука, а не на мода. Именно тук възниква проблемът – паралелно с истинския научен напредък наблюдаваме и нарастващо „замърсяване“ на екосистемата от псевдоексперти, агресивен инфлуенсър маркетинг и опростени обещания. В резултат от това думата „дълголетие“ постепенно започва да губи своята тежест, защото дълбоките научни процеси се подменят с опаковки, лозунги и готови рецепти.
Тази подмяна е особено видима, когато сравним двата подхода. От една страна, медицинските продукти и интервенции преминават през дълъг и строг път – клинични изпитвания, регулаторни оценки и одобрения от институции като FDA и EMA. От друга страна, значителна част от популярните „антиейджинг“ предложения остават в сивата зона – добавки със съмнителна ефективност, интравенозни вливания на „молекули на дълголетието“ или уелнес протоколи, които се рекламират без реална научна проверка. Истинската наука за дълголетието обаче изисква търпение и системност: дългосрочно проследяване на биологичното остаряване с надеждни медицински и научни методи, валидиране на резултатите и протоколите, както и интердисциплинарна оценка от учени, лекари и клинични експерти. Само така може да се гарантира, че дълголетието се превръща не в маркетингово обещание, а в реална перспектива за здраве.
Как науката и бизнесът обединяват сили в икономиката на дълголетието в България? Вие сте и предприемач в тази сфера със стартъпа Epix.ai .
България разполага с изключително силен научен потенциал – признати експерти в области като генетика, епигенетика и биология на остаряването. Въпреки това все още липсва добре изградена транслационна инфраструктура, която да свързва лабораторията с пазара и да ускорява превръщането на научните открития в реални продукти и решения. Позитивното е, че вече се появяват примери за активни колаборации и стартъпи, родени от науката и захранени с бизнес мислене, които започват да запълват тази празнина.
В този контекст моята роля като учен от Българска Академия на Науките и научен директор в стартъпа EPIX.AI е да осигурявам научна достоверност, дълбочина и етична отговорност. Виждам мисията си в това да превеждам езика на науката на езика на реалните решения и да отстоявам науката като стожер на устойчивата промяна. И ако чрез EPIX.AI успяваме да направим дори една малка стъпка към по-добре разбран и научно управляван процес на остаряване, за мен това има далеч по-голяма стойност от всяка пазарна оценка.
Какво предстои в тази сфера?
Все по-бързо в ежедневието ни ще навлизат молекулярни биологични часовници, точно отмерващи скоростта на биологичното стареене. Ще се създават подробни списъци с валидирани биомаркери за протичането на процеса на остаряване, и то не като академична теория, а като достъпни инструменти за медицинската практика.
Силата на данните, които генерираме чрез преносимите устройства, както и кръвните, генетични и епигенетични анализи, ни дава възможност да наблюдаваме процеса на стареене динамично, почти в реално време. Именно тук изкуственият интелект играе ключова роля, като интегрира огромни и хетерогенни набори от данни за човешкото тяло. Технологията не се ограничава до прост анализ – тя идентифицира модели, които човешкият ум не може да обхване самостоятелно, и предлага конкретни действия, прогнози и интервенции, базирани на индивидуалната биология и контекста на всеки човек.
Следващата вълна в дълголетието ще бъде свързана с налагането на научно валидиран системен подход, не просто единични терапии или добавки, а интегрирани платформи, които съчетават комплексни биохимични, генетични и епигенетични данни от човешкото тяло, както и данни от следенето на поведенческите прояви на всеки един. Това ще позволи изграждането на персонализирана пътна карта към здравословно съществуване и забавено биологично стареене. Не просто да живеем по-дълго, а да живеем в добро здраве, осъзнато, активно и автономно.
Има ли нужда от държавна политика и каква в икономиката на дълголетието?
Категорично да! Икономиката на дълголетието изисква ясна държавна политика. Ние винаги се целим към репродуцирането на успешни международни примери, каквито напоследък има много. Такива са ОАЕ, които са създали държавна длъжност министър по дълголетие, развиват т.нар. дълголетни зони, подкрепят мащабни партньорства между държава, наука и бизнес, и инвестират в клинична превенция на остаряването и свързаните с него болести и патологии чрез данни.
Швейцария също е лидер. Там се прилагат регулации, които ускоряват внедряването на регенеративни и клетъчни терапии, подкрепят смело стартиращи компании в биотехнологичния сектор, и изграждат държавно-индустриален капацитет за „превантивна фармация“. Великобритания имат Office for Health Improvement and Disparities и програмата Healthy Ageing, финансират иновации в дигиталното здраве, провеждат скрининги на биологична възраст и внедряват стратегии за удължаване на живота и трудоспособността. А Сингапур е абсолютният лидер в интегрирането на дълголетието в националната политика.
България също има потенциал, но ѝ липсва визия. Време е дълголетието да стане част от националната здравна, икономическа и образователна стратегия. Това е не просто тема на бъдещето, това е отговорност към настоящето.
Интервюто с проф. Милена Георгиева е проведено от Мая Цанева като част от „Създай своето утре“ – съвместна поредица на Лидер.БГ и Янг Талънтс България с новини, анализи и интервюта за хората, млади по дух.
