На 5 юни 2026 г. НАСА нарежда на петимата астронавти на борда на Международната космическа станция (МКС) да се укрият в скачен космически кораб и да се подготвят за напускане на станцията. Причината е дългогодишен, но все по-сериозен теч на въздух в руската част на станцията.
Час и половина по-късно тревогата е отменена, което позволява на екипажа да възобнови работата си. Но случката е ново напомняне, че най-скъпият научен експеримент на човечеството – и забележителен символ на международното сътрудничество – е в края на своя жизнен цикъл.
МКС се ражда след затоплянето на отношенията между Вашингтон и Москва непосредствено след края на Студената война. В началото на 90-те години страните решават да обединят своите проекти за космически станции, по които всяка от тях работи.
Изтичането на въздух в по-стара част на МКС, известна като трансферен тунел „Zvezda PrK“, е настоящата инженерна реалност. То е причинено от фини пукнатини в структурата на тунела, който осигурява достъп до докинг порт за космически кораби. Няма трайно решение, а пукнатините вече са закърпвани многократно.
НАСА и руската космическа агенция Роскосмос оспорват сериозността на проблема. Роскосмос твърди, че бавното изтичане не представлява опасност, докато американската космическа агенция го разглежда като повишен риск за безопасността. Но не само структурата е под напрежение, а и самата структура на споразумението, което поддържа МКС в експлоатация.
Председателят на консултативния комитет на МКС Боб Кабана разкрива подробности за спора през 2024 г. „НАСА изрази загриженост относно структурната цялост на PrK и възможността за катастрофална повреда“, казва той, но обяснява, че „руският екип… не вярва, че катастрофалното разпадане на PrK е реалистично“.
В началото на юни 2026 г. се появяват нови пукнатини и процентът на течове се увеличава. Това кара Роскосмос да предложи решение. Според публикация в технологичното списание Ars Technica, руснаците искат да извършат ремонт на корпуса с помощта на бормашина.
НАСА се възпротивява на плана и впоследствие Роскосмос го отхвърля, само за да излезе с нов. Според това второ предложение, руските космонавти трябва да използват трион, за да премахнат носеща скоба в тунела.
Когато НАСА чува това, служители на агенцията нареждат на петимата астронавти да се укрият в капсулата Crew Dragon на SpaceX, готови да се отделят от космическата станция в случай на инцидент.
Роскосмос се отказва и от втория план, което кара НАСА да извика астронавтите обратно на борда. След инцидента Роскосмос обявява, че ще затвори тунела PrK, в опит да реши проблема.
Търговско бъдеще
МКС никога не е била предназначена да бъде безсмъртна. Планът винаги е бил в един момент да бъде заменена от частно построени космически станции. НАСА ще изпраща своите астронавти до тези нови орбитални аванпостове, които ще бъдат посещавани и от частни космически пътешественици.
Настоящият фаворит за достигане на ниска околоземна орбита е Haven-1 на Vast. Той има приблизително една осма от жизненото пространство на МКС и е построен за кратки престои до един месец. Освен това разчита в голяма степен на скачена капсула на SpaceX за въздух и захранване. Haven-1 е тестова платформа, а не еквивалентен заместител, и въпреки оптимистичните оценки за изстрелване през 2026 г., всъщност е малко вероятно да излети преди 2027 г.
Станциите, които реално биха могли да заменят МКС, са доста по-далеч от реализация. Първият модул на станцията Haven-2 на Vast трябва да бъде пуснат през 2028 г., а завършването ѝ е планирано за 2032 г., годината, в която трябва да бъде прекратена експлоатация на МКС. Това не оставя никакъв резерв за закъсненията, които тези програми рутинно претърпяват.
Две други компании, Axiom и Starlab Space, също планират големи орбитални аванпостове. Те обаче все още са в процес на разработка, а Axiom наскоро се сблъсква с финансови затруднения.
Проблемът е, че компаниите, както и тези, които ги финансират, все още не са готови да направят следващата стъпка. До каква степен замяната на Международната космическа станция (ISS) ще бъде водена от пазара е системно преувеличавано. Държавните космически агенции ще бъдат основният наемател и основният платец, което означава, че всъщност става дума за търговски сектор, който САЩ финансира, за да бъде изграден.
Изправени пред по-слабо от очакваното участие на частния сектор, американските законодатели удължават живота на Международната космическа станция (ISS). Неотдавнашно законодателство, което очаква одобрение, предвижда извеждането от експлоатация на МКС до 2032 г.
Това отчасти е реакция на забавените от самата Агенция обществени поръчки за търговски заместители на МКС и опасността от сценарий, при който Китай ще остане единствената държава с постоянно човешко присъствие в ниска околоземна орбита.
Какъв ще е краят на МКС
Реалността показва, че МКС наближава финала на жизнения си цикъл. За да я изведе от експлоатация, НАСА ще избута 420-тонната космическа станция обратно в земната атмосфера, използвайки адаптиран кораб SpaceX Dragon – на цена от около 840 милиона щатски долара (638 милиона британски лири).
Това контролирано повторно навлизане ще се осъществи над Пойнт Немо, най-отдалечената част на Тихия океан. Това значително намалява риска от падане на отломки върху населени места.
И все пак космическата станция ще бъде най-големият орбитален обект, изпращан някога през атмосферата, и парчета с размерите на малка семейна кола биха могли да оцелеят при спускането. Но ако нещо се обърка, кой ще бъде отговорен?
Съгласно Конвенцията за отговорност на Организацията на обединените нации, договор от 1972 г., държавата, която изстрелва космически обект, е отговорна за всички щети, които той причинява. Но МКС е построена от модули, изстреляни от повече от една държава, главно САЩ и Русия.
Когато две или повече държави изстрелват заедно, те носят солидарна отговорност, като последният термин означава, че всяка от тях може да бъде преследвана за цялата щета. Партньорите на МКС включват САЩ, Русия, Япония, Канада и участващите държави-членки на Европейската космическа агенция.
Ако част от станцията падне там, където не би трябвало, причинявайки щети, отговорността е абсолютна – не е необходимо да се доказва вина. Ако процесът на деорбитация повреди спътник в орбита, отговорността зависи от вината. Доказването на вина в толкова сложен сценарий като извеждането от експлоатация на МКС може да бъде изключително трудно.
Течът на въздух от МКС пък е напомняне, че космическите станции изискват постоянна поддръжка и частните компании няма да могат да се измъкнат просто с „продай и забрави“, когато изстрелват своите аванпостове.
При липсата на очевидни платежоспособни клиенти освен космическите агенции, инвеститорите, разбираемо, не са склонни да се втурват към скъпи ангажименти. Удължаването на живота на МКС осигурява временно решение, но не премахва фундаменталния проблем кой ще плати за подмяната ѝ.
Източник: Christopher Newman, Professor of Space Law and Policy, Northumbria University, Newcastle/The Conversation
