По време на катастрофалното отстъпление на Наполеон от Русия в жестокия студ на зимата на 1812 година, неговата армия от 600 000 души е опустошена от глад и болести. Сега ново проучване установява кои точно патогени са допринесли за тяхната гибел.
През юни 1812 г. Наполеон I нахлува в Москва с 500 000 до 600 000 войници, надявайки се да завладее Русия. Според авторите на проучването, обаче, след като се озовават изолирани в разрушен град, те решават да се оттеглят през есента. Те не подозират, че руските зими ще бъдат по-сурови от вражеските войници.
Между 19 октомври 1812 г. и 14 декември 1812 г. Наполеон претърпява позорна и непоправима загуба. Почти 300 000 души губят живота си в жестокия студ, утежнен от болести и глад.
В проучване, публикувано в bioRxiv, авторите съобщават, че лекар от онова време, J.R.L de Kirckhoff, е написал книга за болестите, които са поразили войниците. Той е документирал тиф, по-специално, и не е бил единственият, който е идентифицирал тази болест като основния виновник.
Въпреки това, болестите, които поразяват войниците, остават предмет на дебати и проучвания. Въоръжени с най-съвременни методики за анализ на древна ДНК, изследователи от Института Пастьор на Парижкия университет и други институции преанализират проби от войници на Наполеон.
Те предоставят първите директни доказателства за това кои инфекциозни агенти са опустошили армията на Наполеон.
Кои патогени поразяват армията на Наполеон?
Изследователите извличат ДНК проби от 13 зъба, принадлежащи на войници на Наполеон, погребани в масов гроб във Вилнюс, Литва. Според проучването, всеки зъб е предоставил на изследователите приблизително 20 милиона генетични прочита за анализ.
Учени откриват 14 вида микроорганизми, които може да са свързани с болести, след като засичат над 200 уникални генетични прочита за всеки от тях в поне една проба. Те са проверени за надеждност на данните и подредени според известната им роля в разпространението на болести и вероятността да са се появили в условията на европейските военни кампании от началото на XIX век, като са отчетени и исторически описаните симптоми – треска, диария и жълтеница.
Пробите потвърждават наличието на две бактерии: Salmonella enterica, която причинява паратифоидна треска, и Borrelia recurrentis, пренасяна от въшки рецидивираща треска.
Салмонелата, заболяване, подобно на тифоидната треска, заразява организма чрез замърсена вода или храна. Пренасяната от въшки рецидивираща треска причинява епизоди на висока температура, мускулни болки и екстремна слабост, според LBV.
Други проучвания също откриват наличието на въшки върху войниците на Наполеон, както и фрагменти от ДНК на Rickettsia prowazekii (бактерия, причинител на епидемичен петнист тиф, който се предава основно чрез въшки).
Най-новото проучване не открива никакви следи от нея или от Bartonella quintana, причиняваща окопна треска. В миналото изследователите са вярвали, че тези патогени са заразили войниците. Това обаче се оказва погрешно.
Разгадаване на историческата загадка
LBV продължава, че гладуващите войници са консумирали кисели краставици, съхранявани в бъчви в изоставени къщи в Литва. Тези бъчви с осолени краставици са били във всеки дом, така че те са пили сока и са яли киселите краставици, което е причинило диария и е раздразнило чревния им тракт.
Според описанието, изследователите са го свързали с паратифоидна треска. Въшките, които са заразили униформите им, са довършили тези отслабени мъже.
След повече от 200 години, историческата загадка, изпълнена с дезинформация и неверни твърдения, е разгадана. Проучването, публикувано в bioRxiv, предоставя първото директно доказателство, че паратифоидната треска, а не тифът, е причина за ужасния брой жертви, които претърпява армията на Наполеон.
Източник: InterestingEngineering
