Докато Пекин разширява научното си сътрудничество с Техеран в проучването и преработката на редкоземни елементи, САЩ, Канада и Европа търсят начини да намалят зависимостта си от китайската верига за доставки.
Редкоземните елементи са сред най-стратегически важните суровини за съвременната индустрия, а сега се превръщат в ново поле за научно сътрудничество между Китай и Иран.
Партньорството предвижда китайски и ирански учени да работят съвместно по проучването и преработката на редкоземни елементи. Инициативата се организира от Националната природонаучна фондация на Китай (NSFC) и Националната научна фондация на Иран, а редкоземните елементи са една от петте области, избрани за съвместна работа.
На пръв поглед мащабът на програмата е доста ограничен. Китайската страна ще предоставя по 30 000 юана – около 4200 долара – за всеки семинар, като средствата покриват организационни разходи, настаняване и пътувания в страната. Иран ще поема международните пътувания на своите участници и част от разходите за китайските изследователи.
Значението обаче не е във финансовия размер, а в областта, в която двете държави избират да си сътрудничат.
Редкоземните елементи са група от 17 метала с ключово приложение в постоянните магнити, електродвигателите, електрониката, вятърните турбини, индустриалното оборудване и редица отбранителни системи. Именно преработката и разделянето им остават едни от най-трудните звена във веригата за доставки.
Иран има потенциал, но не и развита индустрия
Иран разполага с потенциални находища на редкоземни елементи, но реалният им мащаб и възможностите за промишлен добив все още не са напълно изяснени. Според проучвания в различни части на страната е установено наличие на редкоземни елементи.
Само наличието на минерали обаче не е достатъчно. Най-сериозното технологично предизвикателство е тези редкоземни елементи да бъдат извлечени, разделени и преработени в материали с индустриално качество.
Тук ролята на Китай може да бъде ключова, тъй като страната осигурява над 90 процента от глобалното предлагане на рафинирани редкоземни елементи, използвани в производството на магнити. Огромно индустриално предимство, изградено в продължение на десетилетия.
Иран все още е далеч от индустриално производство в подобен мащаб, което прави включването на преработката в съвместната научна програма особено интересно.
Към този момент няма публични данни, които да доказват конкретен трансфер на защитени китайски технологии, но сътрудничеството може да даде на иранските изследователи достъп до значително по-голям практически опит в областта.
Китай продължава да държи най-силната позиция във веригата
Според последните данни на Геоложката служба на САЩ световното производство на редкоземни елементи достига около 390 000 тона през 2025 г., като водещият производител продължава да е Китай с приблизително 270 000 тона. Съединените щати добиват приблизително 51 000 тона редкоземни оксиди в минерални концентрати през същата година.
Наличието и добивът на суровината обаче решават само част от проблема. Китайското предимство е особено силно при преработката, разделянето и производството на редкоземни съединения и материали, което принуждава много държави да търсят начини да изградят собствени мощности.
Това е и причината днес конкуренцията да не бъде само за това кой разполага с находища, а кой може да превърне рудата в готов материал за производството на магнити, електроника и високотехнологично оборудване.
Северна Америка разполага с ресурсите, но може ли да ги използва?
Паралелно с китайско-иранското сътрудничество Северна Америка ускорява собствените си усилия при редкоземните елементи.
Изследване на Университета на Мичиган, публикувано през юни, анализира 28 потенциални находища в САЩ и Канада и стига до извода, че регионът вероятно разполага с достатъчно редкоземни ресурси, за да покрива собствените си потребности, ако проектите бъдат разработени.
Проблемът е икономически. Много от северноамериканските находища са с по-ниско качество от тези в Китай и Австралия. Това означава по-високи разходи, необходимост от инвестиции в преработка и в много случаи – държавна подкрепа.
В САЩ вече са направени конкретни стъпки в тази посока. През юни Министерството на енергетиката избра два проекта за преговори за финансиране на обща стойност до 134 млн. долара, които трябва да демонстрират добив, разделяне и рафиниране на редкоземни елементи от алтернативни суровини като минни отпадъци, електронни отпадъци и други индустриални материали.
Единият проект предвижда интегрирана система за извличане, разделяне и рафиниране на редкоземни елементи в Луизиана, а другият – производство на високочисти тежки редкоземни метали от американски индустриални отпадъци.
Към това се добавят и новите находища. В Айдахо например проектът Diamond Creek показва високи концентрации на тежки редкоземни елементи и итрий – точно тези категории, при които независимите от Китай доставки остават особено ограничени.
Европа търси начин да намали зависимостта си
Европа продължава да заема далеч по-зависима позиция. Европейският съюз (ЕС) е голям производител на автомобили, вятърни турбини и друго високотехнологично оборудване, но собствената му верига за редкоземни елементи остава силно ограничена.
Зависимостта е особено видима при постоянните магнити, които са ключов компонент за електродвигатели, вятърни турбини, роботика и редица високотехнологични приложения. Според Европейския парламент 98% от търсенето на редкоземни магнити в ЕС се покрива чрез внос от Китай.
След като през 2025 г. Китай въведе ограничения върху износа на част от редкоземните елементи и постоянните магнити, този проблем допълнително се задълбочи. Европейската комисия признава, че мерките са довели до нарушения във веригите за доставки за европейската индустрия, а Европейският парламент посочва автомобилостроенето, електрониката, възобновяемата енергетика, авиацията и здравеопазването сред секторите, изложени на риск.
ЕС вече предприема конкретни стъпки, за да се справи с тази зависимост. Според целите, заложени в Европейския акт за критичните суровини, до 2030 г. поне 10% от стратегическите суровини, от които Европа се нуждае, трябва да бъдат добивани в ЕС, поне 40% да бъдат преработвани в рамките на Съюза, а 25% от годишните нужди да бъдат покривани чрез рециклиране.
Освен това целта е ЕС да не зависи от една държава извън Съюза за повече от 65% от годишните си нужди от която и да е стратегическа суровина.
Новата надпревара не е само за находища
Развитието в Китай, Иран, Северна Америка и Европа показва колко различни позиции заемат големите икономики в една и съща глобална надпревара. Редкоземните елементи вече не се разглеждат просто като суровини. Те се превръщат в индустриална инфраструктура.
Да разполагаш с находище не означава автоматично да разполагаш с независима верига за доставки. Необходими са технологии за разделяне, рафиниране, металургия и производство на готови материали – именно звената, в които Китай все още притежава най-силното конкурентно предимство.
Затова партньорството между Пекин и Техеран има значение, дори ако засега остава само на научно ниво. За Иран то може да отвори достъп до знания в област, в която страната разполага с геоложки потенциал, но ограничен индустриален капацитет.
А за САЩ и Канада предизвикателството е различно – не просто да докажат, че имат достатъчно редкоземни елементи, а да изградят икономически жизнеспособна система, която да ги превръща в готови стратегически материали.
Точно там вероятно ще се решава и следващата фаза от глобалната надпревара за критични минерали.
Източници: South China Morning Post; International Energy Agency (IEA); U.S. Geological Survey; U.S. Department of Energy; University of Michigan; Resources, Conservation & Recycling; European Commission; European Parliament; Idaho Strategic Resources
