Регионите за добив на въглища, идеални за вятърна и слънчева енергия

Над 15% от общите емисии на парникови газове в ЕС идват от производството на енергия от въглища. 18 държави от ЕС все още използват въглища за производство на електроенергия. Аргументът гласи, че постепенното премахване на въглищата застрашава поминъка на работниците и техните регионални икономики. Но трябва да е обратното, твърдят Елиф Гюндюзиели и Йорг Мюленхоф от CAN Europe .

Регионите на въглищата могат да станат шампиони в сектора на възобновяемата енергия. Те имат енергийната инфраструктура, земята и хората.  Регионите за добив на въглища разполагат с използваема енергийна инфраструктура, както и със земя за изпълнение на проекти за възобновяема енергия. Добивът на въглища е интензивна за земята дейност, както по отношение на необходимия размер на площта, така и на физическото натоварване, което натоварва земята. След извеждането от експлоатация, зоните за добив на въглища, особено откритите лигнитни въглища, не могат лесно да бъдат използвани повторно за земеделие или селища . Тези области обаче могат ефективно да се преобразуват, за да се използват за възобновяеми енергийни източници като слънчева или вятърна енергия. Това пренасочване може да помогне за ускоряване на рехабилитацията на мините, която осигурява незабавно работни места за бивши миньори и безопасна, здравословна местна среда.

Изграждането на силен възобновяем енергиен сектор също така предотвратява, регионите с въглища да попаднат в капана на така наречените преходни горива.

Въглищата често се представят като гръбнака на икономиката за въгледобивните региони. По-внимателният поглед разкрива, че въглищата не са просто невероятна тежест за околната среда и човешкото здраве , но и че добивът и изгарянето на въглища също увеличава разходите за обществото.

Освен продължаващите субсидии за въгледобивната промишленост, данъкоплатците трябва да поемат и външните разходи като екологични щети, както и здравни разходи и въздействието на опасни климатични промени като суши, горещи вълни и наводнения. Във всяко отношение енергията от въглища е много по-скъпа за обществото и потребителите, от възобновяемите енергийни източници. Нещо повече, това е ограничен ресурс, който се формира за векове, а добивът на качествени въглища става много скъпо за много от европейските региони за въглища, тъй като те трябва да копаят все по-дълбоко.

Насърчаването на производството на слънчева и вятърна енергия в регионите с въглища е равно на инвестиране в по-конкурентни енергийни технологии и създаване на качествени работни места в дългосрочен план.

Например в Германия процесът на изграждане на силен сектор на възобновяеми енергийни източници, с опита и наличната инфраструктура в регионите с въглища се оказва успешен. В района на Лоузиц, мястото на бивша въглищна мина отстъпи място на гигантския Слънчев парк, Meuro, осигурявайки на 17 500 домакинства чиста енергия.

Подобни проекти са реализирани и в други райони за добив на въглища в Германия. В Бранденбург, Саксония и Северен Рейн-Вестфалия, силно зависими от въглищата региони, секторът за възобновяема енергия осигурява работни места във всички етапи на проектите :от планиране, производство до експлоатация. През 2016 г. около 80 000 души са били заети в нововъзникващия сектор на възобновяеми енергийни източници само за тези три региона, надхвърляйки многократно заетостта в добива на въглища и въглищните централи в същите региони .

Ако районите с въглища се разглеждат като активи за вятърни и слънчеви проекти, тогава постепенното премахване на въглищата може да се случи по-бързо. Германия все още може да преразгледа плановете си за постепенно премахване на въглищата до 2038 г., бързо да премине от въглищните региони към центрове за възобновяеми източници и да даде добър пример за други европейски държави. Постепенното премахване на въглищата, съвместимо с Париж, означава, че до 2030 г. производството на енергия от въглища спира .

В целия ЕС слънчевата фотоволтаична (PV) енергия нараства. Въпреки липсата на стабилни схеми за подкрепа в много държави-членки на ЕС, слънчевата PV бързо се превърна в най-евтиния енергиен източник в Европа.

Техническият потенциал за производство на слънчева електроенергия в регионите с въглища е огромен. Мобилизирането на подходящият покривен и наземен потенциал, само на регионите с въглища, може да покрие до една четвърт от настоящото производство на електроенергия в ЕС .

Освен наличната площ и техническата осъществимост, работниците в регионите с въглища с десетилетия опит в енергийния сектор показват и много ценен набор от умения за преход към възобновяема енергия.Понастоящем въгледобивният сектор в Европейския съюз дава работа на почти половин милион души, като около 200 000 са пряко заети във въглищните региони . Въпреки че не всяка загубена работа във въглищния сектор, може да бъде сравнена по отношение на компетенциите и местоположението, общата перспектива е обещаваща.

Дори консервативните оценки (базирани на сценария EUCO3232.5) показват, че това внедряването на технологии за възобновяема енергия в регионите с въглища, може да генерира до 300 000 работни места до 2030 г. и да достигне поне 460 000 до 2050 г.

В ЕС производството на въглища все още е отговорно за 15,2% от общите емисии на парникови газове . За да изпълни поетите ангажименти по Парижкото споразумение и да изпълни справедливия си дял, ЕС трябва да премахне въглищата най-късно до 2030 г.

Производството и потреблението на въглища вече непрекъснато намаляват в ЕС, когато електричеството, произведено от възобновяеми източници, надмина производството на изкопаеми горива за първи път през 2020 г. Въпреки това, 18 държави от ЕС все още използват въглища като източник за производство на електроенергия, като седем от тях дори не са създали своите национални енергийни и климатични планове (NECP), за да осъществят поетапното спиране на въглищата до 2030 г.

Вместо ужасно бъдеще на икономически спад и загуба на работни места, преходът от въглища към възобновяема енергия предлага възможност за регионално развитие и създаване на работни места. Изчакването още по-дълго не се отплаща. Напротив, всеки час, в който слънцето грее, на покрив без слънчеви панели, е загубен час за климата, както и за регионите с въглища, които заслужават чисто енергийно бъдеще.