Възрастта, на която младите хора напускат дома на родителите си, е важен показател за социалната и икономическата динамика в обществото. Тя отразява не само индивидуалната готовност за самостоятелност, но и условията на живот, наличието на работа и културните нагласи.
Според данни на Евростат, през 2023 г. средната възраст за напускане на семейното жилище в Европейския съюз е спаднала до 26,3 години, което е положителен сигнал. Въпреки това, този процес е съпроводен с нови предизвикателства, свързани с пренаселеността на домакинствата, особено в Източна Европа, което поставя въпроса за качеството на живот на младите в различни региони на континента.
Културните и икономическите различия в ЕС водят до значителни различия в средната възраст, на която младите хора, които напускат родителското жилище. В северните страни като Финландия (21,4 години), Швеция и Дания (по 21,8 години), както и Естония (22,8 години), младежите бързо стават самостоятелни и се изнасят от дома.
Тази тенденция се дължи на стабилните икономически условия, добрите възможности за работа и развитието на социалната политика, която насърчава независимостта на младите хора.
За разлика от тях, в южните и източноевропейските страни като Хърватия (31,8 години), Словакия (31,0 години), Гърция (30,6 години), България и Италия (и двете по 30,0 години), младежите напускат дома много по-късно.
Тази разлика се дължи на икономическите предизвикателства, ограничените възможности за работа и културните нагласи, които често насърчават по-дългото съжителство на младите с родителите.
Пренаселеността – скритото предизвикателство за младите в Европа
Освен че младежите в ЕС напускат дома на различна възраст, голяма част от тях се сблъскват с друг проблем — пренаселените домакинства.
През 2023 г. 26% от младите хора на възраст 15-29 години в ЕС живеят в пренаселени жилища, което е значително над средния процент за цялото население (16,8%).
Най-засегнати са младите хора в Румъния (59,4%), България (55,3%) и Латвия (54,8%), където икономическите и социални фактори значително затрудняват достъпа до самостоятелно и достатъчно голямо жилище. За разлика от тях най-ниски са показателите в Малта (3,9 %), Кипър (4,0 %) и Ирландия (4,4 %).
Въпреки усилията за подобряване на условията на живот, пренаселеността продължава да е сериозен проблем. Във всички страни от ЕС процентът на пренаселеност е по-висок за младото население, отколкото за цялото население, като в 11 страни от ЕС разликата е повече от 10 процентни пункта.
Най-големите разлики между коефициентите на пренаселеност при младите хора и общото население се наблюдават в България (+20,4 пр.п.), Румъния (+19,4 пр.п.) и Гърция (+18,5 пр.п.). Обратно, най-малки разлики са регистрирани в Ирландия (+0,5 пр.п.), Малта (+1,5 пр.п.) и Кипър (+1,8 пр.п.). Това подчертава сериозната нужда от подобряване на жилищните условия за младите в тези страни.
Въпреки положителната тенденция младите хора в ЕС да напускат дома на по-ранна възраст, предизвикателствата, свързани с пренаселените жилища, остават значителни. Докато в северните държави младите хора се изнасят по-рано и живеят по-самостоятелно, в източните и южните региони продължават да се сблъскват със сериозни икономически пречки.
Тези различия подчертават необходимостта от политики, които да адресират специфичните нужди на младите хора в различните части на Европа и да осигурят по-добри условия за независимост и качество на живот.
