Северното сияние е едно от най-впечатляващите зрелища в природата – танцуващи светлини, които разкъсват нощното небе в зелено, червено и лилаво. Но зад тази спираща дъха красота стои сложна физика, която малцина познават добре. Около явлението от векове се носят легенди, полуистини и погрешни представи, които и до днес продължават да се разпространяват.
Истината е, че Aurora Borealis не е магия и не е метеорологичен феномен, а резултат от взаимодействието между Слънцето и магнитното поле на Земята. Именно това прави северното сияние не само красиво, но и изключително важно за науката.
По-долу са представени седем от най-разпространените митове и какво всъщност казва науката за тях.
Мит: Северното сияние не издава звук
Факт: Възможни са слаби звуци, но те са редки и не напълно изяснени
Дълго време се смяташе, че сиянието е напълно безшумно, тъй като се случва на огромна височина в атмосферата. Въпреки това, някои наблюдатели съобщават за слабо пукане или шумолене по време на интензивни прояви.
Учените все още не са категорични дали тези звуци са реални физически явления или резултат от специфични атмосферни условия, но изследванията по темата продължават.
Мит: Северното сияние винаги е зелено
Факт: Сиянието може да бъде в множество цветове
Зеленото е най-често срещаният цвят, но далеч не единственият. Цветовете зависят от това с кои газове в атмосферата взаимодействат частиците от Слънцето.
- Кислородът може да създаде зелени и червени оттенъци
- Азотът може да доведе до синьо, лилаво и розово сияние
При силни слънчеви бури небето може да се превърне в истинска „цветна палитра“.
Мит: Сиянието се появява само на Северния полюс
Факт: Може да се наблюдава и далеч от полярните райони
Макар най-често да се вижда в близост до Арктика, при силна слънчева активност северното сияние може да се премести значително на юг и да бъде наблюдавано в Европа, Азия и дори в части от САЩ.
Освен това съществува и негов „южен близнак“ – Южното сияние (Aurora Australis), което се появява около Антарктика.
Мит: Северното сияние е уникално за Земята
Факт: Подобни явления съществуват и на други планети
Земята не е единственото място със сияния. Подобни процеси са наблюдавани на Юпитер, Сатурн и Марс.
Макар механизмът да е сходен – взаимодействие между заредени частици и магнитно поле – външният вид и поведението им се различават значително. Изследването им помага на учените да разбират по-добре атмосферата и магнитните свойства на други планети.
Мит: Северното сияние се причинява от земното време
Факт: Това е явление от космическото „време“
Северното сияние няма нищо общо с облаци, дъжд или температури. То се появява, когато заредени частици от Слънцето се сблъскат с магнитното поле на Земята и взаимодействат с газовете в горните слоеве на атмосферата.
Резултатът е светлинно излъчване, което се вижда като сияние, понякога дори на хиляди километри от полярните области.
Мит: Добрата прогноза гарантира, че ще видите сиянието
Факт: Видимостта зависи от много фактори
Дори при силна слънчева активност няма гаранция, че ще видите северното сияние. Освен космическите условия, значение имат:
- облачност
- светлинно замърсяване
- лунна светлина
- географско местоположение
Затова наблюдателите често следят както космическите прогнози, така и местните метеорологични условия.
Мит: Северното сияние е съвременно явление
Факт: Хората го наблюдават от хилядолетия
Сиянието е познато на човечеството от древността. Различни култури по света са го тълкували по свой начин – като духовни знаци, небесни войни или мистични послания.
Днес науката е обяснила неговия произход, но чувството на възхищение и мистерия остава същото, както преди хиляди години.
Северното сияние е повече от красиво небесно явление – то е резултат от сложна космическа динамика между Слънцето и Земята. Макар науката да е разкрила голяма част от неговите тайни, около него все още съществуват митове, които допълват магията му.
И може би точно това е най-интересното – че едно напълно научно обяснено явление продължава да изглежда като чудо всеки път, когато се появи в нощното небе.
Източник: InterestingEngineering
