Противно на очакванията за устойчив растеж на чистата енергия в Европейския съюз (ЕС), в началото на тази година се наблюдава обратна тенденция. Сравнен с същия период на 2024 година, делът на чистата електроенергия от възобновяеми източници отбелязва спад.
Според последните данни, изнесени от Евростат, през първото тримесечие на 2025 г. 42,5 % от нетната електроенергия, произведена в ЕС, е от възобновяеми енергийни източници.
За сравнение през първото тримесечие на 2024 г. този процент е бил 46,8%, което представлява намаление с 4,3 процентни пункта (п.п.).
Значителното увеличение на производството на слънчева енергия (от 40,9 TWh през първото тримесечие на 2024 г. до 55 TWh през първото тримесечие на 2025 г.) не е било достатъчно, за да компенсира спада в производството на електроенергия от водни и вятърни централи (от 260,5 TWh до 218,5 TWh през същия период).
Сред страните от ЕС през първото тримесечие на 2025 г. Дания има най-висок дял на възобновяемите енергийни източници в нетното производство на електроенергия – 88,5 %, следвана от Португалия (86,6 %) и Хърватия (77,3 %). Най-ниските дялове на възобновяемите енергийни източници са отчетени в Чехия (13,4%), Малта (14,4%) и Словакия (15,1%).
Спад е регистриран в цели 19 държави от ЕС, което е свързано с намаляването на производството на енергия от водни и вятърни централи. Най-големият спад е регистриран в Гърция (-12,4 процентни пункта), Литва (-12,0 процентни пункта) и Словакия (-10,6 процентни пункта).
По-голямата част от електроенергията, произведена от възобновяеми източници през първото тримесечие на 2025 г., е от вятърна (42,5 %), водна (29,2 %) и слънчева енергия (18,1 %), следвана от възобновяеми горива (9,8 %) и геотермална енергия (0,5 %).
Тези данни подчертават предизвикателствата пред стабилността и устойчивото развитие на възобновяемата енергия в Европа. Въпреки отчетения напредък при слънчевата енергия, общият спад е сериозно предупреждение, че зелената трансформация изисква не само амбиции, но и стратегическа устойчивост.
