Най-развитите икономики в света са изгорили най-много петрол и въглища (изкопаеми горива) през годините, причинявайки най-големи щети от изменението на климата. Предотвратяването на по-нататъшни климатични промени означава, че до 2050 г. трябва да се осъществи глобално постепенно премахване на изкопаемите горива.
Учените, занимаващи се с смекчаване на изменението на климата, Свен Теске и Саори Мияке анализират потенциала на възобновяемата енергия във всяка от страните от Г-20. Те стигат до заключението, че Г-20 е в състояние да генерира достатъчно възобновяема енергия, за да снабдява света. За да се възползват африканските страни, те трябва да приемат дългосрочни планове и политики за възобновяема енергия и да осигурят финансиране от страните от Г-20 за изграждане на системи за възобновяема енергия.
Защо Г-20 е толкова важна в усилията за ограничаване на глобалното затопляне?
Страните от Г-20 притежават 67% от световното население, 85% от световния брутен вътрешен продукт и 75% от световната търговия.
Държавите-членки са Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Канада), плюс Австралия, Китай, Индия, Индонезия, Република Корея, Русия, Турция, Саудитска Арабия, Южна Африка, Мексико, Бразилия и Аржентина.
Как държавите-членки на Г-20 биха могли да ограничат глобалното затопляне? Новото проучване изследва слънчевия и вятърния потенциал на всяка от държавите-членки на Г-20 (наличната земя и слънчевите и вятърните условия). След това то сравнява това с прогнозираното търсене на електроенергия за 2050 г.
Учените установяват, че потенциалът за възобновяема енергия в страните от Г-20 е много висок – достатъчен, за да задоволи прогнозираното търсене на електроенергия за целия свят през 2050 г.
Те разполагат с 33,6 милиона км² земя, върху която могат да се реализират проекти за слънчева енергия, или 31,1 милиона км² земя, върху която могат да се реализират проекти за вятърна енергия.
Този потенциал варира в зависимост от географското положение. Не всички страни от Г-20 имат едни и същи условия за генериране на слънчева и вятърна енергия, но колективно страните от Г-20 разполагат с достатъчен потенциал за възобновяема енергия, за да задоволят световните енергийни нужди.
Но за да ограничат глобалното затопляне страните от Г-20 също трябва да спрат да отделят парникови газове. Последните данни показват, че страните от Г-20 са отговорни за генерирането на 87% от всички емисии на въглероден диоксид, свързани с енергията, които причиняват глобално затопляне.
От друга страна, страните от Африканския съюз (с изключение на Южна Африка, която е източник на големи емисии на парникови газове) са отговорни само за 1,2% от общите исторически емисии в световен мащаб до 2020 г.
Страните от Г-20 с най-висок потенциал за възобновяема енергия (особено Австралия и Канада) са основни износители на изкопаемите горива, които причиняват глобално затопляне. Заедно с всяка друга страна в света, страните от Г-20 ще трябва да прекратят въглеродните си емисии, причинени от човека, до 2050 г., за да предотвратят по-нататъшни климатични промени.
Къде се вписва Африка в картината?
Африканските страни не могат да изграждат нови електроцентрали, базирани на изгаряне на изкопаеми горива, като въглища. Ако направят това, светът никога няма да сложи край на емисиите на парникови газове, причинени от човека, до 2050 г.
Континентът трябва да произвежда електроенергия за 600-те милиона африканци, които в момента нямат такава, но ще трябва директно да преминат от изкопаеми горива към възобновяема енергия.
За тази цел Африка ще се нуждае от финансиране. Африканският съюз е домакин на срещата на върха на Г-20 по-късно тази година. Тази среща започва веднага след годишната световна конференция за изменението на климата (която вече е в 30-ата си година и е известна като COP30 ). Тези две срещи на върха ще дадат възможност на Африка да лобира за финансиране за възобновяема енергия от по-богатите държави.
Африка вече разполага с необходимите условия за директен преход към възобновяема енергия. Континентът би могъл да генерира количество слънчева и вятърна енергия, което далеч надвишава прогнозираното търсене на електроенергия между сега и 2050 г.
На 19 юни 2025 г. в Бон, Германия, на конференция на ООН е направен допълнителен анализ на слънчевия и вятърния потенциал на целия африкански континент. Той показва, че само 3% от слънчевия и вятърния потенциал на Африка трябва да бъде превърнат в реални проекти, за да се задоволи бъдещото търсене на електроенергия в Африка.
И така, какво трябва да се направи?
Държавите, подписали Парижкото споразумение от 2015 г. (международния договор за изменението на климата), са се ангажирали да заменят замърсяващите форми на енергия като въглища, дърва за огрев и петрол с възобновяема енергия.
Южна Африка, чрез своето председателство на Г-20, трябва да насърчи страните от Г-20 да намалят емисиите си на парникови газове и да подкрепят инвестициите във възобновяема енергия в Африка.
Тъй като финансирането на глобалния енергиен преход вече е сред приоритетите на повечето страни, Южна Африка трябва да настоява за промяна на три фронта: финансиране, стабилни регулации и производствен капацитет за технологии за възобновяеми енергийни източници. Това са едни от основните пречки пред възобновяемите енергийни източници, особено в Африка.
Финансиране: Финансирането на енергийния преход е сред най-важните приоритети за COP30. Следователно срещата на COP30 ще бъде възможност за Африканския съюз да договори финансиране за нуждите си от инфраструктура за възобновяема енергия.
За тази цел справедливите и обосновани въглеродни бюджети са жизненоважни. Въглеродният бюджет определя колко въглероден диоксид все още може да се отдели, за да не се повиши глобалната температура с повече от 2°C спрямо преди индустриалната революция от 1760 г.
Изчислен е глобален въглероден бюджет (количеството емисии, разрешено за целия свят), но той трябва да бъде разпределен справедливо, така че страните, които са замърсили най-много, да бъдат принудени да го ограничат.
За да се разпредели справедливо глобалният въглероден бюджет, е необходимо спешно да се разработят енергийни пътища, които да отчитат:
- бъдещо развитие на населението и икономически растеж
- настоящите системи за енергоснабдяване
- преходни периоди за декарбонизация
- местни възобновяеми енергийни ресурси.
Платформата на Г-20 трябва да се използва за лобиране за справедливи въглеродни бюджети.
Надеждни разпоредби, които подкрепят създаването на нови фабрики: Правителствата трябва да въведат политики в подкрепа на африканските компании за слънчева и вятърна енергия. Те са необходими, за да се спечели доверието на инвеститорите да инвестират в бъдеща многомилиардна индустрия. Необходими са и дългосрочни, прозрачни разпоредби.
Тези разпоредби са:
- как ще се издават разрешителни за строеж на слънчеви и вятърни електроцентрали
- да се даде приоритет на свързването на централи за възобновяема енергия с националните електрически мрежи
- публикуване на стандартни технически спецификации за самостоятелни мрежи, за да се гарантира, че всички те са с еднакво качество.
Предприемането на стъпки сега за ускоряване на големите индустрии за възобновяема енергия може да означава, че африканските страни ще разполагат с повече енергия, отколкото им е необходима. Тя ще може да бъде изнесена, за да увеличи финансовите приходи за страните.
Източник: The Conversation
