Шведският учен Сванте Пaaбо от института „Макс Планк“ за еволюционна антропология бе награден за работата си по декодиранто на генома на неандерталеца и полагането на основата на нова наука – палеогеномика.
Пебо открива, че гени от вече изчезнали хомини са преминали в хомо сапиенс и този древен трансфер на гени към съвременните хора има физиологично отражение днес, например за начините, по които имунната система реагира на инфекции.
Благодарение на секвенирането на кост, открита в Сибир през 2008 г., той разкрива също и съществуването на друг отделен и неизвестен досега хоминин – Денисовеца, който е живял в днешна Русия и Азия.
Изследователят успява да преодолее трудностите, породени от разграждането на ДНК с течение на времето. Използвайки модерните генетични методи, Сванте Пaaбо обработва останалите следи от ДНК на прачовеци, модифицирани химически и замърсени с ДНК от бактерии и съвременни хора.
Сванте Пaaбо е роден в Стокхолм, Швеция през 1955-та година. Получава докторската си степен в униерситета в Упсала през 1986-та, а през 1990-та е назначен за професор в Мюнхенския университет. През 1999-та основава института Макс Планк за еволуционна антропология в Лайпциг, където продължава да работи и днес.
Интересен факт е, че бащата на Пaaбо, биохимикът Суне Бергстрьом също печели Нобелова награда за физиология и медицина през 1982-ра година заедно с учените Бенгт И. Самуелсон и Джон Р. Вейн за „техните открития относно простагландини и свързани биологично активни вещества „.
Източник: Les Echos
