Докато Европа все още търси път към собствена отбранителна независимост, Обединеното кралство, Италия и Япония вече работят по един от най-амбициозните авиационни проекти на десетилетието – създаването на изтребител от шесто поколение.
Глобалната програма за бойни въздушни сили (GCAP) придобива още по-голямо значение след провала на Future Combat Air System (FCAS), съвместен проект между Франция, Германия и Испания.
Новият изтребител, разработван по програмата GCAP и известен в Обединеното кралство като Tempest, трябва да влезе на въоръжение до 2035 г. За Обединеното кралство и Италия той ще замени остаряващите флотилии от Eurofighter Typhoon, а освен защитата на националното въздушно пространство ще може да участва и в операции на НАТО, включително за охрана на европейското небе. За Япония проектът има не по-малко стратегическо значение – страната се нуждае от ново поколение боен самолет, който да гарантира сигурността на обширното ѝ въздушно и морско пространство.
Големият въпрос обаче е дали трите държави ще успеят да реализират проекта там, където европейската програма FCAS се провали, и да създадат изтребител от ново поколение, способен да се конкурира с най-модерните бойни самолети в света.
Днес най-модерните бойни самолети в света принадлежат към т.нар. пето поколение – категория, в която попадат американският F-35, китайският J-20 и руският Су-57. Tempest обаче е замислен като изтребител от шесто поколение – с още по-високо ниво на автономност, свързаност и способности за работа съвместно с безпилотни системи.
Китай и Русия също разработват свои бойни самолети от новото поколение, което превръща тази технологична надпревара в една от най-важните в съвременната военна авиация.
Все повече европейски държави заменят остаряващите си изтребители с американските F-35. Политическата несигурност във Вашингтон и променящите се приоритети на администрацията на Доналд Тръмп обаче накараха част от европейските правителства да се замислят доколко е разумно отбранителните им способности да зависят основно от американски технологии.
Именно затова програмата GCAP, създадена през 2022 г., придобива все по-голямо стратегическо значение за Обединеното кралство, Италия и Япония. Проектът има за цел не само разработването на нов изтребител, но и запазването на собствен капацитет за проектиране и производство на високотехнологични бойни самолети. На 3 юли 2026 г. трите държави подписаха споразумение на стойност 4,6 млрд. британски лири, с което дадоха зелена светлина за преминаването към следващия етап от разработката.
Изпълнението на проекта е поверено на Edgewing – съвместно дружество, обединяващо британската BAE Systems, италианската Leonardo и японската Aircraft Industrial Enhancement Company, зад която стоят Mitsubishi Heavy Industries и Society of Japanese Aerospace Companies.
Изтребителите от шесто поколение
Изтребителите от шесто поколение няма да бъдат просто по-бързи или по-незабележими. Те са проектирани да функционират като част от цяла бойна мрежа, в която обменят информация в реално време със спътници, дронове, военноморски сили, наземни системи и други самолети. Благодарение на това пилотът ще разполага с много по-пълна картина на бойната обстановка и ще може да взема решения значително по-бързо.
Самолети като Tempest ще могат също да управляват безпилотни летателни апарати, известни като „лоялни помощници“ (Loyal Wingman). Те ще изпълняват различни задачи – от разузнаване и електронна война до защита на пилотирания изтребител и участие в бойни операции.
Стелт технологията също остава ключов елемент. Подобно на изтребителите от пето поколение, като F-35, Tempest ще бъде проектиран така, че да бъде максимално труден за откриване от радарни и инфрачервени системи. Разликата е, че при новото поколение тази технология ще бъде комбинирана с изкуствен интелект, усъвършенствани сензори и постоянен обмен на информация с други бойни платформи.
Най-важният въпрос е дали партньорите в GCAP разполагат с технологичния капацитет да създадат подобен изтребител. Отговорът е „да“, макар и с някои важни уговорки. Япония и Обединеното кралство вече имат сериозен опит в разработването на стелт технологии чрез демонстрационните програми X-2 и Taranis, а компаниите Mitsubishi Heavy Industries и BAE Systems, които стоят зад тях, днес са сред основните разработчици на Tempest. Допълнително предимство е, че Италия и Япония разполагат с линии за финално сглобяване на F-35 – единствените извън САЩ, което им осигурява ценен опит в производството на изтребители от пето поколение.
Въпреки това разработването на Tempest остава сериозно инженерно предизвикателство. Новият самолет трябва да обедини стелт технологии, изкуствен интелект, усъвършенствани сензори и безпилотни системи в една платформа, като същевременно бъде създадена и производствена линия, способна да осигури серийното му производство.
Какво ще определи успеха на GCAP
Една от основните причини за проблемите на европейската програма FCAS бяха разногласията между индустриалните партньори – френската Dassault и Airbus, представляваща Германия и Испания. Споровете около разпределението на работата, водещата роля в проекта и интелектуалната собственост сериозно забавиха развитието му.
При GCAP подходът е различен. Компаниите, обединени в съвместното дружество Edgewing, участват с равни дялове от по 33,3%, без нито една държава да има водеща позиция. Според анализатори именно тази структура може да намали риска от вътрешни конфликти и да осигури по-добра координация още от самото начало на проекта.
Това обаче не гарантира успех. Освен технологичните предизвикателства, GCAP ще трябва да осигури устойчиво финансиране, ефективно индустриално сътрудничество и достатъчен инженерен капацитет през следващите години. Именно от тези фактори ще зависи дали Обединеното кралство, Италия и Япония ще успеят да въведат първия си изтребител от шесто поколение в планирания срок до 2035 г.
Източник: Marco Chan, Senior Lecturer in Aviation Operations, Department of Aircraft and Aerospace Engineering, School of Engineering, Kingston University/The Conversation
