Изследователите са открили два механизма, които позволяват на растенията да се защитават и да се регенерират бързо след пожар.
Изследователи от Държавния университет в Сао Пауло (UNESP) са изследвали някои от механизмите, използвани от растенията в Cerrado, подобна на савана екосистема в Бразилия, за да се защитят и да се регенерират бързо след пожар.
Историята на саваноподобната растителност на Cerrado е значително повлияна от пожара. Растенията, живеещи там, са разработили различни начини да издържат на пламъци, които техните разнообразни родословия са подобрили и оптимизирали чрез дълъг еволюционен процес.
„Откакто започнахме да изучаваме биома, знаем, че растенията на Cerrado имат дебела кора, за да предпазят вътрешните си тъкани. Те също имат широк спектър от подземни органи, които им позволяват да поникнат отново, защото са защитени от това, че са под повърхността“, казва първият автор, Марко Антонио Чиминацо, докторант в UNESP в Рио Кларо.
В допълнение, като се има предвид, че клоналните растения обикновено са по-малки, тъй като техните ресурси трябва да се използват за поддържане както на вертикален, така и на страничен растеж, изследователите също се опитват да определят дали има разлики между клоналните и неклоналните видове по отношение на производството на кора и защитата на пъпките, както и дали максималната височина корелира с капацитета за клонално размножаване.
Изследователите започват работата си с преглед на литературата, която идентифицира дървесните видове в Cerrado, чиито подземни органи и нива на производство на надземна кора са описани. След това те се осмеляват да излязат на полето, за да съберат и изкопаят растения (разпръснати храсти [campo sujo] и гъсти гори или храсти [cerrado sensu stricto]), за да изучат техните органи.
Авторите на изследването успяват да демонстрират, че растителните видове в Cerrado могат да растат бързо и да произвеждат много кора (до 0,9 милиметра на единица растеж), като същевременно развиват подземни органи, които са специално адаптирани за повторно поникване.
С други думи, те могат да избегнат изгарянето си, като заравят значителен процент от биомасата си под земята.
Два различни метода за повторно поникване
Благодарение на тези открития те стигат до заключението, че растенията са разработили два различни метода за повторно поникване от подземни пъпки.
„Обичайното мнение е, че те инвестират или в надземни, или в подземни стратегии. Способността да се инвестира и в двете отразява степента, в която дървесните растения са се адаптирали към огъня в Cerrado“, казва съавторът Алин Бомбо, постдокторант в отдела по биоразнообразие в Института по бионауки в Рио Кларо (IBRC-UNESP).
Тя добавя, че тези видове могат да издържат на пожари с различна интензивност, защото имат стратегии за регенерация и устойчивост, свързани както с въздушни, така и с подземни възможности.
Сега изследователите искат да направят сравнение с различни савани от цял свят, за да видят дали констатациите от това проучване могат да се приложат и към други видове растителност, подложени на пожари.
Източник: InterestingEngineering
