Ако трябва да изброим органите и системите в тялото, които участват в процеса на хранене, вероятно повечето от нас ще посочат едни и същи – устата, стомаха, червата, черния дроб, панкреаса и може би чревната микробиота.
Човешкото тяло обаче е сложна и тясно свързана система, в която отделните процеси не протичат изолирано. Храненето далеч не се изчерпва с приемането на храна и преминаването ѝ през храносмилателния тракт. То включва и редица свързани процеси – слюноотделяне и преглъщане, придвижване и усвояване на хранителните вещества, разпределение на течностите, активиране на защитните механизми на организма и транспортиране на мазнините чрез лимфната система.
През последните години вниманието на учените е насочено към три телесни структури – тубарните слюнчени жлези, интерстициума и мезентериума. Изследванията им дават нов поглед към начина, по който различни процеси в човешкото тяло – от храносмилането и движението на течностите до имунната защита и метаболизма – са свързани помежду си.
Тубарни слюнчени жлези: правилното хранене означава добро преглъщане
В изследване, публикувано през 2020 г., изследователи идентифицират незабелязани дотогава жлезисти структури в задната част на назофаринкса – близо до областта, където се отваря евстахиевата тръба. Тези жлези не отговарят на класическите анатомични описания.
Тубарните слюнчени жлези, както са станали известни, не смилат мазнини, не абсорбират аминокиселини и не регулират глюкозата, но може би играят роля в нещо много по-фундаментално. Изглежда, че поддържат ключова област за преглъщане влажна и смазана – но тази област не е в устата.
Слюнката има важна роля още в най-ранните етапи на храносмилането. Тя подпомага оформянето на храната в подходяща за преглъщане форма, улеснява самото преглъщане, участва във възприемането на вкуса и предпазва лигавиците.
Когато производството или разпределението ѝ е нарушено, могат да се появят симптоми като сухота в устата (ксеростомия), затруднено преглъщане (дисфагия), промени във вкуса и намален апетит. Тези промени могат значително да повлияят на приема на храна и хранителни вещества.
Потенциалното им значение се изследва и в контекста на лъчетерапията в областта на главата и шията. Ако дадена жлезиста област бъде облъчена, без да се разпознае потенциалната ѝ функция, това може да доведе до странични ефекти.
От хранителна гледна точка това е изключително важно – човек, който не може да преглъща правилно, не може да се храни правилно. Така тези наскоро открити жлези показват, че храненето започва много преди достигането на храната в стомаха.
Интерстициум: течността, в която живеят клетките ни
Интерстициумът може да бъде описан като мрежа от пространства, пълни с течност, във и между тъканите. През 2018 г. изследователи описват дотогава неразпозната структура и разпространение на тези пространства в различни части на човешкото тяло. Откритието привлича голямо медийно внимание, като интерстициумът дори е определян като „нов орган“. Това предизвика известни спорове, но важното не е толкова наименованието, колкото концепцията: интерстициалната течност не е просто пасивен пълнеж между клетките.
От хранителна гледна точка това може да се разбира като място на обмен. Хранителните вещества, абсорбирани в червата, навлизат в кръвния поток, но за да достигнат до много клетки, те трябва да преминат през извънклетъчното пространство, където се движат вода, електролити, глюкоза, аминокиселини, мастни киселини, имунни сигнални молекули, метаболити и отпадъчни продукти (наред с много други неща).
Храненето не приключва, когато хранителните вещества преминат през чревната стена, но как всъщност достигат до тъканите? Отговорът включва кръв, лимфа, ендотел (вътрешната обвивка на кръвоносните и лимфните съдове), извънклетъчната матрица (мрежата, която поддържа и свързва клетките) и самата интерстициална течност. Това включва сложна система за разпределение, която често се пренебрегва в опростените хранителни съвети.
Водата в тялото не се намира само в кръвта или дори вътре в клетките – тя е разпределена в различни области. Ето защо поддържането на добра хидратация и подходящ хранителен режим оказват пряко въздействие върху течната среда, в която живеят нашите клетки.
Мезентериум: хранителна магистрала в телата ни
Традиционно мезентериумът е описван като поредица от отделни гънки, които поддържат части от червата. Анатомично проучване от 2022 г. обаче разкрива, че всъщност това е структура със собствена функционална идентичност.
Вярно е, че мезентериумът поддържа червата, но той прави и много повече: съдържа кръвоносни съдове, лимфни съдове и лимфни възли, нерви и мастна тъкан. Накратко, той е магистрала между червата и останалата част от тялото.
Значението му в процеса на хранене е безспорно. След храносмилането голяма част от хранителните вещества се абсорбират през стената на червата и навлизат в кръвообращението чрез кръвоносните съдове, преминаващи през мезентериума. При мазнините процесът е различен. За да бъдат транспортирани, те се включват в специални частици, наречени хиломикрони, които първо навлизат в лимфната система, а след това достигат до кръвообращението.
Мезентериумът играе роля и в имунната ни система. Червата са постоянно изложени на храна, бактерии, метаболити и чужди молекули. Следователно, имунната тъкан, свързана с червата, трябва да се научи да толерира полезното и да реагира на вредното. Мезентериумът играе роля в това взаимодействие между диетата, микробиотата, имунитета и възпалението.
Ново разбиране за храненето
Тези три области на човешкото тяло не променят основните препоръки за хранене, но разширяват представата ни за начина, по който организмът приема, преработва и използва хранителните вещества. Те показват, че храненето не може да бъде разглеждано единствено през призмата на отделните хранителни вещества, а като сложен процес, в който участват различни системи на организма.
Тубарните слюнчени жлези показват значението на слюнката и преглъщането още в началото на този процес. Интерстициумът насочва вниманието към движението на течности и вещества между клетките и тъканите, а мезентериумът разкрива, че усвояването на хранителните вещества не приключва с преминаването им през чревната стена – то е свързано и с техния транспорт, имунната защита и взаимодействието между различни части на организма.
И ако трябва да запомним едно нещо от всичко, казано досега, то е, че храненето не започва и не завършва с това, което поставяме в чинията си. То е прецизен процес, в който участва практически целият организъм.
Източник: José Miguel Soriano del Castillo, Catedrático de Nutrición y Bromatología del Departamento de Medicina Preventiva y Salud Pública, Universitat de València/The Conversation
