За едно малко момиченце, израстващо в Колумбия през 80-те години, научната кариера в НАСА, изглежда почти толкова невероятно, колкото стъпването на далечна планета. В наши дни Диана Трухильо обаче е авиокосмически инженер.

Всъщност тя ръководи екип от 45 души в лабораторията на НАСА, който отговаря за роботизираното рамо на най-новия марсоход – Perseverance.

Как Диана превръща обикновената мечта за Космоса в реалност? Това е приказка за Постоянство, която може би е написана в звездите.

Родена през 1983 г., още като малко момиче Диана е била сигурна в страстта си към науката. Но тя се съмнява докъде ще успее да се издигне в това, доминирано от мъже поле. Съдбата се намесва, когато баща й и предлага да я изпрати да живее при леля в Маями.

Едва 17-годишна по това време, тя пристига в Америка.

Само с 300 долара на свое име, Трухильо изпълнява различни домакински дейности, за да успее да завърши колежа в Маями Дейд. В допълнение към изучаването на английски, тя изучава космическо инженерство. Това не е никак лесно за нея. Понякога трябва да смени шест автобуса, само за да стигне до клас. През други дни почиства бани, за да може да си осигури средства. Но тя не се оплака и не се отказва.

„Виждах всичко, което ми се случва, като възможност“, каза Диана пред CBS News. „Не го виждах като:„ Не мога да повярвам, че върша тази работа през нощта, или „Не мога да повярвам, че чистя баня в момента“. Това беше по-скоро като „Радвам се, че имам работа и мога да си купя храна и да спя в къща …“

Тогава идва още един момент, променящ живота на Трухильо. Един от нейните професори небрежно споменава, че всъщност има познат астронавт. Осъзнаването, че е „само на един човек разстояние от запознаството си с астронавт“,е всичко, което е необходимо, за да подсили усилията и вярата на Диана в бъдещата й кариера.

Трухильо продължава да учи. Ставайки първата испанка, приета в Академията на НАСА, тя се справя толкова добре, че е една от две ученички, получили предложение за работа от престижната институция.

Приказка за постоянството

Докато е в академията на НАСА, тя е представена на експерта по роботи, Брайън Робъртс. Разпознавайки веднага нейния потенциал, той кани Трухильо да се присъедини към екипа му за космическа роботика на НАСА в Университета на Мериленд, където тя продължава своята бакалавърска степен по аерокосмическо инженерство през 2007 г.

По-късно същата година тя става член на екипа в Центъра за космически полети, Goddard, на НАСА. Оттогава Трухильо носи много шапки в американската космическа агенция, включително като ръководител на мисията на Curiosity Rover през 2014 г. – за което тя получи място сред 20-те най-влиятелни латиноамериканци в технологичната индустрия.

Глас за всички

Диана не спира дотук. Този февруари, когато марсоходът Perseverance кацна на повърхността на Марс, кацането беше коментирано от Трухильо и това се превърна в първото предаване на НАСА на испански език.

Тя направи този преврат, като домакин на първото по рода си предаване на агенцията на испански език, Juntos perseveramos (Заедно ние продължаваме), което оттогава е гледано повече от 2,5 милиона пъти в YouTube.

Може би не е изненадващо, че Трухильо е спечелила множество награди в своята област, а наскоро и орденът на Конгреса на Колумбия за заслуги Policarpa Salavarrieta.

Насърчаване на другите да посегнат към звездите

Заедно с продължаващите си научни усилия, Диана Трухильо продължава мисията си да дава пример, насърчавайки жени от маргинализиран произход да продължат кариерата си в сферите на STEM.

Космическата приказка на Даяна е доказателство, че точно отвъд бариерата на несигурността и съмненията, се крие цяла вселена от възможности, чакащи всеки, който желае да работи достатъчно усилено, за да докосне звездите.

Източник: GoodNewsNetwork