Днес имаме удоволствието да Ви срещнем с Валентин Стоянов – визионер и създател на фейсбук групата „Българска индустрия (Bulgarian industry)„, която с всеки изминал ден завоюва нови последователи, превръщайки се във важна част от производствения пейзаж на България.
Групата има за цел да предостави на своите членове най-актуалната информация за водещите производствени компании в страната. Стремежът на г-н Стоянов е да създаде дигитална общност, където иновации, предизвикателства и успехи в българската индустрия могат да бъдат споделяни и обсъждани.
В това интервю ще погледнем зад кулисите на групата, вдъхновението зад нейното създаване и каква роля играе в насърчаването на растежа и развитието на българската промишленост.
Здравейте, г-н Стоянов! За нас е удоволствие, че днес сте наш гост. Кога се появи идеята за създаването на фейсбук групата „Българска индустрия (Bulgarian industry)“ и каква беше основната Ви цел започвайки?
Идеята за създаване на ФБ група „Българска индустрия“ е от лятото на 2018 г., когато я и създадох. Следейки всевъзможна икономическа информация от години и участвайки активно на пазара на труда, си бях дал сметка, че съществува голямо разминаване между реалното развитие на българската икономика (растеж, ръст на доходите, нови сектори с по-висока добавена стойност) и възприятието на много български граждани относно икономиката (че едва ли не „нищо не се произвежда“, че индустрията ни не е толкова развита, колкото по времето на провалилия се комунистически експеримент и прочее мнения, които са далеч от фактите). Наред с това мога да кажа, че представянето на българската индустрия на практика отсъства от масмедиите ни, което подхранва представата, че „в България нищо не се произвежда“, което между другото се насажда и организирано от определени групи в социалните мрежи.
Именно заради това противоречие между мнения и факти, в някакъв момент реших да започна да представям едно по едно българските индустриални предприятия, към които добавям и компании от ИТ сектора. Всяко предприятие представям със снимки на производствената база, данни за годишните приходи, като често давам и линк към уеб сайта. И така вече повече от пет години, през които съм публикувал информация за четирицифрен брой компании – само с факти. Мненията, тълкуванията и трактовките ги оставям на читателите.
Управлението на една такава група отнема доста време, а Вие го правите изцяло безвъзмездно. Какво Ви мотивира, да се занимавате с това?
Както е известно, най-устойчивата мотивация идва отвътре. Възнамерявам групата да остане некомерсиален проект, въпреки честите въпроси кога ще я „монетизирам“. Нека това бъде опит за някакъв принос към обществото – да представяме българската индустрия и икономиката ни такава, каквато е, отвъд клишета, митове или добри пожелания.
Каква роля вярвате, че играе Вашата група в насърчаването на българската индустрия и бизнес общността в страната като цяло?
Едва ли играе някаква роля, но поне вярвам, че въздейства върху мисленето на част от членовете на групата. Не представлявам никаква организация, а единствено себе си. Все пак виждам, че в групата има много представители на бизнеса и институциите (централна и местна власт) и се надявам информацията да им е полезна. Вече сме над 23000, което значи, че информацията се следи от сериозен брой хора. Имаме например и публикации с по над 80000 достигания, което ни прави една малка медия.
Радвам се също, че доста хора започнаха да ми изпращат информации за предприятия, в които работят или притежават. С най-голямо удоволствие им правя представяния.
Каква е Вашата визия за бъдещето на българската индустрия и как групата „Българска индустрия (Bulgarian industry)“ може да допринесе за осъществяването на тази визия?
Българската индустрия се развива и подобрява показателите си пред очите ни. През всяка от последните 5 години, откакто групата съществува, има между 10 и 20 новооткрити предприятия годишно, като броят на закритите е в пъти по-малък. При това новооткритите обикновено имат производства с по-висока добавена стойност. Тоест едната тенденция е на нарастване на индустриалното производство.
На второ място виждам българската индустрия като все по-енергийноефективна.
На трето – очертават се тенденции на нарастваща роля на автоматизацията и роботизацията в работния процес.
Също виждам индустрията ни и като все по-интегрирана в глобалната икономика.
Амбиция за осъществяване на по-обща визия нямам, тъй като това е работа на държавата и бизнес организациите, но поне систематично поднасяната информация в групата може да даде идеи и храна за размисъл на факторите, взимащи решенията.
Как технологичните иновации и дигиталната трансформация могат да променят лицето на българската индустрия в близките години?
Разбира се, технологичните иновации и дигиталната трансформация създават и рискове, и възможности.
Вярвам, че пътят е към общ растеж, по-чисти производства и по-висока ефективност на процесите.
Също ми прави впечатление как бизнеси с под 1000 души персонал могат да правят буквално по няколко милиарда лева годишни приходи. Технологичните иновации водят и до такива примери. Отдавна отмина времето на обещаваните от политици „хиляди работни места“. Такива бройки вече има предимно в неефективни държавни предприятия, често работещи на загуба и издържани от данъкоплатците. Редно е и там да бъдат въвеждани иновации, които да водят до по-висока ефективност за обществото.
Коя е новината, която искате някой ден да споделите в групата си?
Много хубав въпрос, който ме кара да се замисля сериозно. Ако беше зададен през 2019 г., отговорът щеше да е новината за избора на България от страна на Volkswagen за откриване на завод на мястото на някогашния Кремиковци. Тъй като типичното съдържание, което публикувам, се състои в представяния на отделни предприятия, бих искал да видя у нас нещо като гига фактори на Tesla, нов завод за чипове или други по-високотехнологични производства. Вярвам, че имаме шанс да привлечем подобни инвестиции!
И все пак, ако трябва да избирам между едно знаково мегапредприятие с годишни приходи от 5 млрд. лв. или 10 на различни локации в страната с годишни приходи от по 500 млн. лв., бих избрал вторият вариант. Дори една мегаинвестиция да ни вкара в световния новинарски поток за известно време, рисковете от подобни проекти често надвишават мащабите на икономики като българската. Затова предпочитам честите новини за индустриални инвестиции в разнообразни сектори на различни места в България. Вярвам, че малките и средни иновативни предприятия трябва да са гръбнака на националната ни икономика.
Благодаря Ви за този разговор! В края, какво е Вашето послание към читателите на Лидер.БГ?
Може да прозвучи тежко, но мисля, че негативизмът и липсата на вяра в собствените възможности са основна пречка пред по-ускореното ни развитие като държава и общество. Светът уважава тези, които сами се уважават и са уверени в себе си. Затова си пожелавам да мислим по-положително, по-мащабно и да не живеем с несполуките и пропуснатите възможности от миналото.
