Планирането играе ключова роля във всекидневния живот и успешното постигане на цели. Това е процес, чрез който определяме какво искаме да постигнем и как ще постигнем тези цели. Без значение дали става въпрос за личен, професионален или бизнес план, способността да планираме ни предоставя рамка, която оформя действията ни и ни помага да се ориентираме в бъдещето.
Краят на годината е времето, когато правим равносметка на постигнатото и чертаем нови планове за това, което искаме да осъществим през предстоящата година и е чудесен момент да споделя своето разбиране по темата защо „планът“ всъщност не е „план“, а нещо друго.
Защо „планът“ не е „план“?
Знаете, че най-великите идеи са всъщност изключително съвършени в простотата си. Всъщност „планът“ не е „план“, а е чисто и просто „планиране“ – т.е. едното е съществително и като такова е статично и непроменящо се, докато второто е действие/процес и като такъв, във възможно най-голяма степен се влияе от външни, а много често и от вътрешни активиращи сили.
И сега нека си представим, че се качваме в автомобила си, задаваме конкретен адрес в навигацията и тръгваме. Маршрутът, който получаваме, е възможно най-оптималния не само по отношение на времето за пътуване, но и по отношение на километрите. Често се случва по време на пътя, маршрутът да се актуализира и навигацията да предложи нов вариант, в зависимост от моментното задръстване някъде по трасето. Т.е. имаме едно постоянно „наблюдение“ на ситуацията на пътя, съпроводено с адекватно на случващото се действие, което води до промяна, за да стигнем от точка А до точка Б по най-оптималния по отношение на време и километри маршрут.
За това сравнение се сетих по времето, в което пишех настоящата статия, не само защото напълно се припокрива с моята концепция за планирането, но и защото може да се приложи към всяко конкретно действие, което подлежи на влияние от средата. Спираме с пътуването и маршрутите. Как можем да приложим този пример към процеса на планиране?
С риск да провокирам много съпротиви и несъгласие у читателите, аз не планирам, за да изпълня всичко, което съм набелязала, на всяка цена. Аз планирам, за да мога да съм подготвена във всеки един момент да пренаредя програмата си, в зависимост от извънредни, независещи от мен обстоятелства, каквито обикновено налага заобикалящата ни среда. Т.е. имам график за деня, разпределен до минута, нещо непредвидено се случва – правя бърз преглед на календара си и в рамките на до 10 минути съм преподредила програмата си, като в много от случаите се налага да съгласувам преподреждането и с други лица, защото в 80% от работата ми аз съм в интеракция с хора.
Ще бъда абсолютно откровена с вас – за да стигна до това ниво, изминах много дълъг път.
В началото най-голямото ми затруднение беше свързано с това колко точно време да отделя за изпълнението на една задача. Като измина известен период от време, започнах много да се гордея с това как съм наредила програмата си, изпълнявах я с удоволствие … и изпадах в ступор, ако непредвидена ситуация ми „провалеше“ плана.
В такива дни общо взето не успявах да свърша нищо от планираното в работно време, защото не знаех как да се справя. Е, досещате се, че тогава имах доста извънредни часове работа, фокусирах се върху несвършените вместо върху свършените задачи и т.н., което доведе до друг проблем, който не е тема на настоящата статия.
През какво преминах след това – през много експерименти и анализи – как и кога съм най-ефективна, при какви условия успявам да свърша всичко планирано, какво е влиянието на състоянието на „вътрешния“ ми свят върху цялостните ми дейност и живот? Как реагирам на независещи от мен обстоятелства, колко устойчива съм, колко ефективна съм, колко щастлива съм?
На снимката по-долу можете да видите в много голяма степен влиянието, което оказват върху нас определени индикатори и всичко, което правим/виждаме/чувстваме/мислим/планираме и пр. (можем да изредим още много дейности, които както планирането са процеси, а не съществителни). От своя страна ние също оказваме влияние върху изброените по-горе дейности. Т.е. следва едно постоянно наслагване на много и различни по интензитет и наситеност динамики, които сами по себе си водят до промени не само на планираните от нас действия, но дори до адаптиране или напълно отпадане на цели. Последните е възможно вече да не са релевантни и/или адекватни на настоящото време и промените, които вече не са с временен статут, а със статута на „ново нормално“.
Т.е. в обобщен вид моята теза е следната: Ако искаме да постигнем конкретна цел (колкото и тя да отговаря на всички възможни стандарти за целеполагане, включително на ценностната ни система), задължително трябва да я планираме. Изпълнението на планирания път до постигането й не е напълно в наши ръце, защото не зависи изцяло от нас, а от всички постоянно променящи се, изключително интензивни и динамични процеси, които не само че ни заобикалят отвсякъде, но са такива и вътре в нас самите. И тогава сама по себе си целта на планирането е да ни държи в постоянна готовност да го променяме, адаптирайки се към промените и при необходимост да проверяваме валидността на голямата цел, която ни води по целия този път.
И на края искам да споделя, че това разбиране за целия процес на планиране е работещо за мен, за моите дейности и бизнес, за моя начин на мислене и приемане на света и случващото се в него от една страна и вътрешния ми свят от друга. А за последните много ми помогна разбирането, че светът, в който живеем, е изключително изменчив (постоянно променящ се), несигурен, сложен (многозначен, комплексен) и неопределен (непредвидим), или казано по друг начин VUCA World (V – Volatility (Изменчивост) – понятието представлява изменчивост, създадена от „турболентни“ фактори като дигитализация, свързаност, глобална конкуренция. Промените са бързи и с кратки интервали; U – Uncertainty (Несигурност) – днес промените са усилени и непредвидими. Трудно е да се разчита на предишен опит, когато се появят нови предизвикателства; C – Complexity (Сложност) –причинителите на промяна са трудни за откриване. Проблемите стават все по-сложни за разрешаване, тъй като са зависими от много фактори; A – Аmbiguity (Неяснота) – липсата на яснота за обстоятелствата покрай дадено събитие е причина хората да се чувстват объркани по отношение на това кой (какво, как, защо и къде) стои зад случващото се.)
Препоръчвам на всеки, който желае, да прочете повече за него, за съжаление у нас много малко се говори по темата, а терминът е създаден в края на 90-те години на миналия век.
