Замисляли ли сте се някога как физически сте в състояние да обработвате и разбирате думите, когато четете книга в главата си? Какво се случва в мозъка ви, докато четете точно това изречение, фраза, дума?
Сабрина Тюркер, невролог от Института за човешки когнитивни и мозъчни науки „Макс Планк“ в Германия, си задава същия въпрос.
„Въпреки големия брой невронаучни изследвания върху представянето на езика, малко се знае за организацията на езика в човешкия мозък“, казва тя. „Голяма част от това, което знаем, идва от единични изследвания с малък брой участници и не е потвърдено в последващи проучвания.“
Тюркер и нейните колеги се опитват да разрешат този проблем в наскоро публикуваното си изследване, като са използвали четенето като специфичен контекст на езика.
Техният мета-анализ събира данни от 163 различни експеримента, включващи сканиране на мозъка с fMRI или PET на над 3000 възрастни. Експериментите са насочени към разнообразни задачи за четене и езици, вариращи от отделни букви от азбуката до пълни текстове, четени както наум, така и на глас.
В някои експерименти дори са използвани реални и безсмислени думи, което дава още една възможност да се разбере какво точно се случва в мозъка ни, когато се сблъскаме с нещо едновременно познато и странно.
Както обясняват изследователите, „Това, което обикновено се счита за „четене“ в научната литература и от неезиковеди, представлява семантичен достъп (т.е. извличане на смисъл от писмени думи), докато общото между всички задачи, включени в това изследване, е фонологичната обработка (т.е. способността на мозъка да организира звуци и да извлича смисъл от тях).“
Резултатите от това проучване потвърждават силните връзки на лявата част на мозъка с четенето и езиковата обработка, но също така разкриват значението на една пренебрегвана досега част на мозъка в този контекст – малкия мозък.
Малкият мозък обикновено се свързва с равновесието, движението и двигателното обучение. Тюркер и колегите ѝ установяват, че десният дял на малкия мозък е особено активен по време на задачите за четене, като определени части от него са по-активни при четене на глас.
Левият дял се оказва най-ангажиран при четене на думи, а не при четене на букви или по-дълги текстове, като изречения или пасажи.
Резултатите са обобщени най-добре от самите изследователи: „Докато левият малък мозък изглежда показва по-силно семантично [смислообразуващо] участие по време на четене, десният малък мозък допринася основно за цялостните процеси на четене, което може да се дължи на ролята му в създаването на реч.“
Това проучване установява също така разлики в мозъчната активност при четене наум в сравнение с четене на глас. При четенето наум се използват области на мозъка, които са по-свързани с множество когнитивни изисквания, докато задачите за четене на глас активират повече слухови и двигателни области.
Въпреки че четенето може да изглежда като единствен вид дейност, резултатите от това проучване показват точно обратното: различните видове четене всъщност изискват множество уникални комбинации от активации на мозъчни области.
Както твърдят авторите на това обширно изследване, тези резултати „разширяват нашето разбиране за невронната архитектура, която стои в основата на четенето, потвърждават резултатите от изследванията на невростимулацията и могат да осигурят ценна невронна представа за моделите на четене“.
И така, следващия път, когато четете книга, не забравяйте, че това всъщност не е проста задача, а по-скоро сложен процес, не по-различен от симфония – множество региони играят своята роля в оживяването на поредица от думи и букви.
Източник: My Modern Met
