Енергийният пейзаж на Европа се променя. Само за две десетилетия делът на възобновяемите източници в енергийното потребление на ЕС се е увеличил почти три пъти, а днес почти всяка втора използвана единица електроенергия идва от чисти източници.
Последните данни на Евростат за 2025 година показват, че възобновяемите източници вече осигуряват повече от една четвърт от общото крайно енергийно потребление в ЕС, а почти половината от електроенергията в Съюза идва от вятър, слънце, вода, биомаса и други чисти източници.
Въпреки че Европа продължава устойчиво да се движи към постигането на заложените си климатични цели, данните разкриват и сериозните предизвикателства, които трябва да се преодолеят, за да бъдат те изпълнени.
Делът на възобновяемата енергия в ЕС продължава да расте
Според предварителните данни за 2025 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Европейския съюз е достигнал 26,2%, спрямо 25,2% през 2024 г.
Увеличението е още по-значително, ако се направи съпоставка с началото на наблюдавания период през 2004 г., когато възобновяемите източници са представлявали едва 9,6% от енергийното потребление на ЕС.
Темпът на промяна обаче далеч не е достатъчен, за да бъде постигната общата европейска цел. ЕС си е поставил задача до 2030 г. делът на възобновяемата енергия да достигне 42,5% от крайното енергийно потребление.
За да бъде постигната тази цел, темпът трябва значително да се ускори. Между 2026 и 2030 г. делът на възобновяемата енергия трябва да нараства средно с 3,3 процентни пункта годишно – значително по-бързо от досегашния ръст.
Швеция е лидер в използването на възобновяема енергия
Разликите между отделните държави в ЕС остават сериозни и докато някои страни вече получават значителна част от енергията си от възобновяеми източници, други все още са в началото на пътя.
Най-висок дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление през 2025 г. е регистриран в Швеция – 65,4%. Страната разчита основно на твърда биомаса, водноелектрическа и вятърна енергия, които заемат ключово място в нейния енергиен микс.
Второто място е за Финландия с 53,0%, като основните източници там също са твърдата биомаса, вятърната и водноелектрическата енергия. Следва Дания с 48,2%, където възобновяемата енергия идва основно от твърда биомаса, вятър и биогаз.
В другия край на класацията обаче ситуацията е съвсем различна. Държавите с най-нисък дял на възобновяеми енергийни източници са Белгия (14,9%), Словакия (16,3%) и Ирландия (17,2%).
България също се представя над средното европейско ниво по този показател. През 2025 г. делът на възобновяемите източници в брутното крайно потребление на енергия достига 33,8%, при средно 26,2% за Европейския съюз. Това поставя страната ни сред държавите, които вече са надхвърлили средния европейски резултат.
Почти половината електроенергия в ЕС вече е от възобновяеми източници
Най-сериозният напредък се вижда при електроенергията. През 2025 г. възобновяемите енергийни източници са осигурили 49,9% от брутното потребление на електроенергия в ЕС, което е увеличение с 2,4 процентни пункта спрямо 2024 г.
За сравнение, през 2004 г. делът на възобновяемата електроенергия е бил само 15,9%.
Държавите лидери в Европа по този показател са Австрия, където 90,8% от електроенергията идва от възобновяеми източници, следвана от Швеция (89,2%), Дания (77,7%), Португалия (65,6%), Гърция (60,9%) и Испания (60,7%). Всички тези държави вече произвеждат повече от 60% от електроенергията си от възобновяеми източници.
На противоположния полюс са Малта (11,2%), Чехия (19,2%), Люксембург (23,3%), Словакия (24,1%) и Кипър (27,5%).
Отоплението и охлаждането остават по-трудна задача
Докато при електроенергията възобновяемите източници вече осигуряват почти половината от потреблението, при отоплението и охлаждането промяната е по-бавна.
През 2025 г. делът на възобновяемата енергия в този сектор достига 27,4% – най-високата стойност от началото на наблюдението през 2004 г., когато делът е едва 11,7%. Увеличението спрямо 2024 г. обаче е едва 0,7 процентни пункта, след като година по-рано делът е бил 26,7%.
Темпът остава близък до средното годишно увеличение за периода 2004–2025 г., което е 0,75 процентни пункта годишно. Именно тази по-бавна промяна показва, че декарбонизацията на отоплението и охлаждането е едно от най-големите предизвикателства пред Европа.
Причината този сектор да се променя значително по-бавно е, че отоплението на сградите и промишлените процеси са силно зависими от съществуваща инфраструктура, която трудно може да бъде заменена толкова бързо. Необходими са инвестиции в термопомпи, модерни топлофикационни системи и различни решения за използване на възобновяеми източници.
За да се доближи до реализирането на климатичните си цели, Европа трябва да реши не само колко нови вятърни паркове, соларни централи и други енергийни мощности да бъдат изградени, а как успешно да модернизира цялата енергийна система – от производството до начина, по който домовете и бизнесът използват енергия.
Следващите няколко години ще покажат дали настоящият ръст ще бъде достатъчен, за да превърне възобновяемата енергия от обещание за бъдещето в основен двигател на европейската икономика.
