Христос воскресе! Честит Великден!
Едва ли някой от нас напълно осъзнава, че докато боядисваме дузина твърдо сварени яйца или месим козунаци, всъщност изпълняваме вековни, пълни с история практики, произлизащи от древни ритуали, средновековен фолклор и по-модерни превъплъщения.
Искате ли да научите повече за Великден и неговите традиции? Преди да се разходим из историята на празника, е важно да разберем произхода му – както по дух, така и по име.
Какво е Великден?
Великден е най-старият празник на християнството. Според основното вярване на религията, Исус Христос – Божият син, който е роден от Дева Мария на 25-ти декември, Коледа – възкръсва от мъртвите именно на този ден. Смята се, че възкресението му се е случило в неделя, на третия ден след неговото разпъване и последващото погребение.
В християнската вяра тази неделя – сега известна от векове като Великден – е най-важният ден в литургичния календар.
Защо Великден исторически е свързван с месец април?
За разлика от повечето други празници, които се падат на една и съща дата всяка година, Великден се основава на лунния календар. По-конкретно, той се провежда в неделята, която следва първото пълнолуние на или след пролетното равноденствие. Това също означава, че Великият пост – литургичният сезон, който започва с Пепелната сряда и приключва 40 дни по-късно на Великден – обхваща различни дати всяка година.
Тъй като Великден е денят, в който се смята, че Исус Христос е възкръснал, може би се чудите защо се свързва с Луната. Докато Великден се появява като християнски празник през 2-ри век, произходът му датира още по-далеч. Всъщност традициите на Великден могат да бъдат проследени до култури, предшестващи самия Исус.
Боядисване на яйца
Боядисването на яйца се е превърнало в основна традиция на Великден. Подобно на много празнични обичаи – включително пакостите на Хелоуин или шегите на Първи април – това забавление има езически корени.
В древни времена равноденствията и слънцестоенията са били разглеждани като свещени времена. Пролетното слънцестоене, по-специално, се празнува, за да сложи край на зимния студ и да приветства времето за прераждане.
В езическите пролетни празници неизлюпените яйца са ползвани, като символ на новия живот – концепция, адаптирана от християните в ранните години на Великден.
„Яйцата, като символ на новия живот, се превърнаха в логично обяснение на възкресението за обикновените хора“, обяснява Карол Кюсак, професор от университета в Сидни, „след студа на зимните месеци природата отново оживява“.
Християнските предания гласят, че когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце, обагрено в червено – символ на Христовата кръв. От този момент християните започнали да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. С времето навлизат и останалите цветове.
По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или в съботния ден, преди празника. Първото яйце винаги се боядисва в червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година. То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.
Плетени кошници
Традиционно поставяме великденските яйца в красиви плетени кошници, декорирани с трева.
Този обичай също се основава на езически ритуал, тъй като според Свети Беда Достопочтени, германската богиня Еостре е била известна с носенето на кошница, пълна с — какво друго? — яйца. Поклонниците също поставяли своите подаръци за Еостре в кошници.
Повече от хилядолетие по-късно германският народ ще преразгледа това древно знание, когато създаде ранната версия на великденската кошница. Предназначени да изглеждат като гнезда, тези кошници са изработени с мисъл за един много специален посетител: Osterhase, ранен прародител на Великденското зайче.
Великденско зайче
Великденското зайче не е традиция, която присъства на нашия Великден, въпреки че шоколадовите зайчета са навсякъде около нас.
Според германската легенда, Osterhase – заек, носещ яйца – ще посети домовете на децата в навечерието на Великден. Децата изработват импровизирани „гнезда“, които заекът да напълни с цветни яйца. В крайна сметка в наши дни зайчето, освен яйца, носи бонбони, шоколади и други малки подаръци, с които да зарадва децата.
Защо именно заека е избран да бъде този специален посетител? Отговорът отново се корени в пролетната символика – зайците традиционно представляват плодородието.
Боренето на яйцата
Боренето с яйца е основен момент в българската великденска традиция. В “чукането с яйца” всеки преживява символична борба за победа и ритуал за здраве през цялата година. Всички се „чукат“ с червени и шарени яйца. Това се прави за здраве. Който излезе с най-здравото яйце, т.е. бореца, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве.
Великденски козунаци
Преди козунаците да станат толкова популярни на този свят празник, за Великден са се приготвяли така наречените обредни хлябове. Те представлявали украсени, сплетени пити с 5 места в тях, отредени за червените яйца. Боядисаните яйца се поставяли по едно в четирите края на питата и едно в средата.
Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се месят козунаци.
Нови дрехи
На Великден се обличат нови дрехи. Тази традиция символизира възраждането на новия живот през пролетта и Христовото Възкресение.
Празникът днес
Днес Великден се празнува по целия свят. Верен на корените си, той обикновено се счита както за религиозен празник, така и за празник на пролетта. Смесената му история му позволява едновременно да служи като най-важния празник на християнството и като огромно забавление за децата – баланс, който превръща Великден в един от най-обичаните празници днес.
Източник: MyModernMet
