Начало Обществени Култура Не сме родени да спим сами: как човекът до нас променя съня...

Не сме родени да спим сами: как човекът до нас променя съня ни

Изследвания върху поведението на животните по време на сън разкриват, че сънят им се влияе от животните около тях. Маслиновите бабуини, например, спят по-малко с увеличаването на размера на групата, докато мишките могат да синхронизират циклите си на бързо движение на очите (REM).

В западните общества много хора предпочитат да спят сами, или най-много с романтичен партньор. Но както при други животни, живеещи в групи, съвместният сън при хората е често срещан, въпреки някои културни и възрастови различия. В много култури споделянето на легло с роднина се счита за напълно нормално.

Извън западните страни съвместният сън между родител и бебе е широко разпространен, като в части от Южна Америка, Азия и Африка достига между 60-100%.

Въпреки разпространението си, съвместният сън с бебето е доста спорна тема. Някои западни гледни точки, които ценят самостоятелността, твърдят, че спането самостоятелно насърчава самоуспокояването, когато бебето се събуди през нощта. Но еволюционните учени твърдят, че съвместният сън е важен, защото кара бебетата да се чувстват по-комфортно и в безопасност.

Много култури не очакват бебетата сами да се успокояват, когато се събудят през нощта, и гледат на нощните събуждания като на нормална част от кърменето и развитието.

Опасенията относно Синдром на внезапната детска смърт (СВДС) често карат педиатрите да препоръчват спането поотделно. Въпреки това, когато изследванията отчетат и други рискови фактори за СВДС – като неподходящи или опасни повърхности за сън – статистически не се установява съществена разлика в риска между бебета, които спят заедно с родител, и такива, които спят самостоятелно.Край на формуляра

Учените все още не могат категорично да кажат дали съвместният сън сам по себе си влияе на съня на бебето, или просто е по-често срещан при деца с определени особености на съня. Някои изследвания показват, че когато бебето спи близо до родителя, кърменето е по-лесно и по-често, а сънят и на двамата е по-лек. Според част от учените това може да е полезно, защото бебето се събужда по-лесно и така по-добре регулира дишането си.

Смята се също, че съвместният сън може да подпомогне емоционалната връзка между родител и дете и да намали стреса при бебето. Засега обаче научните данни не са еднозначни и няма категорично доказателство, че той е по-добър или по-лош за психичното развитие в сравнение със самостоятелния сън.

Съвместно спане в детството

Съвместното спане в детството също е доста често срещано явление според световни проучванияПроучване от 2010 г. сред над 7000 семейства в Обединеното кралство установява, че 6% от децата спят с родител до поне четиригодишна възраст.

Някои семейства избират този подход, когато детето има трудности със съня. В други държави – включително и в някои западни страни като Швеция – съвместният сън до училищна възраст се приема като нормална част от грижовната и спокойна семейна среда.

Също така е обичайно братя и сестри да споделят една стая или дори едно легло. Проучване от 2021 г. в САЩ показва, че над 36% от децата на възраст между 3 и 5 години спят заедно с някого през нощта – било то с родители, братя и сестри, домашни любимци или в различни комбинации.

С възрастта съвместният сън намалява, но не изчезва напълно. До 13,8% от родителите в Австралия, Великобритания и други страни съобщават, че са споделяли съня си с дете на възраст между 5 и 12 години.

Две по-нови американски проучвания, използващи устройства на китката за проследяване на съня, показват, че децата, които спят с някого в едно легло, може да спят по-кратко от тези, които спят сами. Това обаче не се дължи на по-чести събуждания през нощта, а по-скоро на това, че тези деца си лягат по-късно.

Възрастни, които споделят леглото си

Според проучване на Националната фондация за съня в САЩ от 2018 г., между 80% и 89% от възрастните, които живеят с партньора си, спят в едно легло с него.

През годините навиците са се променяли. В миналото хората често са спели заедно с други членове на семейството или гости в дома, докато по-късно самостоятелният сън става по-разпространен, особено след като се засилват представите за хигиена и зарази.

Много двойки споделят, че съвместният сън ги кара да се чувстват по-близки. Изследвания показват, че спането с партньор може да е свързано с по-дълъг сън и усещане за по-добра почивка. Често партньорите дори синхронизират фазите на съня си, което може да засилва чувството за интимност.

Не всичко обаче е толкова розово. Някои проучвания сочат, че при хетеросексуални двойки жените по-често страдат от нарушен сън заради движенията на партньора. Също така хората, които спят с някого, понякога имат по-малко дълбок сън, въпреки че субективно усещат съня си като по-добър.

Много въпроси относно съвместния сън остават без отговор. Например, не разбираме напълно ефектите от съвместния сън върху развитието на децата или ползите от него за възрастните, освен за романтичните партньори.

Някои изследвания обаче показват, че съвместният сън може да ни успокои, подобно на други форми на социален контакт, и да помогне за подобряване на физическата синхронност между родители и деца.

Няма универсален правилен отговор дали да спите заедно или поотделно. По-важно е решението да се взема според възрастта, здравето, качеството на съня и нуждите на хората, а не само според обществените навици.

Източник: Goffredina Spanò, Lecturer in Developmental Cognitive Neuroscience, Kingston University; Gina Mason, Postdoctoral Research Fellow in Psychiatry and Human Behaviour, Brown University/The Conversation