На три марсиански обекта енергията, генерирана от скоростта на вятъра, може да поддържа екип от шест души.
Проучване, публикувано в Nature Astronomy, предполага, че Марс има достатъчно енергия, за да генерира енергия за бъдещи мисии с екипаж, съобщава Space.com.
С помощта на най-съвременния глобален климатичен модел на Марс, учени от изследователския център на НАСА, Еймс в Маунтин Вю, Калифорния, анализират общия планетарен потенциал на марсианския вятър и откриват, че скоростта на вятъра в някои предложени места за кацане е достатъчно висока, за осигурява „самостоятелен“ или „допълнителен“ източник на енергия към слънчевата или ядрената енергия.
„Наистина е вълнуващо, че чрез комбиниране на потенциална вятърна енергия с други източници на енергия, ние отваряме големи части от планетата за изследване и към тези наистина интересни от научна гледна точка зони, които научната общност може да е дискредитирала преди това поради енергийни изисквания“, казва Виктория Хартуик, изследовател в изследователския център на НАСА, Еймс в Маунтин Вю, Калифорния.
Вятърната енергия може лесно да допълни слънчевите масиви на Марс
Преди това изследователите са пренебрегвали вятърната енергия като потенциален източник на енергия за бъдещи мисии, тъй като атмосферата на Марс е доста тънка в сравнение със тази на Земята.
„Най-голямото предизвикателство за вятърната енергия на Марс е, че дори бързите ветрове не носят голяма сила“, казва Хартуик пред Space.com.
Но въпреки ниската си атмосферна плътност, според симулации на демонстрации на изходна мощност на вятърни турбини на части от повърхността на Марс, вятърната енергия е необичайно значителна. Това лесно може да действа като допълнение към слънчевите масиви и да осигурява енергия през нощта и по време на мащабни прашни бури.
Напоследък създаването на нови вятърни турбини, които могат да работят в отдалечени и екстремни места и да извличат енергия от бавни ветрове, може да се окаже полезно на Марс.
Установени са 13 района със стабилни ветрови ресурси
Хартуик и колегите му използват информация за Марс, включително сложни подробности за неговия пейзаж, топлинна енергия, нива на прах и слънчева радиация в глобалния климатичен модел, който първоначално е проектиран за Земята.
Те изчисляват количеството мощност на четири различни вятърни турбини – 300-киловата Enercon E3, която притежава ротор с диаметър 100 фута (33 метра), и петкиловата Aeolos V, която има диаметър 15 фута ( 4,5-метров) ротор — който може да генерира на Марс.
Марсианската мощност е максимизирана през нощта, което означава, че може лесно да компенсира слънчевата енергия. Отбелязано е, че вятърната енергия е силна по време на прашни бури и през зимните сезони.
„Успяхме да идентифицираме 13 широки региона със стабилни вятърни ресурси“, казва Хартуик пред Space.com.
От 50 предложени марсиански места за кацане е установено, че скоростта на вятъра в 40 от тях може да осигури известна мощност. Space.com съобщава, че на три места скоростта на вятъра може да генерира 24 киловата за повече от 35% от годината, поддържайки екип от шест човека.
В останалите седем обекта вятърната енергия може да достави повече от 50% от общата мощност, необходима по време на зимни или прашни бури. Освен това, ако вятърната енергия се използва само за научни инструменти, тя може да се използва за 30 обекта.
Необходими са бъдещи изследвания, за да се проучи вида вятърни турбини, които могат да работят безпроблемно при марсиански условия.
Източник: InterestingEngineering
