Самураите са легендарни воини. Познаваме историите им от стотици книги, филми и телевизионни предавания, посветени на тях. Всички те са изградили в съзнанието ни образа на самурая, който почти винаги има едно и също лице – мъж с броня и меч, превърнал честта, дисциплината и бойното майсторство в начин на живот.
Легендите от екрана обаче рядко представят цялата картина и историята на феодална Япония се оказва далеч по-сложна.
Имало ли е жени-самураи в Япония? Археологически находки и исторически свидетелства показват, че на японските бойни полета са присъствали и жени, а някои от тях са били обучавани да боравят с оръжие и действително са участвали във военни действия.
Едно от най-интересните доказателства се намира в Сенбон-хама (Senbonhama), край днешния град Нумадзу (Numazu) в префектура Шидзуока (Shizuoka) – място, свързвано с битка между клановете Такеда и Ходжо през 1580 г., в разгара на бурния период Сенгоку (Sengoku).
Около една трета от останките са на жени
Научно изследване на човешките останки от мястото, публикувано през 1989 г. от антрополога Хисаши Сузуки от Университета в Токио, установява нещо необичайно.
Според анализа на базата на слепоочните кости учените оценяват, че на мястото са погребани повече от 105 души, като приблизително две трети са мъже, а една трета – жени.
Още по-впечатляващи са следите върху част от черепите. Изследователите откриват прорези от мечове, следи от плъзгащи удари с остриета, прободни наранявания от заострени оръжия и други травми, свидетелстващи за насилствена смърт.
Тези открития поставят под въпрос установената представа за японските бойни полета през Средновековието, традиционно смятани за място, запазено основно за мъже.
Важно е да се каже, че наличието на женски останки само по себе си не доказва, че всички тези жени са били бойци. Археологията ни помага да погледнем далеч назад в миналото, но не може да даде категорични отговори на всички въпроси. Няма как да бъде установена ролята на всеки погребан човек – дали е участвал пряко в сраженията, просто е придружавал армията или е станал косвена жертва на конфликта.
Това се превръща в поле на продължаващи спорове между историците. Затова находката е силно доказателство за женско присъствие във военен контекст, но не и основание да твърдим, че една трета от самурайските армии са били съставени от жени.
Жените воини не са легенда
Друго обаче можем да твърдим със сигурност – жените бойци в Япония не са мит. Жените от воинската прослойка са принадлежали към същата социална класа като мъжете и част от тях са получавали подготовка за боравене с оръжие, особено за защита на дома, семейството и владенията по време на война.
За жените, които действително са участвали в сражения, днес често се използва терминът onna-musha (女武者) – „жени воини“. И историята е запазила имената на редица такива жени.
Сред тях са Акай Теруко (Akai Teruko), известна и като Мьоин-ни Теруко, за която се разказва, че е продължавала да воюва дори в напреднала възраст, Тачибана Гинчийо (Tachibana Ginchiyo), свързвана с отбраната на владенията на своя клан, и Йошиока Мьорин-ни (Yoshioka Myōrin-ni), която според сведенията организирала защитата на замък Цурусаки срещу значително по-многобройни сили.
Едно от най-легендарните имена обаче остава това на Томое Гозен (Tomoe Gozen), описана в средновековния епос Heike Monogatari като изключителен воин. Нейната впечатляваща история остава легенда, защото историците не разполагат с достатъчно доказателства за действителното ѝ съществуване.
За сметка на това има други примери, които са много по-добре документирани.
Накано Такеко и женският отряд на Айдзу
В края на самурайската епоха една жена оставя дълбока следа в историята. По време на войната Бошин през 1868 г. Накано Такеко (Nakano Takeko) се включва в отбраната на владението Айдзу. Заедно с други жени тя участва в импровизирана женска бойна група, известна като Jōshitai (娘子隊) – „женският отряд“.
Въоръжени с традиционното японско оръжие нагината (薙刀) – дълго древково оръжие с извито острие, жените се включват в сраженията срещу императорските сили. Самата Такеко загива през октомври 1868 г., докато води атака.
Сред жените, свързани с отбраната на Айдзу, е и Ямамото Яе, по-късно известна като Нииджима Яе, обучена в стрелба от своя баща. Тя използва пушка Spencer при защитата на замъка Цуруга, а по-късно става член на Японския Червен кръст и се грижи за ранените по време на последващи военни конфликти.
Всички тези примери показват, че участието на жени във военния свят на Япония далеч не се ограничава само до легендите.
Защо жените постепенно изчезват от историята на самураите?
Как се стига до това образът на самурая в наши дни да е почти изцяло мъжки? Една от основните причини е начинът, по който се променя японското общество през годините. Постепенното превръщане на самураите от военна прослойка в по-формализирана социална класа променя ролята на жените, която все повече се свързва с дома и семейството.
Историческите хроники също поставят в центъра предимно мъжките политически и военни лидери. Жените присъстват много по-рядко в официалните разкази, а част от историите им постепенно се смесват с легендите. Но археологията може да разкаже нещо, което писмените източници са пропуснали.
За съжаление човешките останки не могат да ни кажат всичко за живота на хората, на които са принадлежали. Но могат да покажат кой действително е присъствал на места, на които традиционният исторически разказ рядко поставя жени.
Вероятно именно това прави историята толкова интересна и постоянно развиваща се наука. Защото едно случайно откритие, намерен документ или археологическа находка могат да променят разбиранията ни за света преди нас или поне да ни накарат да си задаваме въпроси.
Останките от Сенбон-хама не са причина да кажем, че е съществувала тайна „армия от жени самураи“, но са още едно парченце от картината на реалния свят на самураите, който може да е бил много по-сложен от образа, който векове наред сме виждали в книгите, картините и киното.
Източници: Journal of the Anthropological Society of Nippon (J-STAGE); National Diet Library of Japan; Numazu City; Oita Prefectural Library; British Museum; Live Science; Tokyo Weekender; My Modern Met
