Хората постоянно подценяват желанието на другите, да получат конструктивна обратна връзка и следователно не им дават такава, дори когато това може да подобри представянето на човека по дадена задача.
Това показват резултатите от изследване, публикувано от Американската психологическа асоциация.
„Хората често имат възможности да предоставят на другите конструктивна обратна връзка, която може да бъде много полезна – това може е печатна грешка в презентацията им преди представяне на клиент или да кажат на кандидат за работа за изцапана риза преди интервю“, казва водещият автор Никол Аби-Есбер, докторант в Harvard Business School.
„Като цяло нашето изследване установява, че хората постоянно подценяват желанието на другите за обратна връзка, което може да има негативни последствия за потенциалните получатели на фийдбека.“
Конструктивната обратна връзка е инструмент за подпомагане на ученето и представянето, а изследванията показват, че хората се нуждаят от нея и я искат.
Въпреки че сами искат конструктивна обратна връзка, хората често избягват да я дават на другите. В пилотно проучване, проведено от изследователите, само 2,6% от участниците информират водещия проучването за видимо петно по лицето му (например шоколад, червило или червен маркер).
Предишни изследвания показват, че хората избягват да дават обратна връзка от страх от негативна реакция, като например другият да се смути или разстрои.
Аби-Есбер и нейните колеги теоретизираха, че може да има друга причина, която да спира хората: те просто не разпознават напълно потенциала на техния принос за подобряване на резултатите на другите, което ги кара да подценяват желанието на другите за такава обратна връзка.
За да тестват теорията си, изследователите проведоха серия от пет експеримента, включващи 1984 участници, за да измерят колко хора подценяват желанието на другите за конструктивна обратна връзка.
В един от експериментите на участниците са представени 10 хипотетични неудобни социални ситуации на работа, в които биха могли да дадат или да получат конструктивна обратна връзка.
В друг експеримент участниците са помолени да си помислят за ситуация, в която биха могли да дадат или биха искали да получат конструктивна обратна връзка.
В последния експеримент, участниците са разделени по двойки, като единият тренира реч за състезание, а другият трябва да слуша и да му дава обратна връзка.
Във всичките пет експеримента хората подценяват желанието за конструктивен фийдбек на потенциалните получатели. Проучването показва, че хората са по-склонни да дадат обратна връзка на някой за храна по лицето или скъсан панталон, отколкото за презентационните му умения.
Изследователите са изненадани да открият, че простата намеса във възприемането на перспектива може да увеличи вероятността някой да разпознае нуждата и да предостави обратна връзка. Просто молят хората бързо да помислят: „Ако бяхте този човек, бихте ли искали обратна връзка?“. Това помага на участниците да разпознаят стойността на обратната връзка за другия човек и премахна пропастта между даващ и приемащ.
„Когато се колебаете дали да дадете обратна връзка, препоръчваме ви да я дадете“, каза Аби-Есбер. „Отделете секунда и си представете, че сте на мястото на другия човек, и се запитайте дали бихте искали обратна връзка. Най-вероятно ще го направите и това осъзнаване може да ви помогне да го направите.“
„Обратната връзка е от ключово значение за личностното израстване и усъвършенстване и може да реши много проблеми на получателя“, каза съавторът Франческа Джино, доктор по философия, също от Harvard Business School. „Следващият път, когато чуете някой да произнася неправилно дума, видите петно на ризата му или забележите печатна грешка на слайда му, ние ви призоваваме да му покажете това – той вероятно иска обратна връзка повече, отколкото си мислите.“
Изследването е публикувано в Journal of Personality and Social Psychology на APA.
Източник: Американска психологическа асоциация
