Натъквали ли сте се на куче, което прилича на своя стопанин? Макар че това явление може да изглежда като нещо преувеличено от поп културата, всъщност се оказва, че науката също го подкрепя. Освен това то се случва по-често, отколкото си мислим и изглежда причината се корени в психологията.
Проучване, публикувано през 2015 г., установява, че жените с дълга коса предпочитат кучета с подобни дълги уши, като например бигъл, докато жените с къса коса са по-склонни да осиновят кученце с къси уши, като например хъски.
„Има много начини, по които нещо може да започне да ви се струва познато, един от които е, че като дете може да сте имали точно такова куче“, казва Арт Маркман, когнитивен учен и старши заместник-ректор по академичните въпроси в Тексаския университет в Остин, пред CNN. „Но друго нещо, което може да накара нещо да ви се стори познато, е, че то прилича на нещо, което сте срещали преди – като, да речем, себе си.“
Междувременно изследването, проведено от Садахико Накаджима от Катедрата по психологически науки в университета „Kwansei Gakuin“, Япония, се фокусира върху друга характеристика.
Накаджима установява, че кучетата и стопаните си приличат в областта на очите, въз основа на изследване, при което на студенти са показани два комплекта снимки на непознати за участниците двойки човек-куче; на едната е изобразен истински стопанин с домашния си любимец, а на другата – случайна, „фалшива двойка“.
Повечето участници не само правилно открили истинската двойка, но и покриването на областите на очите на кучетата или собствениците значително намалило точността на участниците.
Трима учени от университета VU в Амстердам изследват затлъстяването при домашните любимци и техните стопани. Изследователите – Мариеке Ниланд, Франк Стам и Якоб Сейдел – работят с 47 двойки кучета и техните собственици и 36 двойки котки и техните собственици със съдействието на три местни ветеринарни клиники.
Те откриват значителна връзка между степента на наднормено тегло на кучетата и индекса на телесната маса на техните собственици. Те обаче не документират подобна закономерност между котките и техните собственици с наднормено тегло.
Но какво може да се каже за поведението? Бразилският психолог Рената Рома посочва еволюционната история, която също ни е подтикнала да търсим съмишленици, за да изграждаме взаимоотношения.
„В еволюционен контекст присъствието в сплотени и предвидими групи е увеличило сътрудничеството и оцеляването“, казва тя. „Тези модели продължават да оказват влияние върху взаимоотношенията ни с другите, като предпочитаме връзки с хора, които изглежда споделят нашите ценности, поведение или дори физически характеристики. Очевидно подобни механизми влияят на начина, по който се отнасяме и към кучетата.“
Рома обаче добавя, че „родителите“ на домашни любимци могат да подсилват определени поведения въз основа на собствените си предпочитания или рутинни практики. В крайна сметка, отвъд приликите, във всяка връзка между човек и куче винаги има нещо по-голямо.
„Точно както в отношенията между хората, приликата не е непременно това, което ни държи заедно. Въпреки че приликата играе роля, понякога най-значимите връзки не са между тези, които си приличат“, обяснява тя. „Това, което изглежда има най-голямо значение, е колко добре се свързваме, подкрепяме, приемаме потенциалните различия и изграждаме взаимно разбиране.“
Източник: My Modern Met
