През най-женския месец от годината продължаваме разговора за борбата на жените за еднакви възможности за развитие и равноправие във все още мъжкия свят, в който живеем.
Според последните данни, представени от Евростат, през 2024 година едва 1/3 (33,4%) от местата в националните парламенти на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) са заети от жени.
Това е увеличение с 5,6 процентни пункта спрямо ситуацията в Съюза през 2014 г., но въпреки отчетения ръст равнопоставеността в политическото представителство е все още твърде далечна цел в много държави.
Кои са държавите-лидери и кои изостават?
Най-висок дял на жените в политическия живот е регистриран в Скандинавските страни. Швеция е лидер по този показател с 45,6%, следвана от Финландия с 45,5% и Дания с 44,7%. В тези държави има сериозни политики за равенство между половете и това намира пряко отражение и в управлението.
В други държави обаче ситуацията с представителството на жените е много по-различна. Най-нисък дял на жени парламентаристи се наблюдава в Кипър (14,3%), Унгария (14,6%) и Румъния (19,5%). Тези цифри доказват, че в някои части на Европа има нужда от повече усилия и работа за постигане на равноправие.
България също е сред държавите с нива под средните за Европа, като през 2024 година 25,8 % от местата в националния парламент са били заети от жени, което е увеличение с 5,4 процентни пункта спрямо 2014 г.
В сравнение с 2014 г. 3 държави от ЕС са увеличили дела на жените представители с 10 или повече процентни пункта: Малта (+14,9 процентни пункта), Латвия (+13,0 процентни пункта) и Франция (+10,3 процентни пункта).
Повече жени в националните правителства през 2024 г.
Постигнатият напредък е още по-голям в състава на националните правителства. През 2024 г. жените ще заемат 35,1 % от местата в националните правителства, което е със 7,4 процентни пункта повече в сравнение с 2014 г. (27,7 %).
Лидер в това отношения е Финландия, където 60% от членовете на националното правителство са жени. След нея се нареждат Белгия с 55%, Естония с 50% и Франция с 50%.
За разлика от тях, през 2024 година в Унгария изобщо няма жени в националното правителство, докато в Чехия те са 5,9 %, а в Хърватия – 10,5 % от членовете на правителството.
По този показател България се представя по-добре от редица държави и отчита нива над средните в Европа, като през 2024 година делът на жените в правителството на страната е 38,4%, което е увеличение с 7,5 процентни пункта спрямо 2014 година.
В повечето държави от ЕС делът на жените в националните правителства е нараснал от 2014 г. насам. Най-голямо увеличение е регистрирано в Белгия (+32,8 пр.п.), следвана от Португалия (+25,7 пр.п.) и Литва (+24,9 пр.п.).
Макар че напредъкът в женското участие в политиката е очевиден, Европейският съюз все още е далеч от постигане на равенство. Докато някои държави демонстрират сериозен ангажимент към включването на жените в управлението, други все още изостават. За постигането на по-голям баланс, са необходими ефективни политики за равенство и промяна в обществените нагласи спрямо ролята на жените в днешния свят. Само така жените ще заемат мястото, което заслужават в управлението на Европа.
