- Тази статия изследва някои от най-популярните апокалиптични сценарии.
- За да посрещне тези потенциални предизвикателства, светът трябва да бъде подготвен, да разработи инструменти за наблюдение и бързо реагиране и да извлече поуки от историята, за да предотврати широкомащабни огнища и бедствия.
- Докато учените вече развенчаха редица теории, други остават силно спорни.
Темата за края на света едва ли някога ще спре да вълнува умовете на хората. Бавно и постепенно ли ще се случи всичко или с гръм и трясък? Като оставим настрана холивудските блокбастъри, кои са някои от основните теории за това как светът може да посрещне своя край? Нека да разгледаме шест.
Апокалиптичен удар от астероид
Нашата планета е претърпяла безброй сблъсъци с астероиди през дългата си история и някои експерти смятат, че един ден достатъчно голям астероид може отново да се сблъска с нашата планета. Достатъчно големите астероиди имат потенциала да причинят широко разпространено опустошение.
Според НАСА около 44 метрични тона метеорити удрят Земята всеки ден. Повечето от тях са с размерите на песъчинка и изгарят веднага след навлизане в земната атмосфера.
Изчислено е, че за да може метеорит изобщо да стигне до повърхността, той трябва да е широк най-малко 16 фута (5 метра), когато за първи път се срещне с атмосферата. А метеоритите с такъв размер са по-редки, камък с размерите на кола попада на нашата планета само веднъж годишно, а такъв с размерите на футболно игрище само веднъж на 2000 години.
И това не е достатъчно, за да бъде убиец на планета. Учените изчисляват, че ще е необходим астероид с ширина 60 мили (96 километра), за да унищожи живота на Земята.
Въпреки това, макар и малко вероятно, катастрофалното въздействие не е нечувано. Доказателствата сочат, че ударът на астероид преди 65 милиона години е това, което е унищожило динозаврите и е променило хода на живота на Земята.
Въпреки че шансовете за край на цивилизацията са относително ниски, учените продължават да изучават и да се подготвят за потенциалните опасности, породени от тези бомби със закъснител. Разбирането на рисковете позволява разработването на стратегии за отклоняване или унищожаване на идващи астероиди, като мисията DART на НАСА, гарантирайки оцеляването на нашата планета.
Изкуственият интелект поема контрола
Концепцията за „технологична уникалност“ си представя, че изкуственият интелект (AI) не само надминава човешкия интелект, но става самоосъзнат и способен да се подобрява. Звучи като сюжет от филм за Терминатор, но много мислители вярват, че това е реална възможност.
Професор Стивън Хокинг веднъж казва пред BBC, че „развитието на пълен изкуствен интелект може да означава края на човешката раса“.
По-вероятно от сценария на Терминатор обаче е, че растежът на ИИ води до по-бавно влошаване на основите на обществото. Както казва Джесика Нюман, директор на Инициативата за сигурност на изкуствения интелект на Калифорнийския университет в Бъркли, наскоро в статия на Guardian:
„Опасността е от нещо много по-просто, което е, че хората могат да програмират AI да прави вредни неща, или в крайна сметка причиняваме вреда, като интегрираме присъщо неточни AI системи във все повече и повече области на обществото.“
Вече видяхме това по начина, по който AI улеснява разпространението на дезинформация и фалшиви изображения, които все по-трудно се различават от истинските. Крайният резултат може да не е злонамерени AI роботи, които физически унищожават човечеството, а човечеството, използващо AI, за да се самоунищожи.
Слънчеви изригвания изпържват нашата електроника
Слънчевите изригвания се характеризират с интензивни изблици на енергия и радиация от повърхността на Слънцето. Само за няколко минути материалът се нагрява до много милиони градуси. Той произвежда изблик на радиация в електромагнитния спектър, от радиовълни до рентгенови и гама лъчи.
Въпреки това, докато интензивните слънчеви изригвания освобождават високоенергийни частици, които могат да бъдат също толкова опасни за хората, колкото и нискоенергийната радиация от ядрени взривове, ние всъщност сме много добре защитени от тези ефекти от магнитното поле и атмосферата на Земята.
Може би по-опасни са изхвърлянията на коронарна маса (CMEs). Това са големи изтласквания на плазма и магнитно поле от слънчевата корона и се разширяват по размер, докато се разпространяват далеч от Слънцето.
CME обикновено започват, когато силно усуканите структури на магнитното поле в долната корона на Слънцето станат твърде напрегнати и се пренастроят. Това може да доведе до внезапно освобождаване на електромагнитна енергия и експлозивно ускорение на плазмата далеч от Слънцето. CME, пътуващи по-бързо от фоновата скорост на слънчевия вятър, могат да генерират ударна вълна, която ускорява заредените частици пред тях.
Тези бури със сигурност могат да бъдат опасни за комуникациите на Земята. На 23 юли 2012 г. много мощен CME разкъса орбитата на Земята. За щастие Земята не беше на линията на огъня. Ако беше така, може би щяхме да видим прекъсвания на радиото и грешки в GPS навигацията, последвани от широко разпространени прекъсвания на захранването.
В много райони хората дори няма да могат да измият тоалетните си, тъй като водоснабдяването в градовете до голяма степен разчита на електрически помпи. Отстраняването на този вид повреда може да отнеме много време.
Даниел Бейкър от Университета на Колорадо казва пред The Guardian: „Излязох от последните ни проучвания по-убеден от всякога, че Земята и нейните жители са имали невероятен късмет, че изригването през 2012 г. се е случило, когато се е случило. Ако изригването се беше случило само една седмица по-рано, Земята щеше да бъде на линията на огъня.“
Ядрена война
Wikimedia
Теорията за взаимно гарантирано унищожение (MAD) твърди, че ядрената война е малко вероятна, защото независимо кой ще направи първия ход, всички страни ще бъдат заличени – няма да има „победител.“ Въпреки това, MAD взема предвид само сценариите от Студената война, при които двете страни се познават и имат еднакво въоръжение.
Ами ако някой детонира ядрено оръжие, но няма начин да се каже кой го е направил? Щеше ли да доведе до масово отмъщение? Ако е така, резултатът може да бъде ядрена зима.
Това е теорията, че ядрените експлозии биха изхвърлили толкова много прах и дим, че биха попречили на много слънчева светлина да достигне повърхността, което потенциално ще продължи няколко години и ще доведе до широко разпространена смърт на растенията и животни. Неизброим брой хора ще загинат и човечеството ще се бори да отглежда храна, което ще доведе до хаос и насилие.
Капацитетът за освобождаване на стотици ядрени оръжия за няколко минути е смразяваща реалност, която може да накара всеки да потръпне, особено като се има предвид, че най-значимата заплаха от ядрена война може да възникне от злополуки или неправилна комуникация.
През 1986 г. руският офицер Станислав Петров решава да не докладва за американски удар, като заключва правилно, че това е фалшива тревога. Впоследствие той е наречен „Човекът, който спаси света“.
Пандемии
Както вече знаем, пандемиите засягат не само здравето; те също нарушават икономиките и социалния ред. Тъй като светът продължава да се затопля, пандемиите се очаква да станат по-чести, тъй като новите вируси се развиват и мутират по-бързо, отколкото можем да разработим ваксини или лекарства за тяхното лечение.
В допълнение, модерното пътуване ускорява предаването на болести, като гарантира, че нов вирус ще се разпространи във всички краища на земното кълбо, преди да може да бъде спрян.
Има 26 семейства вируси, за които е известно, че заразяват хората; от петте пандемични събития от 1900 г. насам всички са били свързани или с грип, или с коронавирус и потенциалната поява на следващата пандемия не се пренебрегва. Световната здравна организация има списък на патогени с пандемичен потенциал, който се актуализира веднъж годишно.
На тазгодишната годишна среща на Световния икономически форум в Давос, една сесия е фокусирана върху „Болестта X“. Това, според Световната здравна организация, „представлява знанието, че сериозна международна епидемия може да бъде причинена от патоген, засега неизвестен, че причинява човешка болест“.
За да се предотврати това, трябва да има глобални планове за действие, включващи наблюдение, ранно откриване и бърза реакция. В свят, в който малък вирус може да ни постави на колене, ученето от историята и бдителността са най-добрият начин да избегнем бъдещи големи епидемии.
Както Марк Уулхаус, професор по епидемиология на инфекциозни заболявания в Университета на Единбург, посочва в неотдавнашна статия в Guardian, „Ние обичаме да мислим, че откриваме вируси, но трябва да знаем, че и вирусите ни откриват“.
Изменение на климата
Вече има достатъчно доказателства, че изменението на климата е реална и постоянна заплаха и че човешките действия са отговорни за нея.
Докато човешката дейност продължава да инжектира парникови газове в атмосферата, глобалното затопляне продължава да се увеличава. Този температурен скок причинява увеличаване на екстремните метеорологични явления и по-високи морски нива, заплашвайки унищожаването на цели екосистеми. Това не само оказва влияние върху естествения свят, но и прави оцеляването на хората много по-трудно.
Например, изчислено е, че до 2050 г. производството на храни ще трябва да се увеличи с 50 процента, за да се изхрани все още растящото население. Но изменението на климата вече засяга способността ни да отглеждаме достатъчно храна и този проблем ще се влошава.
Въпреки че изменението на климата няма да доведе до унищожаването на планетата или дори до края на човешката раса, то вероятно ще направи живота на Земята много по-труден. Това ще включва много предизвикателства от нарастващ глад, суша, наводнения, пожари, бури и други бедствия. Това от своя страна може да доведе до срив в човешката цивилизация.
Източник: InterestingEngineering
