AgroVAR e българска стартъп компания в областта на селското стопанство. В своя иновативен бизнес модел AgroVAR съвместява изкуствен интелект и прилагане на земеделски практики за рентабилно земеделско производство.
AgroVAR е агротехнологичен стартъп, фокусиран върху предоставянето на цифрови инструменти и практически знания за фермери, които са започнали или искат да започнат прехода си от конвенционално към регенеративно земеделие. Компанията успешно предоставя своите иновативни решения на фермери в България, и скоро планира да разшири обхвата си до още няколко държави като започне с Унгария, Румъния и Украйна.
AgroVAR е член на BESCO – Българската стартъп асоциация, както и на няколко международни асоциации, Greentech Aliance – основана от Любомила Йорданова (CEO – Plan A) и включва над 1400 технологични компании, чийто фокус е създаване на продукти и услуги, които да подсигурят преди всичко устойчивото бъдеще на планетата ни; „4per1000” – интернационална инициатива основана след подписването на Парижкото споразумение за околната среда 2015г. Включва над 600 правителствени организации, академични институции и частни компании, селектирани заради работата си с фокус на увеличаване на биоразнообразието и почвеното здраве.
Днес наши гости са екипът на AgroVAR – Константин Харалампиев, Борис Коев, Антонио Тричков и Кристиян Панайотов.
Здравейте! За нас е радост, че днес сте наши гост. Кога се зароди идеята за създаването на AgroVAR и от какво беше породена тя?
Константин Харалампиев: Дълги години наблюдавахме как конвенционалното земеделие влияе изключително негативно на почвеното биоразнообразие и всички допълнителни проблеми, които тежките почвени обработки и използването на минерални торове носят за нас. За щастие има земеделци, които не искат да работят по този начин и те стават все повече. Създадохме AgroVAR с идеята да помогнем на земеделците, които искат да преминат от конвенционално към регенеративно земеделие, да вземат правилни и устойчиви решения за стопанствата си, чрез анализиране на специфична и индивидуална за техните полета агрономическа информация.
Занимавате се с отглеждането на покривни култури. Какво всъщност представляват те, кога започва тяхното прилагане и какви са ползите им в земеделието?
Борис Коев: Покривните култури или така наречените култури за зелено торене са специфични растения, които се сеят в периодите, когато върху земята няма друга култура и целта им е да я предпазят от ерозионните процеси, да структурират почвата и да увеличат биоразнообразието като живите корени създават благоприятна среда за полезните почвени екосистеми. Покривни култури са използвани за зелено торене и таргетиране на почвени проблеми още от времената на Римската империя до Индустриалната революция, по време на която те биват изместени от новосъздадените минерални торове, с които земеделците работят до наши дни.
Кога един земеделец трябва да помисли за отглеждането на покривни култури върху земята си?
Константин Харалампиев: Всеки момент е подходящ, особено ако земеделците решат да намалят използваните от тях минерални торове и да ги заместят с покривни култури, както и когато осъзнаят, че те създават изключително благоприятни условия за развитие на главните им култури. Много земеделци мислят че покривните култури са скъпи и затова не ги използват, но в нашата практика, когато консултираме нашите клиенти за правилните миксове, съобразени със специфичните им нужди, те винаги излизат по-евтино отколкото използването на минерални торове. Много е важно да вземем предвид цялата налична информация за полетата, за да можем да направим възможно най-точната препоръка както за вида покривни култури, така и за сеитбената им норма.
Има различни миксове с покривни култури. Въз основа на какви критерии земеделците трябва да подбират правилния микс за тях?
Борис Коев: Има много фактори, които трябва да се вземат предвид, когато се прави избора на микс от покривни култури. Първо трябва да вземем предвид почвените анализи, за да можем да установим от какво точно се нуждае почвата, какви дефицити или почвени проблеми трябва да се засегнат чрез покривните култури. След това се вземат предвид климатичната информация за района и специфична информация от стопанството за това как е работено и какви култури са гледани на съответното поле. Анализът на цялата тази информация може да отнеме до 100 работни часа на професионалист с познания в тези области и често излиза доста скъпо, но с нашият AI софтуер цялата информация се обработва за секунди и земеделците могат да получат точният микс от култури и да следят развитието му директно през платформата.
Въглеродно, нисковъглеродно и регенеративно земеделие. Каква е разликата?
Константин Харалампиев: Същността на тези термини е една и съща, разликата идва от това върху какво сложим фокуса. Въглеродното земеделие като термин набляга на практиките, чрез които се секвестира повече въглерод в почвата като например използването на покривни култури. Нисковъглеродното земеделие се фокусира повече върху практиките, които намаляват въглеродният отпечатък на стопанството – използването на по-малко минерални торове и по-леки обработки, а регенеративното земеделие се фокусира върху почвеното здраве и подобряването на почвеното биоразнообразие.
Каква е ролята на съвременните технологии и изкуствения интелект в земеделието?
Антонио Тричков: Всеки ден фермите произвеждат хиляди точки с данни за температура, почва, използване на вода, метеорологични условия и т.н. С помощта на модели за изкуствен интелект и машинно обучение тези данни се използват в реално време за получаване на полезна информация, като избор на правилното време за засяване на семена, определяне на избора на култури, избор на семена за генериране на повече добиви и други подобни. Също така, AI разрешава до голяма степен недостига на ресурси и работна ръка и ще бъде мощен инструмент, който може да помогне на земеделците да се справят с нарастващата сложност в съвременното селско стопанство. Затова и ние сме се насочили в тази сфера.
Климатичните промени оказват все по-голямо влиянието върху земеделието навсякъде по света. Селското стопанство е един от големите замърсители с въглерод. Как може това да бъде променено и каква е ролята на въглеродните кредити?
Кристиян Панайотов: Така е, климатичните промени вече не могат да бъдат пренебрегнати и проблемите, свързани с тях, могат да бъдат усетени във всяка една индустрия, не само в земеделието. Също така е факт, че конвенционалното земеделие има доста висок въглероден отпечатък. От друга страна регенеративното земеделие има потенциала тотално да обърне везните и индустрията да стане не само неутрална, но и въглеродно позитивна поради количеството въглерод, което може да бъде секвестирано и съхранено в почвите. Въглеродните кредити могат да бъдат добър икономически лост за подпомагане на земеделците, които са решили да започнат преминаването от конвенционално към регенеративно земеделие. Затова създадохме първата за България „Национална Въглеродна Програма“ и в момента записваме първите стопанства, които пожелаха да се включат.
Миналата година получихте наградата за иновативна услуга на Forbes Innovation Forum & Awards 2022. Какво Ви мотивира най-много в работата Ви и какво е успехът за Вас?
Борис Коев: Това, което ни мотивира най-много, е фактът, че виждаме все повече земеделци особено по-младото поколение, които се интересуват от регенеративното земеделие и почвеното здраве, от качеството на продукцията си и от ефекта, който имат върху атмосферата. Това доказва, че сме се насочили в правилната посока и услугите, които разработваме, могат да бъдат полезни на все повече фермери. А това, че вече се ползват и дават изключително добри резултати, това за нас е истинският успех.
Какво беше обещанието, което си дадохте, създавайки Вашия бизнес и което никога не бихте нарушили?
Антонио Тричков: Създадохме проекта точно в началото на пандемията, 2020-та година и тогава видяхме всъщност колко е важно човек да запази връзката си с природата, и че борбата, за да я съхраним, ще изисква все повече усилия от всеки от нас. Това, с което никога не бихме направили компромис, е фокусът на проекта, а именно почвеното здраве, защото всичко тръгва от нея, от земята. Тя е най-важният ни ресурс.
Мисия или бизнес? Какво е за Вас AgroVAR?
Константин Харалампиев: AgroVAR е бизнес с мисия. Всеки от нас, преди да се съберем в AgroVAR, имаше свой бизнес и нямахме нужда да създаваме просто още един. Но идеята, че правим нещо, което потенциално може да има толкова пряк позитивен ефект върху толкова много хора и да обърне изгледа на една от най-важните индустрии, а именно земеделието, ни накара да вложим 100% от усилията си в развиването на този проект.
Какво искате да се промени в земеделието в България през следващите години?
Кристиян Панайотов: Секторът има нужда от доста промени, но може би едно от най-важните неща е да се въведат промени в образованието и въвеждане на регенеративното земеделие като част от учебната програма. Нужно е млади кадри да се обучават адекватно за спецификата на леките обработки, защо и как трябва да се ползват покривни култури и ползите от тях. Ако искаме целият земеделски сектор успешно и устойчиво да се адаптира към климатичните промени и да е в час с регулациите покрай „Зелената Сделка“ на ЕС, трябва да можем да подготвяме добри кадри, които да влезнат активно и да помагат на фермерите.
Благодаря Ви за този разговор. В края, какво послание бихте отправили на нашите читатели?
Константин Харалампиев: Интересувайте се повече от българските стартъпи и иновативни компании. Има много компании, които правят страхотни продукти и услуги, работят с голям успех в целият свят. България е страхотно място за стартиране на такива компании. Не се страхувайте да рискувате!
