Ново проучване разкрива, че белоопашатите елени използват светещи знаци за комуникация по време на размножителния сезон.
Университетът на Джорджия, САЩ, установява, че комуникацията на белоопашатите елени включва „скрит“ визуален компонент: фотолуминесценция, индуцирана от ултравиолетова светлина (UV).
Така докато човешкото око вижда скучно тъмно кафяво петно на кедрово дърво, еленът вижда висококонтрастни, светещи петна.
„Това проучване е първото количествено описание на функционалното използване на фотолуминесценцията в околната среда от бозайник и дава нова перспектива за това как белоопашатите елени възприемат околната среда и общуват помежду си“, пишат изследователите в проучването.
Невидими знаци
Макар белоопашатите елени да са сред най-изследваните диви бозайници, много неща за това как те възприемат околната среда остават неизвестни.
Ключово откритие в тази област включва фотолуминесценцията — процес, при който ултравиолетовите (UV) фотони възбуждат органични съединения (лумифори), като порфирини, което кара тези съединения да излъчват светлина с по-дълги, видими дължини на вълната, докато електроните им се връщат в основното си състояние.
Докато това, че елените маркират териториите си с миризма е добре известно, сега изследователите откриват и таен визуален сигнал, невидим за човешкото око.
Хората имат вграден филтър в очите си, който блокира ултравиолетовата светлина, за да предпази ретината. Елените нямат такъв.
Тъй като те са най-активни призори и привечер – моменти, когато ултравиолетовата светлина е най-силна – очите им са естествено настроени на честота, която ние не можем да възприемаме без помощта на технологии.
Под нощния покрив на гората изследователите използват ултравиолетови фенери и сензори, за да разкрият скритата светлина, отразяваща се от маркировките на елените. Полевата работа обхваща общо 146 маркирани места, като е направен подробен преглед на 109 „търкания“ и 37 „надрасквания“ в цялата гора.
Изследователите потвърждават, че тези маркировки действат като естествени фенери, защото са фотолуминесцентни. Като отстраняват защитната външна кора, елените разкриват вътрешни растителни съединения като лигнин и терпени, които естествено светят, когато бъдат осветени от ултравиолетова светлина.
Тъй като тези светещи химикали са скрити под повърхността на нормалните, недокоснати дървета, получените отпечатъци създават рязък визуален контраст, който ги прави да изпъкват на фона на по-тъмната гора.
Светеща урина
Става още по-странно. Урината на елените съдържа порфирини и аминокиселини. Когато еленът уринира върху драскотина, тези протеини създават фотолуминесцентна локва.
Интересното е, че интензивността на това светене е свързана с биологичния календар. Според докладите, маркерите, създадени през октомври и ноември – пикът на размножителния сезон – са много по-ярки от тези, създадени в началото на септември. Това гарантира, че сигналите са най-видими, когато конкуренцията за партньори е най-голяма.
Проучването показва, че докато елените разчитат в голяма степен на миризмата и звука, зрението също играе допълваща роля.
Това е първият път, когато учените доказват количествено, че бозайник използва светлината от околната среда като функционално средство.
Резултатите от изследването са публикувани в списанието Ecology and Evolution на 14 декември.
Източник: InterestingEngineering
